УБИЙСТВЕНО: България не схваща колко опасна е Русия
НАТО би трябвало да постави повече старания за усилване на възпирането в Черноморския район. Съединени американски щати би трябвало да работят с трите черноморски съдружници на НАТО - България, Румъния и Турция за създаването на всеобхватна тактика на НАТО и сътрудниците, както и да работят с НАТО за издигане на целта на Черноморския район, с цел да се насърчи по-честото и по-продължително разполагане на съюзнически военноморски средства там.
НАТО би трябвало да разшири своето наличие в Румъния и България, с цел да отстрани всевъзможни подозрения по отношение на способността си да пази югоизточния фланг на Алианса.
Това са част от изложените рекомендации и тактики в отчет, озаглавен " Глобална тактика 2022: да попречим на експанзията на Кремъл през днешния ден за градивни връзки на следващия ден ", измежду създателите на който са Джон Е. Хербст - шеф на Евразийския център на Атлантическия съвет, Андерс Ослунд - старши теоретичен помощник в Стокхолмския свободен международен конгрес и някогашен старши теоретичен помощник в Евразийския център на Атлантическия съвет, Дейвид Й. Крамър - старши теоретичен помощник в Програмата " Вацлав Хавел " за права на индивида и дипломация и шеф на отдела за европейски и евразийски проучвания в Училището по интернационалните и публични въпроси " Стивън Джей Грийн " към Международния университет във Флорида и други
" След края на Втората международна война Съединените щати, техните съдружници и сътрудници построиха интернационална система, учредена на правила, която донесе мир, разцвет и независимост в доста елементи на света. Системата е подложена на обстрел от ревизионистични сили, основно Китай и Русия, които се пробват да трансформират радикално открития интернационален ред. Този документ се стреми да отговори на въпроса по какъв начин да се оправим с многостранните провокации, които Русия слага ", настояват създателите на отчета.
Специално място в отчета е отделено на рекомендациите по отношение на тактиките на НАТО и Съединени американски щати в Черноморския район.
НАТО би трябвало да постави доста повече старания за усилване на възпирането в Черноморския район. Румъния е реалист във връзка с заплахите, идващи от Москва; България и Турция са по-малко реалисти. Съединените щати би трябвало да работят със съдружниците си от НАТО, както и с Грузия и Украйна - две партньорски страни, които са директно изправени пред съветска окупация. Но Вашингтон и НАТО би трябвало да дадат явен знак, че тези ограничения са отговор на по-застрашителното наличие на Русия в Черно и Азовско море и че в случай че съветските военни възприемат различен курс, ограниченията на НАТО могат да бъдат анулирани.
С анексирането на Крим от Русия и напъните ѝ да откри владичество в Черно море възпирането на Съединени американски щати и НАТО в Черноморския район незабавно се нуждае от подсилване като част от всеобхватна тактика за Черно море. Съединени американски щати би трябвало да работят с трите черноморски съдружници на НАТО (България, Румъния и Турция), дружно с Грузия и Украйна, две партньорски страни, които са директно изправени пред съветска окупация, за създаването на всеобхватна тактика на НАТО и сътрудниците.
НАТО следва от време на време да упражнява правото си на безвреден преход в следените от Русия украински води на Крим. За да се случи това, Съединените щати би трябвало да работят в НАТО за издигане на целта на Черноморския район, с цел да се насърчи по-честото и по-продължително разполагане на съюзнически военноморски средства там. Конвенцията от Монтрьо разрешава на военните кораби да работят до 21 дни в Черно море.
Военните кораби на Съединени американски щати нормално остават там към седмица или по-малко. За да ускори още повече възпирането, НАТО би трябвало да разшири своето приспособено по-нататъшно наличие в Румъния и България, с цел да отстрани всевъзможни подозрения по отношение на способността си да пази югоизточния фланг на Алианса.
НАТО следва да се стреми да комбинира три годишни военни учения: Saber Guardian (сухопътно обучение с Румъния, Унгария и България), Sea Breeze (морско обучение с Украйна) и Noble Partner (сухопътно обучение с Грузия).
Комбинирането на ученията ще насърчи общото схващане за районната опасност в Черно море и ще откри съдействие в региона на въздушната и морската защита. Украйна и Грузия биха могли да подобрят вероятностите си за вероятно участие в НАТО, като работят с Алианса за създаване на уреди за учения и образование в процеса на определяне на оперативна съгласуемост. Това може да се направи да вземем за пример в украинското пристанище Одеса.
Разполагането на брегови противокорабни ракетни системи в Румъния и България, а може би и в Украйна, ще подчертае уязвимостта на съветския Черноморски флот и ще усложни настъпателната военноморска тактика на Москва.
Съединените щати биха могли да обмислят и потреблението на безпилотни летателни системи (БЛС) за реализиране на същия резултат. Друга опция е да се усили броят на самолетите на НАТО, които летят над Черно море и носят противокорабни ракети Harpoon, може би като се помогне на Румъния, България или Турция да придобият нужните самолети.
Съединените щати следва да проучат опциите за разширение на съдействието на НАТО в региона на разузнаването с Финландия и Швеция в Балтийско море, Грузия и Украйна, както и с Румъния и България в Черно море. Сливането на другите разследващи платформи (космически, въздушни, сухопътни и морски) в двата района би спомогнало за образуването на обща оперативна картина, която би могла да улесни комбинираните интервенции при положение на рецесия.
Не е наложително това да значи, че НАТО ще споделя цялата си разследваща информация. Тези ограничения в Черно море изискват старания от страна на Турция, която е дружелюбна към непрекъснатите старания на Москва за доближаване, като в същото време организира политика, която опонира на ползите на Кремъл в Кавказ, Сирия и Либия.
Турция към момента не е подхванала дейности във връзка с проекцията на властта на Москва в района след завземането на Крим, като се изключи че показва угриженост за репресиите против кримските татари. Нарастващото, въпреки и деликатно, военно съдействие с Украйна и умелата дипломация на Съединени американски щати следва да преодолеят тази особеност.
" Повечето, в случай че не и всички, политици в демократичния Запад схванаха, че незадоволителното противопоставяне на съветската експанзия в предишното научи Путин, че може да му се размине с повече съветска експанзия ", настояват създателите на отчета.
Анализаторите се ангажират с документа да оказват помощ на днешните виновни лица да се оправят по-добре с актуалната рецесия. Те настояват, че Съединените щати не могат да си разрешат лукса да се съсредоточат единствено върху Китай. Те признават също, че Украйна е в центъра на ревизионистичната външна политика на Москва и че осуетяването на експанзията на Кремъл в Украйна понижава вероятността от провокации на други места и може да се окаже ключът към убеждаването на Москва да промени курса си.
" Четиринадесет години след 2008 година, интервал, белязан от военното подсилване на Русия и световното властническо възобновление, демократите по света признават, че залогът на днешната рецесия не е обвързван единствено с Украйна, а с бъдещето на свободата ", се акцентира в отчета.
Списъкът с провокациите на Кремъл е дълъг и включва военни дейности, изключително в Грузия и Украйна, и смяна на границите със мощ, безмилостни и продължаващи хакерски атаки, интервенция в изборите в Съединени американски щати и редица други демократични страни, убийства в чужбина, акции за дезинформация, опити за прелом и старания за укрепване на диктатори.
Съществуват и доказателства, че Москва евентуално стои зад някои от ориентираните енергийни офанзиви против американски чиновници, които провокират Хаванския синдром. Руският президент Владимир Путин управлява тези дейни ограничения и злонамерени действия в устрема си да дестабилизира интернационалния ред, който съгласно изчисленията на Кремъл работи против неговите ползи, твърди отчетът.
Авторите на документа декларират, че единствено с решителни ограничения за разстройване на експанзията на Кремъл в този момент, Съединените щати и техните съдружници ще могат да реализират по-засилено съдействие, учредено на ползи, в средносрочен проект. Авторите акцентират също, че тези политики следва да бъдат съчетани с работа с съветския народ, " с цел да се положат основите на бъдещи, по-конструктивни връзки с Русия, която зачита върховенството на закона ".
В кратковременен проект създателите поддържат нови значими стъпки, като да вземем за пример увеличение на военната помощ на Съединени американски щати за Украйна до 1 милиард долара; усилване на наличието на съдружниците в Черно море и по 65-километровата литовско-полска граница, която отделя съветския ексклав Калининград от Беларус; както и увеличение на поддръжката за самостоятелните медии, съветското гражданско общество и несистемната съпротива.
Авторите оферират и политически нововъведения, като да вземем за пример основаване на фонд за нелегално добито имущество, което да бъде върнато на съветския народ, когато бъде основано съветско държавно управление, което зачита върховенството на закона.
Сред предложенията са и засилени лични наказания и наказания, които да се ползват, до момента в който съветските сили се намират в Донбас. Например Вашингтон би трябвало да разгласи, че в случай че всички съветски войски и военна техника не изоставен Донбас до 31 декември 2022 година, ще бъде глобена още една съветска държавна банка. Ако Европейски Съюз не желае да се координира по този въпрос, Съединените щати би трябвало да потърсят способи да работят независимо, само че след тесни съвещания с Брюксел.
Съединените щати следва да вземат по-активно присъединяване в дипломацията на Донбас с Москва, в съгласуваност с Киев, Берлин и Париж, като дефинират почитан чиновник, който да се ангажира директно с лицата, вземащи решения в Кремъл.
" Путин беше на 39 години, когато Съветският съюз се разпадна, което той възприемаше като най-голямата злополука на ХХ век. Тази година той навършва седемдесет години и се стреми към завещание, което да възвърне де факто империята като изключителна сфера на въздействие ", настояват създателите на отчета.
" Условията, които бяха показани на Съединените щати и НАТО през декември 2021 година, всъщност съставляват възобновяване на разделянето на Европа от времето на Студената война. Путин се стреми към поврат в процеса на разширение на НАТО и евакуиране на Съединени американски щати от Европа.
Това се случва в подтекста на продължаващите закани за консолидиране на Беларус, експанзията против Украйна, последователното анексиране на грузински земи, манипулирането на спора в Нагорни Карабах и първата в историята приложимост на мощ от страна на ръководената от Кремъл Организация на Договора за групова сигурност в Казахстан ".
През последното десетилетие, съгласно отчета, Москва натрупа скръбен връх от злонамерени дейности: Намесата в изборите в Германия, Франция и в референдума за Брекзит в Обединеното кралство; взривяването на оръжеен склад в Чешката република през 2014 г.; отравянето на Сергей Скрипал и щерка му в Обединеното кралство през 2018 г.; убийството на Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г.; опитът за прелом в Черна гора през 2016 г.; тайната поддръжка за независимостта на Каталуния през 2017 г.; и напъните за пропадане на Преспанското съглашение сред Гърция и Република Северна Македония през 2018 година
Според отчета Путин се възползва от хипотетичната уязвимост на Запада. Но по този метод той пренарежда усещанията и целите на американската и европейската общност. Конфронтацията със Запада оказва помощ също на Путин да затвърди контрола си вкъщи.
Но нито Украйна, нито НАТО са тези, които заплашват Русия. По-скоро Путин заплашва, в това число личния си народ. Демокрациите през днешния ден би трябвало да посрещнат този миг с демократично единение и мощ - със взаимност с Украйна като нация и взаимност с народа на Русия, който заслужава доста повече, настояват създателите.
Вашингтон би трябвало да се стреми да построи връзки с Русия в дълготраен проект - евентуално, само че не безусловно, след Путин - въз основа на взаимно почитание, ценене на интернационалното право и ценене на интернационалния ред, зародил след Втората международна война и Студената война.
Сред краткосрочните цели са разстройване и въздържане на ревизионистичната външна политика на Кремъл, която цели да отслаби НАТО, Европейски Съюз и съответните им основни страни, изключително Съединени американски щати, и да възвърне съветската надмощие в Евразия.
Средносрочните включват: Търсене на области на съдействие, в които ползите на Съединени американски щати и Русия могат да се припокриват: надзор на въоръженията, битка с тероризма в следения от талибаните Афганистан, понижаване на военните борби и ефикасен отговор на изменението на климата. Това включва и разговор с съветския хайлайф по отношение на вероятното бъдещо съдействие и работа с съветския народ.
В дълготраен проект: Създаване на ясни връзките на съдействие, които биха се открили с една просперираща и мощна Русия, която играе градивна роля в интернационалния ред, учреден на правила. Макар че това е дълготрайна цел, тя би трябвало неотложно да залегне в политиката на Съединени американски щати.
Сред тактиките на Съединени американски щати би трябвало да са: Да поддържат и укрепват отбранителната и възпиращата позиция на НАТО, както стандартна, по този начин и нуклеарна.
Да засилят към този момент забележителното наличие на североизточния фланг на НАТО.
Да основат цялостна тактика за Черно море. За тази цел Съединените щати следва да:
Да работят с НАТО за определяне на по-силно и по-редовно военноморско наличие на НАТО в Черно море.
Да засилят съдействието и отбранителната поддръжка за сътрудниците на НАТО Грузия и Украйна в Черно море.
Да реализира взаимно схващане с Европейски Съюз по отношение на заплахата от Москва и методите за справяне с нея.
Политическият отговор на Съединени американски щати следва да включва военни, стопански и дипломатически принадлежности.
Възстановяване на Договора за намерено небе.
Сътрудничество с съветското държавно управление във връзка с общите закани, в това число битката с тероризма, напъните за битка с опиатите, COVID-19 и изменението на климата.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да схванат мощните и слабите страни на своя съветски съперник. Русия е нуклеарна свръхсила със забележителна стандартна военна мощ, първокласни кибернетични качества, надарен народ и стопанска система в застой, която обаче има огромен капацитет.
Тя разполага със обилни енергийни запаси и финансови запаси, достигащи 624 милиарда $, от които 133 милиарда $ са в злато. Тя също по този начин е в демографски крах и страда от приключване на мозъци. Корумпираното ѝ властническо държавно управление употребява стопанската система, с цел да управлява голяма система за политически патронаж и да обогатява своя хайлайф.
Съединените щати би трябвало да засилят водещата си роля в НАТО и съдействието с Европейски Съюз и Г-7, с цел да разработят цялостна тактика за въздържане на експанзията на Кремъл и за противопоставяне на неговите провокации. Това стартира с напъните за създаване на обща оценка на заканите.
Вашингтон би трябвало да глоби предприемачите, които оказват помощ на Русия да завладее беларуската стопанска система. Руските частни " тъмни пари " на Запад се правят оценка на към 1 трилион $. Разкриването на тези пари има две цели. Първо, тези пари се употребяват за подривни цели на Запад, като да вземем за пример финансирането на акцията за Брекзит в Обединеното кралство или президентската акция на крайнодесния водач Марин льо Пен във Франция.
Второ, Путин и неговите доближени резервират благосъстоянията си на Запад, защото в Русия няма права на благосъстоятелност. Така че насочването на тези пари, които развращават и финансовата система на Съединени американски щати, ще бъде удар по системата за застъпничество на Путин.
Вашингтон би трябвало да контракти доста нарастване на дипломатическото посланичество в посолството на Съединени американски щати в Москва и да упорства съветското посланичество в Съединени американски щати да не е по-голямо от американското в Русия. Вашингтон не трябва да упорства за доста увеличение на броя на съветските консулства в градове като Сан Франциско и Сиатъл, които подкрепят разследващите интервенции на Кремъл, изключително икономическия шпионаж.
" Разработването на добра тактика стартира с мисъл за задачата ", заключават създателите. " Основната цел на Глобалната тактика е укрепена световна система, която обезпечава на съдружниците и сътрудниците непрекъснат мир, разцвет и независимост ".
Назаем от БГНЕС, заглавието е на Lupa.bg
НАТО би трябвало да разшири своето наличие в Румъния и България, с цел да отстрани всевъзможни подозрения по отношение на способността си да пази югоизточния фланг на Алианса.
Това са част от изложените рекомендации и тактики в отчет, озаглавен " Глобална тактика 2022: да попречим на експанзията на Кремъл през днешния ден за градивни връзки на следващия ден ", измежду създателите на който са Джон Е. Хербст - шеф на Евразийския център на Атлантическия съвет, Андерс Ослунд - старши теоретичен помощник в Стокхолмския свободен международен конгрес и някогашен старши теоретичен помощник в Евразийския център на Атлантическия съвет, Дейвид Й. Крамър - старши теоретичен помощник в Програмата " Вацлав Хавел " за права на индивида и дипломация и шеф на отдела за европейски и евразийски проучвания в Училището по интернационалните и публични въпроси " Стивън Джей Грийн " към Международния университет във Флорида и други
" След края на Втората международна война Съединените щати, техните съдружници и сътрудници построиха интернационална система, учредена на правила, която донесе мир, разцвет и независимост в доста елементи на света. Системата е подложена на обстрел от ревизионистични сили, основно Китай и Русия, които се пробват да трансформират радикално открития интернационален ред. Този документ се стреми да отговори на въпроса по какъв начин да се оправим с многостранните провокации, които Русия слага ", настояват създателите на отчета.
Специално място в отчета е отделено на рекомендациите по отношение на тактиките на НАТО и Съединени американски щати в Черноморския район.
НАТО би трябвало да постави доста повече старания за усилване на възпирането в Черноморския район. Румъния е реалист във връзка с заплахите, идващи от Москва; България и Турция са по-малко реалисти. Съединените щати би трябвало да работят със съдружниците си от НАТО, както и с Грузия и Украйна - две партньорски страни, които са директно изправени пред съветска окупация. Но Вашингтон и НАТО би трябвало да дадат явен знак, че тези ограничения са отговор на по-застрашителното наличие на Русия в Черно и Азовско море и че в случай че съветските военни възприемат различен курс, ограниченията на НАТО могат да бъдат анулирани.
С анексирането на Крим от Русия и напъните ѝ да откри владичество в Черно море възпирането на Съединени американски щати и НАТО в Черноморския район незабавно се нуждае от подсилване като част от всеобхватна тактика за Черно море. Съединени американски щати би трябвало да работят с трите черноморски съдружници на НАТО (България, Румъния и Турция), дружно с Грузия и Украйна, две партньорски страни, които са директно изправени пред съветска окупация, за създаването на всеобхватна тактика на НАТО и сътрудниците.
НАТО следва от време на време да упражнява правото си на безвреден преход в следените от Русия украински води на Крим. За да се случи това, Съединените щати би трябвало да работят в НАТО за издигане на целта на Черноморския район, с цел да се насърчи по-честото и по-продължително разполагане на съюзнически военноморски средства там. Конвенцията от Монтрьо разрешава на военните кораби да работят до 21 дни в Черно море.
Военните кораби на Съединени американски щати нормално остават там към седмица или по-малко. За да ускори още повече възпирането, НАТО би трябвало да разшири своето приспособено по-нататъшно наличие в Румъния и България, с цел да отстрани всевъзможни подозрения по отношение на способността си да пази югоизточния фланг на Алианса.
НАТО следва да се стреми да комбинира три годишни военни учения: Saber Guardian (сухопътно обучение с Румъния, Унгария и България), Sea Breeze (морско обучение с Украйна) и Noble Partner (сухопътно обучение с Грузия).
Комбинирането на ученията ще насърчи общото схващане за районната опасност в Черно море и ще откри съдействие в региона на въздушната и морската защита. Украйна и Грузия биха могли да подобрят вероятностите си за вероятно участие в НАТО, като работят с Алианса за създаване на уреди за учения и образование в процеса на определяне на оперативна съгласуемост. Това може да се направи да вземем за пример в украинското пристанище Одеса.
Разполагането на брегови противокорабни ракетни системи в Румъния и България, а може би и в Украйна, ще подчертае уязвимостта на съветския Черноморски флот и ще усложни настъпателната военноморска тактика на Москва.
Съединените щати биха могли да обмислят и потреблението на безпилотни летателни системи (БЛС) за реализиране на същия резултат. Друга опция е да се усили броят на самолетите на НАТО, които летят над Черно море и носят противокорабни ракети Harpoon, може би като се помогне на Румъния, България или Турция да придобият нужните самолети.
Съединените щати следва да проучат опциите за разширение на съдействието на НАТО в региона на разузнаването с Финландия и Швеция в Балтийско море, Грузия и Украйна, както и с Румъния и България в Черно море. Сливането на другите разследващи платформи (космически, въздушни, сухопътни и морски) в двата района би спомогнало за образуването на обща оперативна картина, която би могла да улесни комбинираните интервенции при положение на рецесия.
Не е наложително това да значи, че НАТО ще споделя цялата си разследваща информация. Тези ограничения в Черно море изискват старания от страна на Турция, която е дружелюбна към непрекъснатите старания на Москва за доближаване, като в същото време организира политика, която опонира на ползите на Кремъл в Кавказ, Сирия и Либия.
Турция към момента не е подхванала дейности във връзка с проекцията на властта на Москва в района след завземането на Крим, като се изключи че показва угриженост за репресиите против кримските татари. Нарастващото, въпреки и деликатно, военно съдействие с Украйна и умелата дипломация на Съединени американски щати следва да преодолеят тази особеност.
" Повечето, в случай че не и всички, политици в демократичния Запад схванаха, че незадоволителното противопоставяне на съветската експанзия в предишното научи Путин, че може да му се размине с повече съветска експанзия ", настояват създателите на отчета.
Анализаторите се ангажират с документа да оказват помощ на днешните виновни лица да се оправят по-добре с актуалната рецесия. Те настояват, че Съединените щати не могат да си разрешат лукса да се съсредоточат единствено върху Китай. Те признават също, че Украйна е в центъра на ревизионистичната външна политика на Москва и че осуетяването на експанзията на Кремъл в Украйна понижава вероятността от провокации на други места и може да се окаже ключът към убеждаването на Москва да промени курса си.
" Четиринадесет години след 2008 година, интервал, белязан от военното подсилване на Русия и световното властническо възобновление, демократите по света признават, че залогът на днешната рецесия не е обвързван единствено с Украйна, а с бъдещето на свободата ", се акцентира в отчета.
Списъкът с провокациите на Кремъл е дълъг и включва военни дейности, изключително в Грузия и Украйна, и смяна на границите със мощ, безмилостни и продължаващи хакерски атаки, интервенция в изборите в Съединени американски щати и редица други демократични страни, убийства в чужбина, акции за дезинформация, опити за прелом и старания за укрепване на диктатори.
Съществуват и доказателства, че Москва евентуално стои зад някои от ориентираните енергийни офанзиви против американски чиновници, които провокират Хаванския синдром. Руският президент Владимир Путин управлява тези дейни ограничения и злонамерени действия в устрема си да дестабилизира интернационалния ред, който съгласно изчисленията на Кремъл работи против неговите ползи, твърди отчетът.
Авторите на документа декларират, че единствено с решителни ограничения за разстройване на експанзията на Кремъл в този момент, Съединените щати и техните съдружници ще могат да реализират по-засилено съдействие, учредено на ползи, в средносрочен проект. Авторите акцентират също, че тези политики следва да бъдат съчетани с работа с съветския народ, " с цел да се положат основите на бъдещи, по-конструктивни връзки с Русия, която зачита върховенството на закона ".
В кратковременен проект създателите поддържат нови значими стъпки, като да вземем за пример увеличение на военната помощ на Съединени американски щати за Украйна до 1 милиард долара; усилване на наличието на съдружниците в Черно море и по 65-километровата литовско-полска граница, която отделя съветския ексклав Калининград от Беларус; както и увеличение на поддръжката за самостоятелните медии, съветското гражданско общество и несистемната съпротива.
Авторите оферират и политически нововъведения, като да вземем за пример основаване на фонд за нелегално добито имущество, което да бъде върнато на съветския народ, когато бъде основано съветско държавно управление, което зачита върховенството на закона.
Сред предложенията са и засилени лични наказания и наказания, които да се ползват, до момента в който съветските сили се намират в Донбас. Например Вашингтон би трябвало да разгласи, че в случай че всички съветски войски и военна техника не изоставен Донбас до 31 декември 2022 година, ще бъде глобена още една съветска държавна банка. Ако Европейски Съюз не желае да се координира по този въпрос, Съединените щати би трябвало да потърсят способи да работят независимо, само че след тесни съвещания с Брюксел.
Съединените щати следва да вземат по-активно присъединяване в дипломацията на Донбас с Москва, в съгласуваност с Киев, Берлин и Париж, като дефинират почитан чиновник, който да се ангажира директно с лицата, вземащи решения в Кремъл.
" Путин беше на 39 години, когато Съветският съюз се разпадна, което той възприемаше като най-голямата злополука на ХХ век. Тази година той навършва седемдесет години и се стреми към завещание, което да възвърне де факто империята като изключителна сфера на въздействие ", настояват създателите на отчета.
" Условията, които бяха показани на Съединените щати и НАТО през декември 2021 година, всъщност съставляват възобновяване на разделянето на Европа от времето на Студената война. Путин се стреми към поврат в процеса на разширение на НАТО и евакуиране на Съединени американски щати от Европа.
Това се случва в подтекста на продължаващите закани за консолидиране на Беларус, експанзията против Украйна, последователното анексиране на грузински земи, манипулирането на спора в Нагорни Карабах и първата в историята приложимост на мощ от страна на ръководената от Кремъл Организация на Договора за групова сигурност в Казахстан ".
През последното десетилетие, съгласно отчета, Москва натрупа скръбен връх от злонамерени дейности: Намесата в изборите в Германия, Франция и в референдума за Брекзит в Обединеното кралство; взривяването на оръжеен склад в Чешката република през 2014 г.; отравянето на Сергей Скрипал и щерка му в Обединеното кралство през 2018 г.; убийството на Зелимхан Хангошвили в Берлин през 2019 г.; опитът за прелом в Черна гора през 2016 г.; тайната поддръжка за независимостта на Каталуния през 2017 г.; и напъните за пропадане на Преспанското съглашение сред Гърция и Република Северна Македония през 2018 година
Според отчета Путин се възползва от хипотетичната уязвимост на Запада. Но по този метод той пренарежда усещанията и целите на американската и европейската общност. Конфронтацията със Запада оказва помощ също на Путин да затвърди контрола си вкъщи.
Но нито Украйна, нито НАТО са тези, които заплашват Русия. По-скоро Путин заплашва, в това число личния си народ. Демокрациите през днешния ден би трябвало да посрещнат този миг с демократично единение и мощ - със взаимност с Украйна като нация и взаимност с народа на Русия, който заслужава доста повече, настояват създателите.
Вашингтон би трябвало да се стреми да построи връзки с Русия в дълготраен проект - евентуално, само че не безусловно, след Путин - въз основа на взаимно почитание, ценене на интернационалното право и ценене на интернационалния ред, зародил след Втората международна война и Студената война.
Сред краткосрочните цели са разстройване и въздържане на ревизионистичната външна политика на Кремъл, която цели да отслаби НАТО, Европейски Съюз и съответните им основни страни, изключително Съединени американски щати, и да възвърне съветската надмощие в Евразия.
Средносрочните включват: Търсене на области на съдействие, в които ползите на Съединени американски щати и Русия могат да се припокриват: надзор на въоръженията, битка с тероризма в следения от талибаните Афганистан, понижаване на военните борби и ефикасен отговор на изменението на климата. Това включва и разговор с съветския хайлайф по отношение на вероятното бъдещо съдействие и работа с съветския народ.
В дълготраен проект: Създаване на ясни връзките на съдействие, които биха се открили с една просперираща и мощна Русия, която играе градивна роля в интернационалния ред, учреден на правила. Макар че това е дълготрайна цел, тя би трябвало неотложно да залегне в политиката на Съединени американски щати.
Сред тактиките на Съединени американски щати би трябвало да са: Да поддържат и укрепват отбранителната и възпиращата позиция на НАТО, както стандартна, по този начин и нуклеарна.
Да засилят към този момент забележителното наличие на североизточния фланг на НАТО.
Да основат цялостна тактика за Черно море. За тази цел Съединените щати следва да:
Да работят с НАТО за определяне на по-силно и по-редовно военноморско наличие на НАТО в Черно море.
Да засилят съдействието и отбранителната поддръжка за сътрудниците на НАТО Грузия и Украйна в Черно море.
Да реализира взаимно схващане с Европейски Съюз по отношение на заплахата от Москва и методите за справяне с нея.
Политическият отговор на Съединени американски щати следва да включва военни, стопански и дипломатически принадлежности.
Възстановяване на Договора за намерено небе.
Сътрудничество с съветското държавно управление във връзка с общите закани, в това число битката с тероризма, напъните за битка с опиатите, COVID-19 и изменението на климата.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да схванат мощните и слабите страни на своя съветски съперник. Русия е нуклеарна свръхсила със забележителна стандартна военна мощ, първокласни кибернетични качества, надарен народ и стопанска система в застой, която обаче има огромен капацитет.
Тя разполага със обилни енергийни запаси и финансови запаси, достигащи 624 милиарда $, от които 133 милиарда $ са в злато. Тя също по този начин е в демографски крах и страда от приключване на мозъци. Корумпираното ѝ властническо държавно управление употребява стопанската система, с цел да управлява голяма система за политически патронаж и да обогатява своя хайлайф.
Съединените щати би трябвало да засилят водещата си роля в НАТО и съдействието с Европейски Съюз и Г-7, с цел да разработят цялостна тактика за въздържане на експанзията на Кремъл и за противопоставяне на неговите провокации. Това стартира с напъните за създаване на обща оценка на заканите.
Вашингтон би трябвало да глоби предприемачите, които оказват помощ на Русия да завладее беларуската стопанска система. Руските частни " тъмни пари " на Запад се правят оценка на към 1 трилион $. Разкриването на тези пари има две цели. Първо, тези пари се употребяват за подривни цели на Запад, като да вземем за пример финансирането на акцията за Брекзит в Обединеното кралство или президентската акция на крайнодесния водач Марин льо Пен във Франция.
Второ, Путин и неговите доближени резервират благосъстоянията си на Запад, защото в Русия няма права на благосъстоятелност. Така че насочването на тези пари, които развращават и финансовата система на Съединени американски щати, ще бъде удар по системата за застъпничество на Путин.
Вашингтон би трябвало да контракти доста нарастване на дипломатическото посланичество в посолството на Съединени американски щати в Москва и да упорства съветското посланичество в Съединени американски щати да не е по-голямо от американското в Русия. Вашингтон не трябва да упорства за доста увеличение на броя на съветските консулства в градове като Сан Франциско и Сиатъл, които подкрепят разследващите интервенции на Кремъл, изключително икономическия шпионаж.
" Разработването на добра тактика стартира с мисъл за задачата ", заключават създателите. " Основната цел на Глобалната тактика е укрепена световна система, която обезпечава на съдружниците и сътрудниците непрекъснат мир, разцвет и независимост ".
Назаем от БГНЕС, заглавието е на Lupa.bg
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ