Музикантите от Smallman: Ние не се разделяме, а се множим
Наскоро Smallman - една от бандите, които към този момент 18 години резервираха както достоверността си, по този начин и свободата да вършат каквато музика желаят, пуснаха новото си парче - Камък, направенопо стихотворението на великия Борис Христов. Те ще имат и концерт на 16 януари в клуб Music Jam. А ето какво дадоха отговор Иван Шопов и Стефан Пенев от бандата на нашите въпроси.
Текстът на „ Камък “ е на най-големия ни жив стихотворец - Борис Христов. Как стигнахте до поезията му и какво се случи, с цел да отключи тъкмо то музика при вас?
Иван Шопов: За мен беше значимо да се откри директен път до корените ни като българска група и да се откри подобаващ текст на родния ни език, само че без да диря книгата на Борис Христов - “Книга на мълчанието ” ме откри и когато се зачетох в нея незабавно звъннах на Цветан и му обясних че това са текстовете на smallman, написани на български. От там той откри верните подходящиредове и ги настройки по този начин, че да работят като ария. А песента се създаваше паралелно и когато се появи текстът всичко се напасна по най-хубавия метод.
Оказва се, че мощните местни претекстове, с които са изпълнени песните на Smallman, надалеч не влияят само на родна аудитория; в противен случай, станаха забавни в доста други страни, където групата се цени и слуша; и то без в тях да се влагат нормални комерсиални тактики и елементарно смилаема екзотичност. На какво се дължи това положително различаване и авторитет отвън граница?
Иван Шопов: Според мен това се дължи на естетическия и натурален асортимент на тематики и композиране, което да подчертае уникалността на фолклора ни, без да е залепен преднамерено за бърз улов и wow резултат. Всички музиканти в групата са наясно от къде идват и къде могат да стигнат с любовта си към обичайна ни музика и за това толкоз естествено се борави с нея. В международен проект, това се цени високо и за това са и триумфите отвън родината.
Как се променяхте вие и бандата през годините? (тази година се навърши „ пълноправие “, 18 години от основаването ви) Какво не знаехте, когато започвахте, което сте научили в този момент? И прочее по какъв начин се справихте с банална, само че същинска компликация за всяка тайфа с многогодишен живот – да не се разделите.
Иван Шопов: Smallman не се разделят, а се множат.
Стефан Пенев: Както Иван сподели, Smallman се множат! Да, постоянно поглеждаме обратно, поради хубавите мемоари и насъбрания опит. И почтено казано, не са се трансформирали доста неща, към момента вършим музика, както и тогава. Използваме наученото, само че и зарядът си е все същият. Много научихме и доста неща ни се случиха, с цел да го научим. Осемнайсет години не са малко време. Якото е, че занапред предстоят хубави моменти и, уповавам се, още хубава музика.
Smallman са едно от редките изключения на родната сцена, които в никакъв случай не вършат компромис: постоянно остава чувството, че частите не са правени, с цел да „ таргетират “ избрани публики, а просто да изразят това, което минава през вас като музика.
Иван Шопов: От опита ми да сътворявам музика с момчетата до в този момент, в никакъв случай не съм усещал, че който и да е от тях може да направи компромис със фамилията, в което се е трансформирала групата и това не разрешава на групата да поевтинее и да се поведе е неестествени направления.
Стефан Пенев: Да, майната му на всичко! Извинявам се:) Правим нещата по този начин, както ни харесват, както е заслужено, както е красиво, съгласно нас, да се вършат. И не приказвам единствено за песните, само че и за методът им на показване.
Кои са огромните ви въздействия (със сигурност са се сменяли през годините, само че главните, оставили най-траен отпечатък)
Стефан Пенев: Знаеш ли, не е почтен тоя въпрос? Като ни видиш всичките, а ти ни познаваш сносно, ще видиш, че е неуместно да се влезе в конкретика и да се даде какъвто и да е било отговор като се изключи: качествената музика, качественото и свястно изкуство, като цяло. Всичко останало са просто положителни образци.
Макар че една от най-очевидните ви цели е запазването на цялостна достоверност и несъобразяване с музикалната обстановка, въпреки всичко би трябвало да имате построен коментар за това, което става с музиката в последните десетилетия. А точно: навлизане на маркетингови артикули, прекомерно предвидим саунд, текст и прочие феномени, които най-бързо и елементарно се схващат даже през сравнението в номинациите на МTV през 80-те и 90-те и в този момент. Какво стана – и за какво?
Иван Шопов: Според мен музиката се трансформира дружно със света в който живеем. Новите модели на забързан и несъзнателен живот водят до основаването на лесносмилаеми еднодневки, които имат за цел да заситят разконцентрирания ти взор и слух и по този начин да завоюват по този начин скъпото отделено време. Хората все по-рядко “сядат ” да слушат музика и за това пазара предлага музика “fast food ”. Това по никакъв метод не пречи на музикантите, които желаят да изразят себе си да го вършат без да се подхлъзнат на конвейра. В днешно време музиката е доста по-достъпна в цифровите формати и пренасищането води до спомагателна дезориентация. За това е значимо да се основават албуми, които да са като разглеждане на книга - доста странни, дълбоки, забавни и с дебели корици.
Стефан Пенев: Само ще прибавя, че за това очевидно харесваме по-бавните и монотонни композиции. Аман от тая забързаност.
Текстът на „ Камък “ е на най-големия ни жив стихотворец - Борис Христов. Как стигнахте до поезията му и какво се случи, с цел да отключи тъкмо то музика при вас?
Иван Шопов: За мен беше значимо да се откри директен път до корените ни като българска група и да се откри подобаващ текст на родния ни език, само че без да диря книгата на Борис Христов - “Книга на мълчанието ” ме откри и когато се зачетох в нея незабавно звъннах на Цветан и му обясних че това са текстовете на smallman, написани на български. От там той откри верните подходящиредове и ги настройки по този начин, че да работят като ария. А песента се създаваше паралелно и когато се появи текстът всичко се напасна по най-хубавия метод.
Оказва се, че мощните местни претекстове, с които са изпълнени песните на Smallman, надалеч не влияят само на родна аудитория; в противен случай, станаха забавни в доста други страни, където групата се цени и слуша; и то без в тях да се влагат нормални комерсиални тактики и елементарно смилаема екзотичност. На какво се дължи това положително различаване и авторитет отвън граница?
Иван Шопов: Според мен това се дължи на естетическия и натурален асортимент на тематики и композиране, което да подчертае уникалността на фолклора ни, без да е залепен преднамерено за бърз улов и wow резултат. Всички музиканти в групата са наясно от къде идват и къде могат да стигнат с любовта си към обичайна ни музика и за това толкоз естествено се борави с нея. В международен проект, това се цени високо и за това са и триумфите отвън родината.
Как се променяхте вие и бандата през годините? (тази година се навърши „ пълноправие “, 18 години от основаването ви) Какво не знаехте, когато започвахте, което сте научили в този момент? И прочее по какъв начин се справихте с банална, само че същинска компликация за всяка тайфа с многогодишен живот – да не се разделите.
Иван Шопов: Smallman не се разделят, а се множат.
Стефан Пенев: Както Иван сподели, Smallman се множат! Да, постоянно поглеждаме обратно, поради хубавите мемоари и насъбрания опит. И почтено казано, не са се трансформирали доста неща, към момента вършим музика, както и тогава. Използваме наученото, само че и зарядът си е все същият. Много научихме и доста неща ни се случиха, с цел да го научим. Осемнайсет години не са малко време. Якото е, че занапред предстоят хубави моменти и, уповавам се, още хубава музика.
Smallman са едно от редките изключения на родната сцена, които в никакъв случай не вършат компромис: постоянно остава чувството, че частите не са правени, с цел да „ таргетират “ избрани публики, а просто да изразят това, което минава през вас като музика.
Иван Шопов: От опита ми да сътворявам музика с момчетата до в този момент, в никакъв случай не съм усещал, че който и да е от тях може да направи компромис със фамилията, в което се е трансформирала групата и това не разрешава на групата да поевтинее и да се поведе е неестествени направления.
Стефан Пенев: Да, майната му на всичко! Извинявам се:) Правим нещата по този начин, както ни харесват, както е заслужено, както е красиво, съгласно нас, да се вършат. И не приказвам единствено за песните, само че и за методът им на показване.
Кои са огромните ви въздействия (със сигурност са се сменяли през годините, само че главните, оставили най-траен отпечатък)
Стефан Пенев: Знаеш ли, не е почтен тоя въпрос? Като ни видиш всичките, а ти ни познаваш сносно, ще видиш, че е неуместно да се влезе в конкретика и да се даде какъвто и да е било отговор като се изключи: качествената музика, качественото и свястно изкуство, като цяло. Всичко останало са просто положителни образци.
Макар че една от най-очевидните ви цели е запазването на цялостна достоверност и несъобразяване с музикалната обстановка, въпреки всичко би трябвало да имате построен коментар за това, което става с музиката в последните десетилетия. А точно: навлизане на маркетингови артикули, прекомерно предвидим саунд, текст и прочие феномени, които най-бързо и елементарно се схващат даже през сравнението в номинациите на МTV през 80-те и 90-те и в този момент. Какво стана – и за какво?
Иван Шопов: Според мен музиката се трансформира дружно със света в който живеем. Новите модели на забързан и несъзнателен живот водят до основаването на лесносмилаеми еднодневки, които имат за цел да заситят разконцентрирания ти взор и слух и по този начин да завоюват по този начин скъпото отделено време. Хората все по-рядко “сядат ” да слушат музика и за това пазара предлага музика “fast food ”. Това по никакъв метод не пречи на музикантите, които желаят да изразят себе си да го вършат без да се подхлъзнат на конвейра. В днешно време музиката е доста по-достъпна в цифровите формати и пренасищането води до спомагателна дезориентация. За това е значимо да се основават албуми, които да са като разглеждане на книга - доста странни, дълбоки, забавни и с дебели корици.
Стефан Пенев: Само ще прибавя, че за това очевидно харесваме по-бавните и монотонни композиции. Аман от тая забързаност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ