Хърватия подписа валутен суап с ЕЦБ
Националната банка на Хърватия (НБХ) е подписала на 15 април съглашение за защитна валутна суапова линия с Европейската централна банка. Тя ще разреши на хърватските централни банкери да купуват до 2 милиарда евро от европейските си сътрудници против хърватски куни. Договореният валутен суап ще е в действие до 31 декември 2020-а, като срокът би могъл да бъде удължаван.
В публично известие за медиите НБХ осведоми, че съглашението ще се задейства "ако е належащо " и прибавя, че то ще разреши на институцията да обезпечи "допълнителна ликвидност в евро на хърватските финансови институции при потребност ", без да се протяга ръка на личните валутни запаси на Хърватия. Към края на март те са били в размер на 17 милиарда евро.
Въпреки че Хърватия се причисли към Европейския съюз през 2013-а, тя е измежду осемте страни-членки на общността, които към момента са отвън еврозоната, не е в ръб и продължава да употребява личната си валута. В момента тя се приготвя да влезе във валутния механизъм ERM II - първата крачка към блока на еврото.
Ако съотношението на обществения дълг на Хърватия към Брутният вътрешен продукт падне под 60% (в края на 2019-а то беше 73.2%), има вяра страната да стане член на еврозоната до 2024-а. Оптимизмът обаче може да се окаже несвоевременен, тъй като не е ясно доколко проектите ще бъдат наранени от пандемията от COVID-19, която се чака да тласне Хърватия в дълбока криза.
Световната банка предвижда през предходната седмица, че хърватският Брутният вътрешен продукт, който е мощно подвластен от туризма и от приходите от хотелски услуги, може да се свие с 6.2% през 2020-а поради всеобщите ограничавания и забрани за пътувания в Европа. На 14 април пък МВФ разгласява лична прогноза за 9% спад на Брутният вътрешен продукт на Хърватия през 2020-а и следващ растеж с 4.9% през 2021-а.
Междувременно, хърватската централна банка продължава да поддържа курса на националната валута в стеснен диапазон сред 7.4 и 7.6 куни за едно евро. През последните месеци хърватската куна стартира да губи почва и НБХ интервенира пет пъти на паричния пазар през март, с цел да удържи стабилността на обменния курс на валутата. Тя похарчи 2.25 милиарда евро за покупка на куни от локалните кредитори, с цел да не пусне паричната единица над 7.60 куни за едно евро.
В публично известие за медиите НБХ осведоми, че съглашението ще се задейства "ако е належащо " и прибавя, че то ще разреши на институцията да обезпечи "допълнителна ликвидност в евро на хърватските финансови институции при потребност ", без да се протяга ръка на личните валутни запаси на Хърватия. Към края на март те са били в размер на 17 милиарда евро.
Въпреки че Хърватия се причисли към Европейския съюз през 2013-а, тя е измежду осемте страни-членки на общността, които към момента са отвън еврозоната, не е в ръб и продължава да употребява личната си валута. В момента тя се приготвя да влезе във валутния механизъм ERM II - първата крачка към блока на еврото.
Ако съотношението на обществения дълг на Хърватия към Брутният вътрешен продукт падне под 60% (в края на 2019-а то беше 73.2%), има вяра страната да стане член на еврозоната до 2024-а. Оптимизмът обаче може да се окаже несвоевременен, тъй като не е ясно доколко проектите ще бъдат наранени от пандемията от COVID-19, която се чака да тласне Хърватия в дълбока криза.
Световната банка предвижда през предходната седмица, че хърватският Брутният вътрешен продукт, който е мощно подвластен от туризма и от приходите от хотелски услуги, може да се свие с 6.2% през 2020-а поради всеобщите ограничавания и забрани за пътувания в Европа. На 14 април пък МВФ разгласява лична прогноза за 9% спад на Брутният вътрешен продукт на Хърватия през 2020-а и следващ растеж с 4.9% през 2021-а.
Междувременно, хърватската централна банка продължава да поддържа курса на националната валута в стеснен диапазон сред 7.4 и 7.6 куни за едно евро. През последните месеци хърватската куна стартира да губи почва и НБХ интервенира пет пъти на паричния пазар през март, с цел да удържи стабилността на обменния курс на валутата. Тя похарчи 2.25 милиарда евро за покупка на куни от локалните кредитори, с цел да не пусне паричната единица над 7.60 куни за едно евро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ