Под игото на „мастър“-а и комплексите
Наскоро имах здравословен проблем. Отидох на доктор, случи се млад, заговорихме за възможна интервенция. „ Трябва да приказваш с моя мастър, аз единствено асистирам “, съобщи той. „ Мастър “? Не знаех, че след „ мастър-шеф “, „ мастър-клас “ и така нататък сходна дума се употребява и в лекарските среди.
Тия дни се прощаваме със Стефан Данаилов. „ Мастъра “, назоваха го студенти и сътрудници. Забелязвам по какъв начин медиите варират и нямат консенсус с „ ъ “ или „ е “ се написа чуждицата. С „ Мастъра “ се простиха и хиляди българи във Facebook. Те не са нито студенти, нито театрали, само че в залисията (и съгласно модата на деня – извинете за кощунството) желаеха посредством думата да покажат поклонение пред Данаилов. В същото време се гневят на „ превода “ на „ Под игото “.
Нима не е налице абсурд?
И на мен ми е скъпо „ Под игото “, само че в действителност езикът от дълго време се обезцени – и го направиха хората. Като неминуем развой.
Споделих наблюдението си в обществените мрежи. Моя позната с доза справедливост ме поправя, че „ занаятчия “ от дълго време има друго значение в българския език. „ Мастър “ e уместно, сподели тя, щом и музиканти назоваваме с небългарската дума „ маестро “. Съгласих се. Само че казусът е доста по-дълбок. В „ Дами канят “ капризната дъщеря на властник (Боряна Пунчева в ролята) споделя, че ще назовава инструктора Яким (Стефан Данаилов) „ Джеки “. На младата представителка на хайлайфа (обществения авангард) не й хрумва да назовава Яким да вземем за пример Юри. Времето е късен соц, само че още тогава е готино да си Джеки, не Юри.
Ето това „ готино “ е повода през днешния ден готвачът да стане „ началник “,
майсторът – „ мастър “, „ фронт офис “ да смени „ гише “ и така нататък Просто хората се усещат добре, когато използват думи със западен генезис. Така се претърпяват като съвременни. Да си съвременен постоянно е прелестно, демодиран – назад. Твърдя, че тази психическа причина е в основата на използването на западни чуждици. Винаги е имало привнасяне, само че в този момент е разюздано – вътрешното чувство за комфорт с тях е водещата причина. „ Мастер “, несъмнено, е и съветска дума. Но нали никой не си фантазира, че я
изговаряме поради „ Мастер и Маргарита “
или различен пример от необятните степи. В всеобщите показа Русия в никакъв случай не е била знак на модерното.
А забелязвали ли сте децата? Те не крият страстите си и метода на изложение. От доста от дълго време не крещят „ Да! “, когато създадат нещо сполучливо. Нито „ Ура! “, когато в миналото момчетата викаха. В изблик на благополучие споделят „ Йес! “. Те, несъмнено, подражават на идолите от екрана. Но и възрастните го вършим, за какво? Да, а ние сме повлияни от интернет, филми и други форми на западна просвета. Но не тяхната повсеместност е главната причина. Не и медиите. Имат роля, само че не решаваща. Истинската причина е фактът, че посредством „ бекстейдж “, „ дрескод “, „ тиймбилдинг “ и така нататък
ние българите се усещаме като хората на запад
Не водим келяв български живот, нито сесесерския жизнь, а напряко life – и светлина от блестящи прожектори ни връхлетява; същата, която съгласно логиката на психиката ни непрекъснато облива хората на запад.
Това, несъмнено, е фасадно благополучие. То е вид на „ Криворазбраната цивилизация “. Кореспондира с фасадната ни народна власт и с фасадната ни свободна стопанска система. То е отклик на българската назадничавост. Няма вести в тези констатации. Но вижте какъв брой е забавно - прозвищата не са инцидентни, езикът отразява светоглед; българското значение на „ занаятчия “ е ясно, а „ маестро “ идва от италиански в чест на италианските музиканти; „ мастър “ е напълно плод на англосаксонската култура; и точно потопените в нея млади студенти го измислят за Данаилов. Не желая да злоупотребявам, само че мисля, че в едни остарели времена той би бил именуван Дядо Данаилов, след това Учителят Данаилов. Сега е „ мастър “, а думата отразява визията на младото поколение за персона, която е „ връх на върха “. Но да поспрем. Защо въпреки всичко не е „ учителят “? Нима „ Учителят Данаилов “ не замества смислово „ мастър “? Нима не носи по-пълни конотации на благодарност и обвързаност? Твърдя, че е по този начин, само че младите не го използват. Ами не го използват, тъй като
„ връх на върха “ в визиите им има единствено в life ;
героят, който е връх на върха, би трябвало да бъде част от него; те самите се усещат сполучливи само в света на life; а да си „ преподавател “ е пъклен „ невървежно “ (не е „ крепко “, „ готино “- на жаргон). Все едно да си младеж вместо младеж – супер непрестижно. Ето по какъв начин езикът се е трансформирал дефинитивно в логика на психиката. А щом е такава, измененията му се дължат не на него като конструкция, а на наши вътрешни потребности.
С всичко това желая да кажа, че всекидневието, тъй като то не скърби за човешката кончина, си направи ужасна смешка - драмата с „ Под игото “ съответства с „ мастъра “ като израз на почитание към умрелия артист. Доколкото не за първи път буболечки катерят Вазов, първият проблем не е толкоз страшен; по-страшно е, че с „ мастър “-а онагледяваме не просто езикова смяна,
само че и застинали комплекси като в „ Криворазбраната цивилизация “
И точно те го трансформират. Не е ли гадно те да го трансформират? Не е ли жалко да не го осъзнаваме? Не е ли това най-обикновен живот под игото на комплексите? (Уточнявам за неразбралите, че образецът с Данаилов е произволен).
Но не си мислете, че упреквам някого. Просто такова е времето, никой не може да се обърне против хода му. Съвременниците нямаме виновност за остарели натрупвания. Човек и да желае, просто не може да се пребори с някои неща. Ето отново образец – с дребната ми щерка по през целия ден гледаме песнички, на български и британски (съотношението е 30: 70 в интернет); в един миг тя стартира
да имитира прасенце с „ ойнк-ойнк “, вместо „ грух-грух “ –
повлияна от ония 70%. Веднага пуснах българска песничка. Там женски глас на чист роден език обясняваше на децата: „ Как прави лъвът? - Прави „ рооор “ “. Честно, не се бях замислял по какъв начин прави лъвът в езика на Вазов и Алеко. Но „ рооор “ несъмнено е още една заемка от life. Ако някой си мисли, че може да спрем децата да изговарят „ рооор “ и че „ грух-грух “ няма да изчезне, значи е доверчив. Тъжно, само че е по този начин.
А ето още малко покруса и комедия дружно, просто в случаен образец – има една комерсиална верига за облекла, назовава се New Yorker; под това наименование тя продава стоките си в България; дръзвам да настоявам, че в случай че у нас се кръсти „ Нюйоркчанин “, в магазините й ще влизат три пъти по-малко клиенти. Защо? Ами тъй като облеклата от New Yorker непосредствено
идват в визиите отдолу под ония блестящи
прожектори. А „ Нюйоркчанин “ звучи съвсем като „ видинчанин “, все едно го произнася баба от село. Кой желае да има общо с такава назадничавост?! Никой. Както и никой не ще да пазари от „ повсеместен магазин “, а наложително от „ мол “. Както не записваме децата в школи, а в „ академии “. Както и регистрирайки най-обикновено съдружие, го кръщаваме „ институт “. Последните два образеца са остарели употребени думи у нас, само че са променени съгласно употребата в „ цивилизования свят “ - и ставаме великани в личните си очи.
А за персоналните имена няма смисъл да разясняваме. Яким от дълго време публично е Джеки. Ясно е, че всичко това удовлетворява нашите психически неналичия. По-комфортно, по-съпричастни с модерното се усещаме по този начин. Погледнати в профил, сме смешни и нелепи. Но друго е по-любопитно – life-ът цялостни ли сърцето? Защото, в случай че не го цялостни, какъв е смисълът?
Тия дни се прощаваме със Стефан Данаилов. „ Мастъра “, назоваха го студенти и сътрудници. Забелязвам по какъв начин медиите варират и нямат консенсус с „ ъ “ или „ е “ се написа чуждицата. С „ Мастъра “ се простиха и хиляди българи във Facebook. Те не са нито студенти, нито театрали, само че в залисията (и съгласно модата на деня – извинете за кощунството) желаеха посредством думата да покажат поклонение пред Данаилов. В същото време се гневят на „ превода “ на „ Под игото “.
Нима не е налице абсурд?
И на мен ми е скъпо „ Под игото “, само че в действителност езикът от дълго време се обезцени – и го направиха хората. Като неминуем развой.
Споделих наблюдението си в обществените мрежи. Моя позната с доза справедливост ме поправя, че „ занаятчия “ от дълго време има друго значение в българския език. „ Мастър “ e уместно, сподели тя, щом и музиканти назоваваме с небългарската дума „ маестро “. Съгласих се. Само че казусът е доста по-дълбок. В „ Дами канят “ капризната дъщеря на властник (Боряна Пунчева в ролята) споделя, че ще назовава инструктора Яким (Стефан Данаилов) „ Джеки “. На младата представителка на хайлайфа (обществения авангард) не й хрумва да назовава Яким да вземем за пример Юри. Времето е късен соц, само че още тогава е готино да си Джеки, не Юри.
Ето това „ готино “ е повода през днешния ден готвачът да стане „ началник “,
майсторът – „ мастър “, „ фронт офис “ да смени „ гише “ и така нататък Просто хората се усещат добре, когато използват думи със западен генезис. Така се претърпяват като съвременни. Да си съвременен постоянно е прелестно, демодиран – назад. Твърдя, че тази психическа причина е в основата на използването на западни чуждици. Винаги е имало привнасяне, само че в този момент е разюздано – вътрешното чувство за комфорт с тях е водещата причина. „ Мастер “, несъмнено, е и съветска дума. Но нали никой не си фантазира, че я
изговаряме поради „ Мастер и Маргарита “
или различен пример от необятните степи. В всеобщите показа Русия в никакъв случай не е била знак на модерното.
А забелязвали ли сте децата? Те не крият страстите си и метода на изложение. От доста от дълго време не крещят „ Да! “, когато създадат нещо сполучливо. Нито „ Ура! “, когато в миналото момчетата викаха. В изблик на благополучие споделят „ Йес! “. Те, несъмнено, подражават на идолите от екрана. Но и възрастните го вършим, за какво? Да, а ние сме повлияни от интернет, филми и други форми на западна просвета. Но не тяхната повсеместност е главната причина. Не и медиите. Имат роля, само че не решаваща. Истинската причина е фактът, че посредством „ бекстейдж “, „ дрескод “, „ тиймбилдинг “ и така нататък
ние българите се усещаме като хората на запад
Не водим келяв български живот, нито сесесерския жизнь, а напряко life – и светлина от блестящи прожектори ни връхлетява; същата, която съгласно логиката на психиката ни непрекъснато облива хората на запад.
Това, несъмнено, е фасадно благополучие. То е вид на „ Криворазбраната цивилизация “. Кореспондира с фасадната ни народна власт и с фасадната ни свободна стопанска система. То е отклик на българската назадничавост. Няма вести в тези констатации. Но вижте какъв брой е забавно - прозвищата не са инцидентни, езикът отразява светоглед; българското значение на „ занаятчия “ е ясно, а „ маестро “ идва от италиански в чест на италианските музиканти; „ мастър “ е напълно плод на англосаксонската култура; и точно потопените в нея млади студенти го измислят за Данаилов. Не желая да злоупотребявам, само че мисля, че в едни остарели времена той би бил именуван Дядо Данаилов, след това Учителят Данаилов. Сега е „ мастър “, а думата отразява визията на младото поколение за персона, която е „ връх на върха “. Но да поспрем. Защо въпреки всичко не е „ учителят “? Нима „ Учителят Данаилов “ не замества смислово „ мастър “? Нима не носи по-пълни конотации на благодарност и обвързаност? Твърдя, че е по този начин, само че младите не го използват. Ами не го използват, тъй като
„ връх на върха “ в визиите им има единствено в life ;
героят, който е връх на върха, би трябвало да бъде част от него; те самите се усещат сполучливи само в света на life; а да си „ преподавател “ е пъклен „ невървежно “ (не е „ крепко “, „ готино “- на жаргон). Все едно да си младеж вместо младеж – супер непрестижно. Ето по какъв начин езикът се е трансформирал дефинитивно в логика на психиката. А щом е такава, измененията му се дължат не на него като конструкция, а на наши вътрешни потребности.
С всичко това желая да кажа, че всекидневието, тъй като то не скърби за човешката кончина, си направи ужасна смешка - драмата с „ Под игото “ съответства с „ мастъра “ като израз на почитание към умрелия артист. Доколкото не за първи път буболечки катерят Вазов, първият проблем не е толкоз страшен; по-страшно е, че с „ мастър “-а онагледяваме не просто езикова смяна,
само че и застинали комплекси като в „ Криворазбраната цивилизация “
И точно те го трансформират. Не е ли гадно те да го трансформират? Не е ли жалко да не го осъзнаваме? Не е ли това най-обикновен живот под игото на комплексите? (Уточнявам за неразбралите, че образецът с Данаилов е произволен).
Но не си мислете, че упреквам някого. Просто такова е времето, никой не може да се обърне против хода му. Съвременниците нямаме виновност за остарели натрупвания. Човек и да желае, просто не може да се пребори с някои неща. Ето отново образец – с дребната ми щерка по през целия ден гледаме песнички, на български и британски (съотношението е 30: 70 в интернет); в един миг тя стартира
да имитира прасенце с „ ойнк-ойнк “, вместо „ грух-грух “ –
повлияна от ония 70%. Веднага пуснах българска песничка. Там женски глас на чист роден език обясняваше на децата: „ Как прави лъвът? - Прави „ рооор “ “. Честно, не се бях замислял по какъв начин прави лъвът в езика на Вазов и Алеко. Но „ рооор “ несъмнено е още една заемка от life. Ако някой си мисли, че може да спрем децата да изговарят „ рооор “ и че „ грух-грух “ няма да изчезне, значи е доверчив. Тъжно, само че е по този начин.
А ето още малко покруса и комедия дружно, просто в случаен образец – има една комерсиална верига за облекла, назовава се New Yorker; под това наименование тя продава стоките си в България; дръзвам да настоявам, че в случай че у нас се кръсти „ Нюйоркчанин “, в магазините й ще влизат три пъти по-малко клиенти. Защо? Ами тъй като облеклата от New Yorker непосредствено
идват в визиите отдолу под ония блестящи
прожектори. А „ Нюйоркчанин “ звучи съвсем като „ видинчанин “, все едно го произнася баба от село. Кой желае да има общо с такава назадничавост?! Никой. Както и никой не ще да пазари от „ повсеместен магазин “, а наложително от „ мол “. Както не записваме децата в школи, а в „ академии “. Както и регистрирайки най-обикновено съдружие, го кръщаваме „ институт “. Последните два образеца са остарели употребени думи у нас, само че са променени съгласно употребата в „ цивилизования свят “ - и ставаме великани в личните си очи.
А за персоналните имена няма смисъл да разясняваме. Яким от дълго време публично е Джеки. Ясно е, че всичко това удовлетворява нашите психически неналичия. По-комфортно, по-съпричастни с модерното се усещаме по този начин. Погледнати в профил, сме смешни и нелепи. Но друго е по-любопитно – life-ът цялостни ли сърцето? Защото, в случай че не го цялостни, какъв е смисълът?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ