Идва ли изкуственият суперинтелект
Наскоро изпълнителният шеф на известния стартъп за изкуствен интелект OpenAI Сам Алтман взриви мрежата с изказванието, че основаването на супер изкуствен интелект е по-близо от всеки път.
Според сензационното изказване на основателя на ChatGPT, в границите на няколко хиляди дни можем да чакаме появяването на машини, способни да надминат индивида. Нещо повече - Алтман предвижда, че идващите години ще бъдат белязани от бърз прогрес, който радикално ще промени метода, по който живеем и работим.
Смелото изказване на софтуерния водач повдига въпроси както за евентуалните изгоди, по този начин и за рисковете от основаването на суперинтелигентен изкуствен интелект. Преди да се спрем на възможните позитивни и негативни страни на технологията, дано разгледаме етапите на развиване на изкуствения разсъдък (AI - Artificial Intelligence), които предстоят съгласно Сам Алтман.
Фази на просветеност на машините
В своето изказване предприемачът коментира, че развиването на изкуствения разсъдък минава през три съществени стадия, всеки от които доближава технологията все по-близо до човешките качества и оттатък тях.
Първа фаза – общоприет AI
Стандартният изкуствен интелект, който съществува сега, е основан на машинно образование, което му разрешава да прави съответни задания. Това го прави стеснен в своите качества. Тези AI системи се употребяват за автоматизация на рутинни процеси, разбор на данни и възстановяване на успеваемостта в разнообразни промишлености.
Втора фаза – Общ изкуствен интелект (AGI)
Следващата стъпка в еволюцията на AI е Общият изкуствен интелект (Artificial General Intelligence – AGI). Той, на доктрина, ще може да мисли и разсъждава като човек, като се учи и приспособява към разнообразни действия независимо. Това би означавало, че AGI системите ще могат да извършват необятен набор от задания, без да са лимитирани до съответна функционалност. Прогнозите за развиването на изкуствения разсъдък сочат, че можем да достигнем до AGI в границите на идващите няколко десетилетия.
Трета фаза - неестествен суперинтелект (ASI)
Суперинтелектът (Artificial Superintelligence - ASI), съгласно Алтман, е крайната цел в развиването на изкуствения разсъдък и в тази фаза се чака той доста да надвишава човешките качества в интелектуален аспект. Според прогнозите, този футуристичен AI ще може да взема решение комплицирани проблеми, да предсказва бъдещи събития и даже да основава нови научни открития. Алтман предвижда, че суперинтелектът може да бъде действителност в границите на идващите от 5000 до 10 000 дниq или за към от 13 до 27 години.
Основателят на OpenAI не е единственият софтуерен водач, който приказва за ASI. Димитрис Цименцис, началник на екипа по прибавен изкуствен интелект в инженерния отдел на Goldman Sachs, също разкрива какво за него съставлява изкуствения суперинтелект. Експертът показва, че понятието изкуствен интелект се отнася до система, която минава теста на Тюринг, т.е. тя съумява да убеди човек, че беседва с различен човек, а не с AI. Общият изкуствен интелект (AGI), от своя страна, има предимство във всички човешки области на знанието.
Изкуственият суперинтелект, съгласно Цименцис, би била идната стъпка – AGI, който превъзхожда човешките качества във всички или множеството когнитивни задания, като решаването на математически загадки, прогнозиране на времето с огромна акуратност, както и основаване на молекули за лекуване на всяка вирусна или генетична болест.
Не е ясно обаче дали огромните езикови модели, които имаме сега, могат да бъдат основа за основаване на суперинтелигентен изкуствен интелект. Много специалисти са на мнение, че ще са нужни нови прозрения, с цел да стигнем до подобен вид технология. Въпреки това, постигането на безвредна суперинтелигентност остава значим софтуерен и проучвателен проблем, който евентуално ще бъде проучен от водещи учени и бизнесмени в бъдеще.
Предизвикателства и благоприятни условия
След като разяснихме идните етапи на развиване на изкуствения разсъдък, дано да разгледаме рисковете и изгодите от тях. От една страна, опцията за обилни софтуерни пробиви с развиването на AGI и ASI е огромна, само че също по този начин съществува и заплаха от неконтролируемо развиване на тези технологии.
Според Сам Алтман, ние към този момент сме при започване на " Ерата на интелекта ", която ще преобрази цивилизацията, както са го създали открития като оръдията на труда, земеделието и индустриалната гражданска война. Той акцентира, че машинното образование е в основата на огромния триумф на изкуствения разсъдък и чака, че AI асистентите ще се усъвършенстват и сплотяват в екипи, които ще могат да извършват от ден на ден задания за своите консуматори. Тези системи ще специализират в разнообразни области като обучение, опазване на здравето и други.
Влияние върху специалностите и обществото
Алтман признава, че изкуственият разсъдък ще има доста въздействие върху специалностите. Според него, това е част от напредъка и макар че просперитетът не подсигурява благополучие, той ще усъвършенства доста живота на хората по света. Той също по този начин отбелязва, че доста от днешните специалности биха се коствали на хората отпреди няколко века като излишно губене на време, само че те са основни за днешния разцвет.
Подобно на Алтман, създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг също има вяра, че AGI може да докара до обилни промени на пазара на труда. Според него някои специалности могат да бъдат автоматизирани, до момента в който други ще се развиват и ще се наложат нови умения.
Технологичният запалянко Илон Мъск обаче е сериозен към концепцията за развиването на суперинтелигентен изкуствен интелект и смята, че това е рисково. Той е уверен, че вместо върху ASI, би трябвало да се съсредоточим върху развиването на транспарантни и управляеми технологии, които могат да оказват помощ за решение на действителни проблеми. Милиардерът е сериозен и към концепцията за Общ изкуствен интелект (AGI) и смята, че той може да докара до съществени етични и обществени проблеми. Мъск акцентира значимостта на регулирането и отговорността при създаването на интелигентни системи, с цел да се избегнат евентуалните опасности.
Други водещи персони в света на технологиите също споделят спорни отзиви за AGI и суперинтелигентността. Известният английски физик и астроном Стивън Хокинг, да вземем за пример, е предупреждавал в предишното, че AGI може да бъде по-опасен и от ядерно оръжие. А съоснователят на Microsoft Бил Гейтс е сериозно надъхан към концепцията, че суперинтелигентността ще бъде реализирана скоро.
За разлика от него, софтуерният визионер Масайоши Сон, създател на японския холдинг SoftBank, има вяра, че до 2035 година ще се появи изкуствения суперинтелект (ASI), който ще бъде 10 000 пъти по-умен от човешкия мозък. За реализирането на тази цел обаче съгласно Сон са нужни стотици милиарди долари вложения.
Като цяло прогнозите на едни от най-умните хора на планетата остават разнопосочни във връзка с технологията, която мнозина назовават най-важната стъпка в човешкия напредък. Развитието на AGI и изкуствения суперинтелект би могло да донесе както огромни благоприятни условия, по този начин и обилни опасности. Дали оптимистите, или алармистите ще се окажат прави и дали въобще машините ще поумнеят, обаче, занапред следва да разберем.
Текстът е част от бр. 123 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Според сензационното изказване на основателя на ChatGPT, в границите на няколко хиляди дни можем да чакаме появяването на машини, способни да надминат индивида. Нещо повече - Алтман предвижда, че идващите години ще бъдат белязани от бърз прогрес, който радикално ще промени метода, по който живеем и работим.
Смелото изказване на софтуерния водач повдига въпроси както за евентуалните изгоди, по този начин и за рисковете от основаването на суперинтелигентен изкуствен интелект. Преди да се спрем на възможните позитивни и негативни страни на технологията, дано разгледаме етапите на развиване на изкуствения разсъдък (AI - Artificial Intelligence), които предстоят съгласно Сам Алтман.
Фази на просветеност на машините
В своето изказване предприемачът коментира, че развиването на изкуствения разсъдък минава през три съществени стадия, всеки от които доближава технологията все по-близо до човешките качества и оттатък тях.
Първа фаза – общоприет AI
Стандартният изкуствен интелект, който съществува сега, е основан на машинно образование, което му разрешава да прави съответни задания. Това го прави стеснен в своите качества. Тези AI системи се употребяват за автоматизация на рутинни процеси, разбор на данни и възстановяване на успеваемостта в разнообразни промишлености.
Втора фаза – Общ изкуствен интелект (AGI)
Следващата стъпка в еволюцията на AI е Общият изкуствен интелект (Artificial General Intelligence – AGI). Той, на доктрина, ще може да мисли и разсъждава като човек, като се учи и приспособява към разнообразни действия независимо. Това би означавало, че AGI системите ще могат да извършват необятен набор от задания, без да са лимитирани до съответна функционалност. Прогнозите за развиването на изкуствения разсъдък сочат, че можем да достигнем до AGI в границите на идващите няколко десетилетия.
Трета фаза - неестествен суперинтелект (ASI)
Суперинтелектът (Artificial Superintelligence - ASI), съгласно Алтман, е крайната цел в развиването на изкуствения разсъдък и в тази фаза се чака той доста да надвишава човешките качества в интелектуален аспект. Според прогнозите, този футуристичен AI ще може да взема решение комплицирани проблеми, да предсказва бъдещи събития и даже да основава нови научни открития. Алтман предвижда, че суперинтелектът може да бъде действителност в границите на идващите от 5000 до 10 000 дниq или за към от 13 до 27 години.
Основателят на OpenAI не е единственият софтуерен водач, който приказва за ASI. Димитрис Цименцис, началник на екипа по прибавен изкуствен интелект в инженерния отдел на Goldman Sachs, също разкрива какво за него съставлява изкуствения суперинтелект. Експертът показва, че понятието изкуствен интелект се отнася до система, която минава теста на Тюринг, т.е. тя съумява да убеди човек, че беседва с различен човек, а не с AI. Общият изкуствен интелект (AGI), от своя страна, има предимство във всички човешки области на знанието.
Изкуственият суперинтелект, съгласно Цименцис, би била идната стъпка – AGI, който превъзхожда човешките качества във всички или множеството когнитивни задания, като решаването на математически загадки, прогнозиране на времето с огромна акуратност, както и основаване на молекули за лекуване на всяка вирусна или генетична болест.
Не е ясно обаче дали огромните езикови модели, които имаме сега, могат да бъдат основа за основаване на суперинтелигентен изкуствен интелект. Много специалисти са на мнение, че ще са нужни нови прозрения, с цел да стигнем до подобен вид технология. Въпреки това, постигането на безвредна суперинтелигентност остава значим софтуерен и проучвателен проблем, който евентуално ще бъде проучен от водещи учени и бизнесмени в бъдеще.
Предизвикателства и благоприятни условия
След като разяснихме идните етапи на развиване на изкуствения разсъдък, дано да разгледаме рисковете и изгодите от тях. От една страна, опцията за обилни софтуерни пробиви с развиването на AGI и ASI е огромна, само че също по този начин съществува и заплаха от неконтролируемо развиване на тези технологии.
Според Сам Алтман, ние към този момент сме при започване на " Ерата на интелекта ", която ще преобрази цивилизацията, както са го създали открития като оръдията на труда, земеделието и индустриалната гражданска война. Той акцентира, че машинното образование е в основата на огромния триумф на изкуствения разсъдък и чака, че AI асистентите ще се усъвършенстват и сплотяват в екипи, които ще могат да извършват от ден на ден задания за своите консуматори. Тези системи ще специализират в разнообразни области като обучение, опазване на здравето и други.
Влияние върху специалностите и обществото
Алтман признава, че изкуственият разсъдък ще има доста въздействие върху специалностите. Според него, това е част от напредъка и макар че просперитетът не подсигурява благополучие, той ще усъвършенства доста живота на хората по света. Той също по този начин отбелязва, че доста от днешните специалности биха се коствали на хората отпреди няколко века като излишно губене на време, само че те са основни за днешния разцвет.
Подобно на Алтман, създателят на Фейсбук Марк Зукърбърг също има вяра, че AGI може да докара до обилни промени на пазара на труда. Според него някои специалности могат да бъдат автоматизирани, до момента в който други ще се развиват и ще се наложат нови умения.
Технологичният запалянко Илон Мъск обаче е сериозен към концепцията за развиването на суперинтелигентен изкуствен интелект и смята, че това е рисково. Той е уверен, че вместо върху ASI, би трябвало да се съсредоточим върху развиването на транспарантни и управляеми технологии, които могат да оказват помощ за решение на действителни проблеми. Милиардерът е сериозен и към концепцията за Общ изкуствен интелект (AGI) и смята, че той може да докара до съществени етични и обществени проблеми. Мъск акцентира значимостта на регулирането и отговорността при създаването на интелигентни системи, с цел да се избегнат евентуалните опасности.
Други водещи персони в света на технологиите също споделят спорни отзиви за AGI и суперинтелигентността. Известният английски физик и астроном Стивън Хокинг, да вземем за пример, е предупреждавал в предишното, че AGI може да бъде по-опасен и от ядерно оръжие. А съоснователят на Microsoft Бил Гейтс е сериозно надъхан към концепцията, че суперинтелигентността ще бъде реализирана скоро.
За разлика от него, софтуерният визионер Масайоши Сон, създател на японския холдинг SoftBank, има вяра, че до 2035 година ще се появи изкуствения суперинтелект (ASI), който ще бъде 10 000 пъти по-умен от човешкия мозък. За реализирането на тази цел обаче съгласно Сон са нужни стотици милиарди долари вложения.
Като цяло прогнозите на едни от най-умните хора на планетата остават разнопосочни във връзка с технологията, която мнозина назовават най-важната стъпка в човешкия напредък. Развитието на AGI и изкуствения суперинтелект би могло да донесе както огромни благоприятни условия, по този начин и обилни опасности. Дали оптимистите, или алармистите ще се окажат прави и дали въобще машините ще поумнеят, обаче, занапред следва да разберем.
Текстът е част от бр. 123 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ