Burnout синдромът засяга 30%-40% от работещите в здравната система
„ Натоварването, на което са подложени лекари, медицински сестри и личният състав на лечебните заведения е голямо и постоянно изтощението е до краен лимит. Синдромът на професионалното прегаряне или burnout синдром визира към 30-40% от заетите в здравната система “. Тези данни показа основната сестра на МБАЛ - Пазарджик Елена Станчева - магистър по консултативна логика на психиката, в презентация на тематика „ Професионално прегаряне при медицинските специалисти- burnout синдром “.
Тя изясни, че главните фактори за това положение постоянно са сложни, като измежду тях най-важните са физическото и прочувственото безсилие, разочарованията, депресията и чувството за празнина.
На презентацията участваха лекари от отделенията, старши сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, както и чиновници на администрацията.
„ Когато сме „ прегрели “ и имаме първите признаци за това, би трябвало да се спрем, да забележим къде бъркаме, да подредим целите си и да вземем навременни ограничения. Работата без отмора крие опасности както за личното здраве, по този начин и от допускането на неточности “, акцентира Елена Станчева и подчертава върху разликата сред хроничната отмалялост и burnout синдрома, при който намразваме специалността си.
„ Първите признаци ни приказват, че е време за някаква смяна. Не би трябвало да гледаме на себе си като на застинала канара, която не може да се промени, тъй като в живота си човек употребява едвам 5% от своя капацитет. Ако не намерим сили за смяна у себе си, би трябвало да потърсим помощ и да се стремим към баланс. Често пораждат безсмислени спорове вследствие на прочувствена незрялост и криворазбрани полезности “, сподели още Елена Станчева.
Тя бе безапелационна, че „ егото “ на индивида не може да помогне, когато той има проблем.
„ В споровете с другите би трябвало да виждаме опция за повишение на прочувствената си просветеност, която е друга от рационалната. Да отстъпиш в интерес на положителния звук не е уязвимост, а е симптом на прочувствена зрялост и мъдрост “, изясни основната сестра и посъветва всички да намират време за своята тишина и тиха спирка в всекидневието, било измежду природата или на друго обичано място.
„ Поемайте надълбоко въздух и вентилирайте напрежението. Да намерим своите минути тишина и подредим мислите си. Да излезем на разходка измежду природата, да вършим обичани неща, с цел да понижим напрежението, да повишим хормоните на щастието и обмяната на веществата. Така сами ще си помогнем, когато сме претрупани “, предложи Елена Станчева.
В края на срещата тя пожела на своите сътрудници да останат да работят в болничното заведение и в България и да вземат ограничения в точния момент, с цел да не стигат до професионално прегаряне.
Тя изясни, че главните фактори за това положение постоянно са сложни, като измежду тях най-важните са физическото и прочувственото безсилие, разочарованията, депресията и чувството за празнина.
На презентацията участваха лекари от отделенията, старши сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, както и чиновници на администрацията.
„ Когато сме „ прегрели “ и имаме първите признаци за това, би трябвало да се спрем, да забележим къде бъркаме, да подредим целите си и да вземем навременни ограничения. Работата без отмора крие опасности както за личното здраве, по този начин и от допускането на неточности “, акцентира Елена Станчева и подчертава върху разликата сред хроничната отмалялост и burnout синдрома, при който намразваме специалността си.
„ Първите признаци ни приказват, че е време за някаква смяна. Не би трябвало да гледаме на себе си като на застинала канара, която не може да се промени, тъй като в живота си човек употребява едвам 5% от своя капацитет. Ако не намерим сили за смяна у себе си, би трябвало да потърсим помощ и да се стремим към баланс. Често пораждат безсмислени спорове вследствие на прочувствена незрялост и криворазбрани полезности “, сподели още Елена Станчева.
Тя бе безапелационна, че „ егото “ на индивида не може да помогне, когато той има проблем.
„ В споровете с другите би трябвало да виждаме опция за повишение на прочувствената си просветеност, която е друга от рационалната. Да отстъпиш в интерес на положителния звук не е уязвимост, а е симптом на прочувствена зрялост и мъдрост “, изясни основната сестра и посъветва всички да намират време за своята тишина и тиха спирка в всекидневието, било измежду природата или на друго обичано място.
„ Поемайте надълбоко въздух и вентилирайте напрежението. Да намерим своите минути тишина и подредим мислите си. Да излезем на разходка измежду природата, да вършим обичани неща, с цел да понижим напрежението, да повишим хормоните на щастието и обмяната на веществата. Така сами ще си помогнем, когато сме претрупани “, предложи Елена Станчева.
В края на срещата тя пожела на своите сътрудници да останат да работят в болничното заведение и в България и да вземат ограничения в точния момент, с цел да не стигат до професионално прегаряне.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ