Младежки форум с отворено писмо към „новото правителство“: Нито една от обявени групи не спомена младежки политики
Национален юношески конгрес разгласява отворено писмо във връзка договарянията за сформиране на държавно управление. Оказва се, че от всички тематики Политическа партия, Има Такъв Народ, Демократична България и Българска социалистическа партия не са намерили място в натоварената стратегия, с цел да обсъдят сферата на младежките политики.
„ Продължаващото неглижиране на политиките за младежта е пагубно освен за нас, младежите, към които са съответно ориентирани, само че и за цялото общество и неговото развиване. Необходимо е да се вземат ограничения, с цел да можем и ние да се включим пълноценно в идната смяна! “, пишат младежите.
Ето и отвореното писмо:
Провеждане на тематични полемики по основни цели за разработване на съдружно съглашение.
Национален юношески конгрес приветства бързото начало на договарянията за сформиране на постоянно държавно управление и показва вяра, че по пътя на градивния разговор те ще доведат до триумф в оптимално къс период.
Въпреки това, бихме желали да изразим загрижеността си, че в оповестените в медиите 18 тематични работни групи, младежките политики не са упоменати на никое място. Младежката политика, въпреки и в годините неправилно приобщавана към просветителните, обществените и най-много спортните политики, следва да се преглежда като независим сектор със своята характерна проблематика и цели.
Нещо повече, „ новият стадий от развиването на политиките за младежта би трябвало да си сложи по-амбициозни цели за трансформиране на младежта от обект на грижа в индивид на политиките за своето развиване. Диференциране, децентрализация, взаимоотношение и поощряване на дейно водачество са вероятните способи за разрастване на национална политика за младежта от кардинално ново качество и мащаб.
Редица интернационалните институции и организации припознават младежите и младежките организации като основен сътрудник в процесите по създаване на по-устойчив и по-справедлив свят и акцентират потребността от задълбочени и целенасочени юношески политики. Според Организацията на Обединените народи (ООН) предвид на увеличаващият се брой младежи по света е пределно ясно, че само посредством ангажирането им и работата с тях, обезпечаването на поддръжка да отстояват правата си, основаването на условия да прогресират и да играят дейна роля в международните процеси е допустимо постигането на мир, сигурност, правдивост, климатична резистентност и стабилно развиване за всички.
Европейският съюз смята, че Европа не може да си разреши пропиляване на гении, обществено изключване или неангажираност измежду нейната юноша – младежите следва освен да бъдат архитекти на личния си живот, само че и да способстват за позитивната смяна в обществото. Чрез съдействието в Европейски Съюз по въпросите на младежта следва да се извлече оптимално вероятното от капацитета на политиката за младежта. Това съдействие предизвиква присъединяване на младежите в демократичния живот в сходство с член 165 от Договора за действието на Европейски Съюз. То подкрепя и общественото и гражданското присъединяване и има за цел да подсигурява, че всички младежи разполагат с нужните запаси, с цел да вземат участие в публичния живот.
Стратегия в бранш “Младеж” 2030 на Съвета на Европа акцентира, че устойчивостта на всяко демократично общество се основава на съзидателността, динамизма, обществената ангажираност и компетентностите на неговите младежи, като си слага за цел разширение на присъединяване на младежта тъй че младежите да вземат участие пълноценно във вземането на решения на всички равнища въз основа на необятен обществен и политически консенсус в поддръжка на ръководство, учредено на присъединяване, и отчетност, подсилване на достъпа на младежите до права и задълбочаване на познанията на младежта по този начин, че демократичната ангажираност на младежите да бъде подкрепена от цялост от практики, създаващи познания и опит6.
Младежката работа7 играе значима роля за личностното и общественото развиване на младежите, тяхното присъединяване в обществото и житейските трансформации, през които минават. Европейския дневен ред за младежка работа обрисува стъпките, нужни за различаване на изгодите и разширение на обсега на младежката работа.
Обявяването на 2022 година за Европейската година на младежта9 е изрично обръщение към страните членки, че е пристигнало времето, в което младежите е нужно и би трябвало да бъдат пълноценно подкрепени. Единствено съществуването на непрекъснати и целенасочени политики в посока младежкото ангажиране и овластяване могат да подсигуряват дейно и навременно превъзмогване на последствията от здравната, климатичната и обществената рецесии на нашето време.
В рамките на националния подтекст политиката за младежта се намира в временен интервал. През 2020-та година изтече първата Национална тактика за младежта (2010-2020 г.). Макар и почнал през 2018 година, процесът по правене на Национална тактика за младежта 2021-2030 година, към момента не е приключен, като към този миг, планът на тактиката е признат с Решение на Министерски съвет №520 22.07.2021 г.10
Приетият през 2012 година Закон за младежта не е изменян значително от своето приемане, въпреки че през 2013-та и 2017-та година са направени два опита за огромни промени. През лятото на 2021 година, в границите на първото служебно държавно управление бе инициирана процедура за правене на нов Закон за младежта, само че в оповестения за публично разискване на 7.10.2021 година Проект на Закон за изменение и допълнение, забележителна част от в началото разискваните промени са отстранени.
В осъществяване на член 7 от Закона за младежта са създадени две национални стратегии – Национална стратегия за младежта 2021-2025 година и Национална стратегия за осъществяване на юношески действия по чл.10а от Закона за хазарта. През годините неведнъж са отправяни рекомендации за усъвършенстване на процедурите по кандидатстване, нуждата от по-голяма бистрота при финансиране на организации и премерване на резултатите от двете стратегии, само че без триумф.
Младежките, както и в огромна степен болшинството цивилен организации, разчитат при работата си на терен на интензивно ангажиране на доброволци. С цел отбрана на техните права и обрисуване на уговорките на организациите, осъществяващи доброволчески действия, през 2012 година е направен план на Закон за доброволчеството. Въпреки поредното му входиране в 41, 42, 43 и 44 Народно заседание, той по този начин и не е признат.
С оглед на гореизложеното предлагаме при правенето на тематичните стратегии по цели да бъде включено:
Обособяването на младежката политика като независим сектор.
Приемане на метод “политика учредена на доказателства” (evidence based policy) при образуване на държавната политика за младежта.
Реформиране на нормативната рамка за реализиране на държавната политика за младежта, включително:
Промени в Закона за младежта11
Приемане на Национална тактика за младежта
Промени в Наредба № 5 от 11 август 2016 година за изискванията и реда за финансово подкрепяне на планове по национални стратегии за младежта, за смяна на модела на финансиране на юношески организации
Приемане на Закон за доброволчеството
Повишаване на успеваемостта и ефикасността на предоставяното финансиране чрез националните стратегии за младежта.
Разпознаването на Национален юношески съвет на Република България и обезпечаване на стабилно финансиране (Национално младежко представителство).
Национален юношески конгрес, разпознат като Национален юношески съвет на България от Европейски юношески конгрес, декларира подготвеност да бъде сътрудник на институциите в построяването на съвременна и европейска младежка политика и развиването на функционален и деен юношески бранш в страната.
„ Продължаващото неглижиране на политиките за младежта е пагубно освен за нас, младежите, към които са съответно ориентирани, само че и за цялото общество и неговото развиване. Необходимо е да се вземат ограничения, с цел да можем и ние да се включим пълноценно в идната смяна! “, пишат младежите.
Ето и отвореното писмо:
Провеждане на тематични полемики по основни цели за разработване на съдружно съглашение.
Национален юношески конгрес приветства бързото начало на договарянията за сформиране на постоянно държавно управление и показва вяра, че по пътя на градивния разговор те ще доведат до триумф в оптимално къс период.
Въпреки това, бихме желали да изразим загрижеността си, че в оповестените в медиите 18 тематични работни групи, младежките политики не са упоменати на никое място. Младежката политика, въпреки и в годините неправилно приобщавана към просветителните, обществените и най-много спортните политики, следва да се преглежда като независим сектор със своята характерна проблематика и цели.
Нещо повече, „ новият стадий от развиването на политиките за младежта би трябвало да си сложи по-амбициозни цели за трансформиране на младежта от обект на грижа в индивид на политиките за своето развиване. Диференциране, децентрализация, взаимоотношение и поощряване на дейно водачество са вероятните способи за разрастване на национална политика за младежта от кардинално ново качество и мащаб.
Редица интернационалните институции и организации припознават младежите и младежките организации като основен сътрудник в процесите по създаване на по-устойчив и по-справедлив свят и акцентират потребността от задълбочени и целенасочени юношески политики. Според Организацията на Обединените народи (ООН) предвид на увеличаващият се брой младежи по света е пределно ясно, че само посредством ангажирането им и работата с тях, обезпечаването на поддръжка да отстояват правата си, основаването на условия да прогресират и да играят дейна роля в международните процеси е допустимо постигането на мир, сигурност, правдивост, климатична резистентност и стабилно развиване за всички.
Европейският съюз смята, че Европа не може да си разреши пропиляване на гении, обществено изключване или неангажираност измежду нейната юноша – младежите следва освен да бъдат архитекти на личния си живот, само че и да способстват за позитивната смяна в обществото. Чрез съдействието в Европейски Съюз по въпросите на младежта следва да се извлече оптимално вероятното от капацитета на политиката за младежта. Това съдействие предизвиква присъединяване на младежите в демократичния живот в сходство с член 165 от Договора за действието на Европейски Съюз. То подкрепя и общественото и гражданското присъединяване и има за цел да подсигурява, че всички младежи разполагат с нужните запаси, с цел да вземат участие в публичния живот.
Стратегия в бранш “Младеж” 2030 на Съвета на Европа акцентира, че устойчивостта на всяко демократично общество се основава на съзидателността, динамизма, обществената ангажираност и компетентностите на неговите младежи, като си слага за цел разширение на присъединяване на младежта тъй че младежите да вземат участие пълноценно във вземането на решения на всички равнища въз основа на необятен обществен и политически консенсус в поддръжка на ръководство, учредено на присъединяване, и отчетност, подсилване на достъпа на младежите до права и задълбочаване на познанията на младежта по този начин, че демократичната ангажираност на младежите да бъде подкрепена от цялост от практики, създаващи познания и опит6.
Младежката работа7 играе значима роля за личностното и общественото развиване на младежите, тяхното присъединяване в обществото и житейските трансформации, през които минават. Европейския дневен ред за младежка работа обрисува стъпките, нужни за различаване на изгодите и разширение на обсега на младежката работа.
Обявяването на 2022 година за Европейската година на младежта9 е изрично обръщение към страните членки, че е пристигнало времето, в което младежите е нужно и би трябвало да бъдат пълноценно подкрепени. Единствено съществуването на непрекъснати и целенасочени политики в посока младежкото ангажиране и овластяване могат да подсигуряват дейно и навременно превъзмогване на последствията от здравната, климатичната и обществената рецесии на нашето време.
В рамките на националния подтекст политиката за младежта се намира в временен интервал. През 2020-та година изтече първата Национална тактика за младежта (2010-2020 г.). Макар и почнал през 2018 година, процесът по правене на Национална тактика за младежта 2021-2030 година, към момента не е приключен, като към този миг, планът на тактиката е признат с Решение на Министерски съвет №520 22.07.2021 г.10
Приетият през 2012 година Закон за младежта не е изменян значително от своето приемане, въпреки че през 2013-та и 2017-та година са направени два опита за огромни промени. През лятото на 2021 година, в границите на първото служебно държавно управление бе инициирана процедура за правене на нов Закон за младежта, само че в оповестения за публично разискване на 7.10.2021 година Проект на Закон за изменение и допълнение, забележителна част от в началото разискваните промени са отстранени.
В осъществяване на член 7 от Закона за младежта са създадени две национални стратегии – Национална стратегия за младежта 2021-2025 година и Национална стратегия за осъществяване на юношески действия по чл.10а от Закона за хазарта. През годините неведнъж са отправяни рекомендации за усъвършенстване на процедурите по кандидатстване, нуждата от по-голяма бистрота при финансиране на организации и премерване на резултатите от двете стратегии, само че без триумф.
Младежките, както и в огромна степен болшинството цивилен организации, разчитат при работата си на терен на интензивно ангажиране на доброволци. С цел отбрана на техните права и обрисуване на уговорките на организациите, осъществяващи доброволчески действия, през 2012 година е направен план на Закон за доброволчеството. Въпреки поредното му входиране в 41, 42, 43 и 44 Народно заседание, той по този начин и не е признат.
С оглед на гореизложеното предлагаме при правенето на тематичните стратегии по цели да бъде включено:
Обособяването на младежката политика като независим сектор.
Приемане на метод “политика учредена на доказателства” (evidence based policy) при образуване на държавната политика за младежта.
Реформиране на нормативната рамка за реализиране на държавната политика за младежта, включително:
Промени в Закона за младежта11
Приемане на Национална тактика за младежта
Промени в Наредба № 5 от 11 август 2016 година за изискванията и реда за финансово подкрепяне на планове по национални стратегии за младежта, за смяна на модела на финансиране на юношески организации
Приемане на Закон за доброволчеството
Повишаване на успеваемостта и ефикасността на предоставяното финансиране чрез националните стратегии за младежта.
Разпознаването на Национален юношески съвет на Република България и обезпечаване на стабилно финансиране (Национално младежко представителство).
Национален юношески конгрес, разпознат като Национален юношески съвет на България от Европейски юношески конгрес, декларира подготвеност да бъде сътрудник на институциите в построяването на съвременна и европейска младежка политика и развиването на функционален и деен юношески бранш в страната.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ