Жестоко е да видиш Рая и мигом да го изгубиш ♥ Любовно от ЕКЗЮПЕРИ
(Natalie Paley, 1933)
♥ Писмо четвърто
Пращам ви няколко странички – писмо, което написах през днешния ден сред два телефонни диалога. Първият ми извести, че всичко е изгубено, вторият – че известието за злополуката е било неточност.
Любов моя, дойде ужасна депеша от секретаря на канадското посолство – може да ме одобри единствено в сряда. Идва ми да се обеся. Не мога повече без теб. Отчаян съм и в цялостна невъзможност. Любов моя, обичана моя, с помощта на теб открих покой. Във теб открих заслон. Открих доверие, а в този момент съм притеснен от очакване. Причинявам си болежка, изтощителна… Не съм до тебе ден след ден, нарушавам всичките си обещания, въпреки и не по своя воля. Заслужавам, в случай че ме забравиш. Заслужавам, в случай че повече не ме очакваш. Заслужавам самотата. Аз, въпреки да не е по силите ми да пресека без виза границата, те обичам с всеки ден по-силно. С всеки ден съм все по-нещастен. Дори се отучих да ти пиша.
Жестоко е да видиш Рая и завчас да го изгубиш.
Токова съм изтощен,
Антоан.
♥ Писмо пето
Любов моя, обичана, моя обич, в такова неспокойствие съм, в такова обезсърчение, че обърках телеграмите. Приличам на пийнал, клатя се от една страна на друга, неразбирайки за какво и по какъв начин. И въпреки всичко ще изпратя телеграмата, която се гласях да ти напиша.
Обичам те толкоз мощно, без подозрение. И пострадвам с цялото си създание. Болен съм от очакване. Така си ми нужна. Необходима. Като въздуха. Като дневната светлина.
Умолявам те, когато се забележим още веднъж – прегърни ме. Успокой ме. Помогни ми. Толкова ми е отвратително и стана още по-непоносимо от мига, когато ми изиграха зла смешка – да ми подмятат покой и благополучие, а след това да ми ги лишават.
Умолявам те, обичайте ме, когато се върна.
Антоан.
Източник:
Снимки: Goodreads; Natalie Paley by George Hoyningen-Huene, 1933, The Red List
