Националната сигурност и външната политика не бяха в центъра на

Националната сигурност и външната политика не бяха в центъра на обръщението на президента Тръмп " За положението на съюза ". Това, което сподели той, беше по-малко удивително от това, което не сподели.

Оповестената неотдавна от министъра на защитата Джим Матис Стратегия за национална защита допуска, че " в този момент основната грижа за националната сигурност на Съединени американски щати е стратегическото съревнование сред страните, а не тероризмът ". По-нататък в нея като основни закани се показват Китай и Русия. На последващо място в листата са Северна Корея и Иран и чак по-късно се подрежда тероризмът.

Както означи Том Райт от института " Брукингс ", обръщението " За положението на съюза " обърна целите: Тръмп загатна като съществени закани " комерсиалните покупко-продажби, имигрантите, тероризма и Северна Корея ". Съперническите велики сили едвам бяха упоменати. Това беше единственото споменаване на Русия и Китай от Тръмп: " По света ние се сблъскваме с проблематични режими, терористични групировки и противници като Китай и Русия, които насочат предизвикателство към нашите ползи, нашата стопанска система и нашите полезности. В опълчването на тези рискове знаем, че слабостта е най-сигурният път към спора, а силовото предимство е най-сигурното средство за нашата защита. "

След като отметна тази точка, Тръмп мина към апели за повече разноски за защита и повече нуклеарни оръжия. Както при своя апел за повече разноски за инфраструктура, той не сподели осъзнаване на това, че амбициозните му проекти са подкопавани от данъчния законопроект на републиканците, който ще добави близо 1 трилион $ към нашия дълг.

Тръмп естествено се похвали с военния триумф против " Ислямска страна " - " Горд съм да оповестя, че обединението за разгромяване на ИДИЛ е освободила съвсем 100 % от територията, завзета по-рано от тези убийци в Ирак и Сирия ", без, несъмнено, да спомене, че тактиката му за битка с " Ислямска страна " е значително същата като показаната и прилаганата от президента Барак Обама. Ако Тръмп беше похвалил своя предходник, това щеше да се одобри умерено и от двете партии, само че той просто не можа да си наложи да го направи.

Той не загатна и нещо, което беше казано неотдавна от държавния секретар Рекс Тилърсън: войските на Съединени американски щати ще останат в Сирия, с цел да стабилизират регионите, освободени от " Ислямска страна ". Това, наподобява, би било в прорез с отвращението на Тръмп към държавното създаване и продължителните военни задачи в чужбина, само че дали този проект се употребява с неговото утвърждение, би трябвало да остане въпрос на догадки. Той също по този начин не разяснява засилващата се борба сред Турция, която е съдружник в НАТО, и кюрдските съдружници на Америка в Сирия, като не даде напътствие по какъв начин се надява да позволи този комплициран спор.

Нямаше какво толкоз да каже и за нуклеарната договорка с Иран: дали ще се изтегли или не? Всичко, което сподели, беше - " Искам Конгресът да се заеме с фундаменталните дефекти на ужасната нуклеарна договорка с Иран ", без да посочи какви промени би желал или по какъв начин се надява да убеди другите страни по договорката, включително Европейския съюз, Китай и Русия, да одобряват неговата позиция.

А Северна Корея? Тръмп загатна, че нейният " необмислен блян към нуклеарни ракети може доста скоро да заплаши нашата татковина ", без да каже какво ще направи по въпроса. Не е добър знак, че държавното управление просто се отхвърли да назначи един от най-уважаваните експерти по Корея във Вашингтон - Виктор Ча, за дипломат в Южна Корея, както се твърди, поради това, че е срещу нанасянето на предпазен удар против Севера " за натъркване на носа ". Но в случай че Тръмп съществено мисли да нападне Северна Корея (много неприятна концепция заради аргументи, които Ча изложи във " Вашингтон пост " ), той не загатна нищо за това в обръщението " За положението на съюза ".

Човек би си помислил, че в случай че държавното управление съществено мисли да стартира война, а всички признаци сочат в тази посока, президентът може да желае да показа пред обществеността причини за какво са нужни военни дейности. Вместо това Тръмп остро разкритикува Северна Корея за политиката й в региона на човешките права. Той похвали родителите на американския студент Ото Уормбиър, починал, откакто беше затворен от Северна Корея, и севернокорейския дезертьор Джи Сеон-хо, изгубил краката си, до момента в който търсел храна. " Вашата огромна жертва въодушевява всички нас ", сподели Тръмп на Джи, който размаха патериците си в символ на опозиция. Това беше покъртителен миг, само че е мъчно да се разбере какво ни споделя той за политиката на Тръмп. Дали президентът счита ужасното показване на Северна Корея в региона на човешките права за причина за още наказания или за съображение за боен удар? Той не сподели.

Възмущението на Тръмп от нарушаванията на човешките права, осъществявани от Северна Корея, а също от Иран, Куба и Венецуела, не звучи безапелационно, имайки поради, че той нямаше какво да каже за нарушаванията на човешките права в страни, на чиито водачи искрено се възхищава. Страни като Филипините, Египет, Турция, Китай и Русия. Тръмп реагира бурно в Туитър, откакто Иран смаза демонстрациите против режима. Но остана безгласен предишния уикенд, когато главорезите на Владимир Путин арестуваха съветския опозиционен водач Алексей Навални. Заради много селективното отношение на Тръмп към човешките права е мъчно той да бъде одобряван съществено.

Като цяло е мъчно да се разбере накъде е тръгнал Тръмп във външната политика поради продължаващия спор сред неговите изолационистки и протекционистични импулси и по-интернационалисткия мироглед на неговите висши съветници. Обръщението " За положението на съюза " не оказа помощ да се обясни по какъв път ще върви държавното управление.

По БТА