Натиснаха врата на черен мъж и той умря пред погледа на

Натиснаха врата на черен мъж

и той умря пред погледа на всички.

Избухна черен яд нашир и длъж

и завчас се разрасна фантастично.

 

Отприщена, човешката буря

опустошава и плячкосва безразборно;

подтиснат бяс, морална карантия

се впускат в съревнование отборно.

Америка в епохата на Тръмп

изостри свойте вътрешни разлики.

Страната е разтърсена от гръм

и като че ли губи всякакво възпитание. 

 

Така съдбовно през днешния ден се задушава

познатата ни щатска народна власт - 

натискаш я с коляно да не шава

и тя умира в тази обстановка. 

 

Оттук нататък следва нажежаване, 

с цел да уврат коравите кратуни.

Америка гори на свечеряване

и огънят разгаря се срещу́ ни.

 

А ние се споглеждаме обезпокоително - 

дали у нас по този начин ще се закучи?

дали сме имунизирани подкожно

против такива радикални случаи?

 

Светът захвърли маска след пандемия -

показват се изнервени муцуни,

животът стана комплицирана академия

и поставя барикади посред ни. 

 

Какъв ли скелет дебне в дрешника

със проект за героична петилетка?

Когато пада маската на тога - 

ще издържим ли на такава панорама?

_____

I can`t breathе (не мога да дишам) - този нееднократен прощален стон на умрелия при арест Джордж Флойд се трансформира в девиз на митингите, избухнали след убийството му.