Настроенията на децата в предучилищна възраст се променят бързо като

Настроенията на децата в предучилищна възраст се трансформират бързо като пролетното време – рязкои без предизвестие. Могат да се изброят един милион аргументи, заради които вашето дете внезапно ви отблъсква, а в идващия миг обезверено има потребност да се сгуши в скута ви. Най-добрият съвет за реакция в такава обстановка е да изчакате умерено бурята да отмине. Не постоянно е елементарно. Ето лист с някои от постоянно срещаните аргументи, заради които вашето дете се държи студено и съвет по какъв начин да реагирате.

Детето има неприятен ден

 Също като възрастните хора и децата имат дни, когато единственото което желаят е да пропълзят под някой камък и да останат там. Разочарованието и безизходицата могат да предизвикат детето да търси укритие. Примери? Най-добрият му другар не желае да играе с него футбол; съученици от горния клас са му се подигравали, че е плакало; детето не харесва картината, която е нарисувало или не е предостатъчно от представянето си на учебното съревнование.

Как да реагирате: Уважавайте неговото предпочитание за отдалеченост, само че му покажете, че сте наоколо при положение, че има потребност от помощ. Не се натрапвайте и не досаждайте.

Детето се възвръща след наложено наказване

 Съвсем обикновено е, в случай че детето ви отблъсква незабавно откакто сте го санкционирали. То е нарушило откритите правила и знае, че е сбъркало.Но въпреки всичко възприятията му са засегнати и то желае да го разберете. А може би просто е изтощено от „ родителската възпитателна дрънканица “ – викането лишава доста сила и на двете страни.

Как да реагирате: Първо, приемете, че то има право да се усеща разочаровано. Помислете си по какъв начин вие се чувствате след спор със съпруга/та ви или най-хубавия ви другар – може би имате потребност от малко време преди да се почувствате подготвени да се сдобрите. Вашето дете не е по-различно. Преди да дадете пространство на вашето дете, му покажете, че разбирате неговите усеща: „ Не искаш да приказваш с мен, тъй като си ядосан/а, че не ти разреших да стоиш пред компютъра до късно, нали? ”. Уверете го, че без значение от всичко вие го обичате и сте наоколо, в случай че изиска да се гушка или има потребност да поговорите.

Детето ви е афектирано и не знае по какъв начин да го каже

 Емоционалния живот на децата в предучилищна възраст е комплициран – те могат да показват своите усеща, само че към момента не умеят изцяло да ги изясняват. Малчуганът е смутен, че прекарвате по-голяма част от деня с бебето. Отсъствали сте дълго поради служебна командировка и сте пропуснали учебния театър. Каквато и да е обстановката, неговите усеща го превземат, само че то не знае по какъв начин да ви покаже какво изпитва.

Как да реагирате: Ако подозирате, че има скрита причина за това вашето дете да ви отблъсква, поговорете с него. Внимателно му задавайте въпроси: „ Чувстваш ли, че аз не извозвам задоволително време с теб? ” – и приемете неговия отговор без оценка. Дори да чуете: „ Ти си неприятен татко ”, овладейте се и помнете, че детето надали в действителност мисли по този начин. Най-вероятно скоро ще му мине, само че е добре да му помогнете да обясни възприятията си.

Детето минава през фаза на самостоятелност

 На една година детето като че ли е залепено за вас, а на четири даже не ви позволява до играчките си. Това може да е тъй като към този момент е по-самостоятелно и не се нуждае от вас или тъй като ревизира дали ще бъдете непрекъснати в любовта си, в случай че ви отблъсне; или просто е в разгара на забавна игра, а вие го разсейвате с молби за целувки.

Как да реагирате: Опитайте да не взимате неочакваните отводи на детето прекомерно на съществено. То към момента ви обича, само че тъкмо в този миг не се нуждае от обятия. Запазете целувките за времето преди лягане или когато детето не е толкоз ангажирано. Щом е несъмнено в обичта на родителите си, то единствено ще ги потърси, когато е в въодушевление за гушкане.

Детето отблъсква единствено мама или единствено баща

 Детето е ревниво привързано към единия от родителите си. След известно време сменя обекта на обожанието си. Мама и баща са комплицирани, изключително подцененият в дадения миг родител. Спокойно! Това е обикновено.

Как да реагирате: За децата е напълно естествено да минават през етапи на отбиване на родителите, изключително към този, който отсъства по-често поради професионални или други задължения. Ако обстановката се задълбочава, е добре да помислите дали смяната в отношението няма друга причина. Може би самите вие като родител провокирате по някакъв метод отчуждението с индиферентност и занемаряване? Дали връзките сред мама и баща са естествени или нещо смущава фамилния живот сега? Може би, без да го осъзнавате, вие реагирате сопнато всякога когато вашия брачен партньор се прибере вкъщи и ненадейно обсипвате щерка си с внимание? Дали вашия брачен партньор чака детето да се втурне към него с отворени ръце, при изискване, че характерът на малчугана допуска последователно съкращаване на дистанцията?

Детето не се усеща добре

 Детето ви по принцип обича да се гушка, само че внезапно става нетърпеливо, раздразнително и ви отблъсква без причина.

Как да реагирате: Ако смяната в държанието му е фрапантна и неочаквана, попитайте го дали не изпитва физическа болежка. Може би го боли стомах, има главоболие, подвига температура? Консултирайте се с вашия педиатър – може да става дума за скрита контузия или за вирусна зараза.

Детето е преуморено и се държи несвоевременно

 Понякога мощната отмалялост и изтощението могат да накарат детето да реагира бурно с крясъци, боричкане, хапане, удряне. Това се случва най-често при децата на две-три години, които още не са се научили да разчитат сигналите за изтощеност, подавани от тялото. Вместо това реагират с неспокойствие на невъзможността да продължат играта си или пък на намесата на родителите.

Как да реагирате: Най-важното е да покажете изрично, че сходно държание е недопустимо. За дете в предучилищна възраст това значи да се зададе явен логаритъм от причина и разследване: „ Мама не харесва това. Ако постъпваш по този начин, ще би трябвало да те заведа вкъщи. ” След това се постарайте да сте поредни. Когато сцената премине и детето се успокои (може да бъде и на идващия ден) би трябвало да поговорите с него и да се опитате да изясните за какво се е разстроило. Обяснете му по какъв начин би могло да се овладее в сходна обстановка и по какъв начин е задоволително да реагира. Ако установите, че виновността е ваша, извинете се („ Съжалявам, че ти приказвах остро в магазина ”). Веднага поемете отговорност и кажете по какъв начин ще постъпвате вие отсега нататък („ Ще се постарая различен път да не ти приказвам толкоз строго ”), само че и какво очаквате от вашето дете (да приказва за възприятията си вместо да удря). Насилственият изблик може да бъде доста притеснителен за родителите, значимо е да не вършиме вашия прочувствен опит център на диалога. Като възрастен е ваша работа – не на детето ви – да се справяте с вашите страсти.

Детски център „ Мама и Аз “

Инфо: www.mamaiaz.bg