Наталия ДЕНИСЕНКО
НАТАЛИЯ ДЕНИСЕНКО е родена в Норилск, Русия. Завършила е Факултета по лингвистика и публицистика на Красноярския държавен университет. След това е била учител там. Автор на две стихосбирки, нейни стихотворения и творби в прозаичност са оповестени в разнообразни вестници, списания и литературни уеб сайтове. През 2022 година е финалист в състезанията " Поет на годината " и " Наследство ", лауреат е на Международния фестивал за рускоезична лирика " Поет на годината ". От 2004 година живее в Екатеринбург. Творчеството й обгръща разнообразни тематики, само че след началото на спора в Украйна водещи са патриотизмът и военната тема.
Нашите
А на бойците наши
очите са ясни.
В тях - безкрая на небесата,
нощта епична.
на починалите приятели
лицата мощните,
на победните флагове
вълните алените.
А на бойците наши
ръцете са здрави.
От огъня ще ни защитят,
с борба ще ни извадят
на къщите от мазетата,
от стаите за мъчения,
от ноктите на врага
острите.
Под краката ни гори
полето бойното,
в тъмнината приказва
оръдието дръзкото,
отнасяй, огън,
злобата зверска,
в отдалеченост непрогледна,
невъзвратна.
Щом боят свърши
и димът полегне,
ще запеят бойците,
родните,
същински песни,
истинни
по този начин, че на врага
да му приседне.
Ще минат, ще заздравеят
раните пресните,
на дълбоката бездна,
там на края,
вие страната спасявахте
камък по камък
и успяхте да спрете
неизбежното.
Нашите момчета,
бронята наша светла,
нашето войнство
непобедимото!
С вас ние стоим
единни,
до вас ние вървим
незабележими.
Превод Боян Бойчев
Нашите
А на бойците наши
очите са ясни.
В тях - безкрая на небесата,
нощта епична.
на починалите приятели
лицата мощните,
на победните флагове
вълните алените.
А на бойците наши
ръцете са здрави.
От огъня ще ни защитят,
с борба ще ни извадят
на къщите от мазетата,
от стаите за мъчения,
от ноктите на врага
острите.
Под краката ни гори
полето бойното,
в тъмнината приказва
оръдието дръзкото,
отнасяй, огън,
злобата зверска,
в отдалеченост непрогледна,
невъзвратна.
Щом боят свърши
и димът полегне,
ще запеят бойците,
родните,
същински песни,
истинни
по този начин, че на врага
да му приседне.
Ще минат, ще заздравеят
раните пресните,
на дълбоката бездна,
там на края,
вие страната спасявахте
камък по камък
и успяхте да спрете
неизбежното.
Нашите момчета,
бронята наша светла,
нашето войнство
непобедимото!
С вас ние стоим
единни,
до вас ние вървим
незабележими.
Превод Боян Бойчев
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




