Президентът пак събира политиците заради армията
Настоящата власт не съумя да започва нито един от сякаш предпочитаните модернизационни планове на армията - за нови западни изтребители, за патрулни кораби и за бронирани машини.
© Велко Ангелов Още по тематиката
Превъоръжаване по български
Пари за нищо
17 ное 2017
F-16 влиза назад в играта
След като Съединени американски щати са оферирали нови самолети, наддаването за изтребителите се връща най-малко с година обратно
29 сеп 2017
Политикономика на въоръжаването
Трите мегапроекта за рационализация на армията ни стават пленник на комплицирани външнополитически салда
1 сеп 2017 Президентът Румен Радев привиква на следващия ден, 9 януари, Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по въпросите на отбранителната политика на страната и по-специално поради желанията на Европейския съюз да стартира построяването на свои лични отбранителни структури. В съвещанието на консултативния орган към президента би трябвало да взе участие цялото държавно и политическо управление на страната: министър председател, водачи на парламентарни сили, силови министри, началниците на спецслужби и армията и други Решенията на КСНС нямат автоматизирано наложително деяние, само че консенсусните решения, взети на него, на доктрина би трябвало да показват общата политика на страна ни по дискутираните въпроси – в тази ситуация общата защита на Европейски Съюз.
Това е третият случай, в който Румен Радев се пробва да събере своя консултативен орган. Първия път той свика политиците по общите проблеми на националната сигурност, а втория – поради антикорупционния закон. При втория опит в началото той беше демонстративно неодобрен, а седмица по-късно не съумя да стане посредник сред политическите сили по какъв начин тъкмо да наподобява и действа бъдещият антикорупционен орган, който ръководещите се пробват да основат.
Сегашното събиране на КСНС би трябвало да стане продължение на първото съвещание, проведено от Радев при започване на май. Тогава политиците сякаш препотвърдиха уговорката на страната ни да модернизира предпочитано своите въоръжени сили – нещо, което беше гласувано единомислещо от всички натовски страни на срещите в Уелс и Варшава. На доктрина страната ни се е съгласила да доближи 2% от Брутният вътрешен продукт бюджет за защита до 2024 година, като 20% от тях отиват за ново въоръжение. На процедура обаче това към момента не се случва, военният ни бюджет продължава да се движи към 1.3% от Брутният вътрешен продукт, а огромните нараствания на разноските за въоръжени сили са оставени за времето след края на мандата на ГЕРБ.
Също по този начин нито един от трите модернизационни плана на армията ни досега не е доведен даже до сполучлив старт. Програмата за превъоръжаване на авиацията ни с нови изтребители беше блокирана от актуалните ръководещи, откакто служебното държавно управление на Румен Радев класира като най-хубава офертата за шведските самолети Grippen на SAAB. За сметка на това актуалният боен министър Красимир Каракачанов разгласи, че ще се опита да модернизира старите руски машини МиГ-29 и да ги употребява до края на виталния им цикъл през 2029 година - нещо, което е в директен прорез с решенията на НАТО и също по този начин може да предизвика търговски наказания против България от страна на Съединени американски щати поради работа с ембаргова компания. Последното не спря министър на защитата да се опита да разпореди директно на съветската РСК МиГ поддръжката на изтребителната ни авиация, само че процедурата бе краткотрайно блокирана поради обжалване от страна на украинската " Украинмаш ", която счита, че е непозволено отстранена от конкуренцията на ремонта на МиГ-овете ни.
Изненадващ неуспех сполетя също по този начин и самодейността за градеж на два нови бойни кораба. Проектът на стойност 820 млн. лева предстоящо бе " извоюван " от единствения участник – варненската корабостроителница " Делфин ", откакто всички непознати играчи не пожелаха да подадат документи поради къси периоди и планова документи единствено на български. На финала, тъкмо когато всичко изглеждаше несъмнено за българската компания, тя внезапно се отхвърли. Формалният мотив за отдръпването, оповестен от военния министър, беше, че законови промени са наложили приспадане на 20% Данък добавена стойност от бюджета на програмата, което я направило неизгодна за " Делфин ".
Последната военна стратегия, която актуалната власт към момента не съумява (или не иска) да започва, е за нови бронирани машини за пехотата. Проектната документи към момента не е предходна за утвърждение през Министерския съвет, нито пък има утвърден бюджет от Народното събрание. За сметка на това има задоволително отрицателни сигнали от страна на политиците по тематиката, като да вземем за пример че разтеглят във времето изплащането на бъдещите самолети и кораби, с цел да съумеят да вместят в размера на общия им бюджет и пазаруването на бронирани машини. Също по този начин броят на бъдещите бронетранспортьори бе понижен на половина от в началото плануваните 238 машини.
© Велко Ангелов Още по тематиката
Превъоръжаване по български
Пари за нищо
17 ное 2017
F-16 влиза назад в играта
След като Съединени американски щати са оферирали нови самолети, наддаването за изтребителите се връща най-малко с година обратно
29 сеп 2017
Политикономика на въоръжаването
Трите мегапроекта за рационализация на армията ни стават пленник на комплицирани външнополитически салда
1 сеп 2017 Президентът Румен Радев привиква на следващия ден, 9 януари, Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по въпросите на отбранителната политика на страната и по-специално поради желанията на Европейския съюз да стартира построяването на свои лични отбранителни структури. В съвещанието на консултативния орган към президента би трябвало да взе участие цялото държавно и политическо управление на страната: министър председател, водачи на парламентарни сили, силови министри, началниците на спецслужби и армията и други Решенията на КСНС нямат автоматизирано наложително деяние, само че консенсусните решения, взети на него, на доктрина би трябвало да показват общата политика на страна ни по дискутираните въпроси – в тази ситуация общата защита на Европейски Съюз.
Това е третият случай, в който Румен Радев се пробва да събере своя консултативен орган. Първия път той свика политиците по общите проблеми на националната сигурност, а втория – поради антикорупционния закон. При втория опит в началото той беше демонстративно неодобрен, а седмица по-късно не съумя да стане посредник сред политическите сили по какъв начин тъкмо да наподобява и действа бъдещият антикорупционен орган, който ръководещите се пробват да основат.
Сегашното събиране на КСНС би трябвало да стане продължение на първото съвещание, проведено от Радев при започване на май. Тогава политиците сякаш препотвърдиха уговорката на страната ни да модернизира предпочитано своите въоръжени сили – нещо, което беше гласувано единомислещо от всички натовски страни на срещите в Уелс и Варшава. На доктрина страната ни се е съгласила да доближи 2% от Брутният вътрешен продукт бюджет за защита до 2024 година, като 20% от тях отиват за ново въоръжение. На процедура обаче това към момента не се случва, военният ни бюджет продължава да се движи към 1.3% от Брутният вътрешен продукт, а огромните нараствания на разноските за въоръжени сили са оставени за времето след края на мандата на ГЕРБ.
Също по този начин нито един от трите модернизационни плана на армията ни досега не е доведен даже до сполучлив старт. Програмата за превъоръжаване на авиацията ни с нови изтребители беше блокирана от актуалните ръководещи, откакто служебното държавно управление на Румен Радев класира като най-хубава офертата за шведските самолети Grippen на SAAB. За сметка на това актуалният боен министър Красимир Каракачанов разгласи, че ще се опита да модернизира старите руски машини МиГ-29 и да ги употребява до края на виталния им цикъл през 2029 година - нещо, което е в директен прорез с решенията на НАТО и също по този начин може да предизвика търговски наказания против България от страна на Съединени американски щати поради работа с ембаргова компания. Последното не спря министър на защитата да се опита да разпореди директно на съветската РСК МиГ поддръжката на изтребителната ни авиация, само че процедурата бе краткотрайно блокирана поради обжалване от страна на украинската " Украинмаш ", която счита, че е непозволено отстранена от конкуренцията на ремонта на МиГ-овете ни.
Изненадващ неуспех сполетя също по този начин и самодейността за градеж на два нови бойни кораба. Проектът на стойност 820 млн. лева предстоящо бе " извоюван " от единствения участник – варненската корабостроителница " Делфин ", откакто всички непознати играчи не пожелаха да подадат документи поради къси периоди и планова документи единствено на български. На финала, тъкмо когато всичко изглеждаше несъмнено за българската компания, тя внезапно се отхвърли. Формалният мотив за отдръпването, оповестен от военния министър, беше, че законови промени са наложили приспадане на 20% Данък добавена стойност от бюджета на програмата, което я направило неизгодна за " Делфин ".
Последната военна стратегия, която актуалната власт към момента не съумява (или не иска) да започва, е за нови бронирани машини за пехотата. Проектната документи към момента не е предходна за утвърждение през Министерския съвет, нито пък има утвърден бюджет от Народното събрание. За сметка на това има задоволително отрицателни сигнали от страна на политиците по тематиката, като да вземем за пример че разтеглят във времето изплащането на бъдещите самолети и кораби, с цел да съумеят да вместят в размера на общия им бюджет и пазаруването на бронирани машини. Също по този начин броят на бъдещите бронетранспортьори бе понижен на половина от в началото плануваните 238 машини.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ