В София е създадена Публична библиотека, която прераства в Народна библиотека
Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата социална библиотека в страната.
Библиотеката е ситуирана в центъра на столицата, до централната постройка на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици[1]. Библиотеката издава списание „ Библиотека “, профилирано за библиотечна доктрина и процедура.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори българска национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година за библиотеката е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
Преименувания
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци.
На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение.
С § 5 на Закона за публичните библиотеки, в действие от 6 юли 2009 година, Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е преименувана в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. В претекстовете към законопроекта, импортиран от Министерския съвет, не са посочени аргументи за промяна на името.
Библиотеката е ситуирана в центъра на столицата, до централната постройка на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “.
Депозитна е за всички документи, оповестени в България. Притежава монографии, периодически издания и други документи на разнообразни езици, оповестени в страни от целия свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици[1]. Библиотеката издава списание „ Библиотека “, профилирано за библиотечна доктрина и процедура.
По концепция на софийския преподавател Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември остарял стил) 1878 година е основана комисия с ръководител Марин Дринов, която да сътвори българска национална библиотека. Тя е учредена на 17 юни 1879 година като държавно институция с името Българска национална библиотека. През 1900 година за библиотеката е закупена постройка на улица „ Георги Раковски “ 131. През 1924 година към нея е прибавен основаният през 1904 година Архив на Българското възобновление.
През 1939 година стартира строителството на нова постройка за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 година тези 2 здания са разрушени. Новата постройка е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със подписан през 1946 година целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 година
Преименувания
През 1963 година Народната библиотека „ Васил Коларов “ се преименува в Народна библиотека „ Кирил и Методий “. След 10 ноември 1989 година към името е добавено „ св. св. “, акцентирайки, че братята Кирил и Методий са оповестени за светци.
На 11 август 1994 година е оповестена за културен институт с национално значение.
С § 5 на Закона за публичните библиотеки, в действие от 6 юли 2009 година, Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ е преименувана в Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. В претекстовете към законопроекта, импортиран от Министерския съвет, не са посочени аргументи за промяна на името.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ