Защо продължава да ги има глупавите реклами?
Наскоро гледах няколко банални ТВ реклами, явно нискобюджетни продукции по районни телевизионни канали. Те ме разсмяха, само че и ме накараха да се замисля.
Защо тъкмо тези спотове заемат място толкоз дълготрайно в нашата просвета?
В Корпус Кристи, Тексас, където израснах, жрецът на ежедневния локален рекламен род беше Г-н Луи от " Mr. Louie’s Wig City ". Ден след ден той се разпространяваше по вълните на предаване, нахлувайки в домовете и холовете ни. В огромната кулминационна точка на спотовете с него Г-н Луи, в взаимност с таргет аудиторията си, носейки нещо като жарава върху главата си и с напълно монотонно говорене, съобщаваше апел, който някак трябваше да накара представителките на нежния пол да се изправят от канапето ненадейно. Призивът беше: „ Дами, в случай че косата ви не идва при вас, вие би трябвало да дойдете при нас! “ . След това камерата се задържаше на него за три цялостни секунди и след това се отдръпваше, с цел да покаже подкрепящата група от празни лица с огромна коса в рекламата. Потъмнявайки към черно.
Много години по-късно тази реклама, чието произвеждане коства 200 $, към момента окупира част от мозъка ми.
Беше ли тя ефикасна? Очевидно доста локални рекламодатели мислеха по този начин.
Друг образец: В метрото на Ню Йорк Лудият Еди - електронен продавач на дребно, който запълва 30 секунди, скоро няма да бъде пропуснат.
Атланта пък имаше Човека-вълк и приятеля му Дона. В Индиана се разпространяваше Бът Дръгс – музикален спот, в който се пееше нахалния рефрен " Свободен паркинг откъм гърба! " и така нататък
Тези реклами – тъй като са толкоз положителни или тъй като са толкоз неприятни – постоянно въздигат своя лична звезда, разширявайки активността на фирмите, които разпространяват по този начин на ниска цена. Случва се актьорите в тях да се движат към същински спортни звезди и даже да се включват в някои от бизнес бестселърите.
Този тип реклами не престават да се роят, тъй като очевидно водят до резултати. От професионална позиция за мен е мъчително да призная, само че някои от тези спотове са доста ефикасни в правенето на продажби.
Тези реклами се помнят. Колкото по-глупави са, толкоз по-глупаво се втренчват хората в тях. Както при разрушените сгради/кораби, не можем да отместим погледа си. Дават ни нещо, за което да си приказваме, обща тематика за занимателни реплики и може би, известна доза възприятие за предимство.
А може би скрито обичаме да ни покачват звук (както в тях). Глупавите, клиширани клипове ни извеждат от апатията и цялостното вцепенение. Имаме уязвимост към подправените звезди. На говорешите хора в рекламите се основава име на известна персона посредством слагането им пред камерата и пазаруването на рекламно време.
Някак ни харесва да ни споделят какво да вършим. Да, желаеме да мислим, че вземаме лични решения, само че когато някой изрече с безусловен звук " Ела, тук долу и ме виж! " постоянно механично отговаряме по този начин, както кучето на кокъла.
И все пак това, би трябвало да поздравя другите възможности на акциите на артикули на заведенията за бързо хранене и високофруктозен сироп. Да погледнем към един от автомобилните производители, чиито реклами са с доста високо равнище на развлечение, помнят се и реализират резултати.
Рекламна организация R/West да вземем за пример беше наета от компанията Suburban Auto Group, която се намира в Орегон. През 2004 година тя сътвори доста занимателни телевизионни спотове, без непотребни затруднения и придирчивост. Всяка от тези реклами струваше по-малко от разноските на производителя за една нова кола.
" Всичко е поради спомените ", споделя Шон Бликссет, създател на R/West. " Работим в тази промишленост, която е някак парализирана от концепцията, че би трябвало да сложиш доста информация в една реклама, с цел да накараш някого да вдигне телефона и да ти се обади, до момента в който от време на време всичко, от което имаш потребност, е просто да накараш някой да те запомни ".
Ем Пи Мюлър в блога на " New York Times "
Защо тъкмо тези спотове заемат място толкоз дълготрайно в нашата просвета?
В Корпус Кристи, Тексас, където израснах, жрецът на ежедневния локален рекламен род беше Г-н Луи от " Mr. Louie’s Wig City ". Ден след ден той се разпространяваше по вълните на предаване, нахлувайки в домовете и холовете ни. В огромната кулминационна точка на спотовете с него Г-н Луи, в взаимност с таргет аудиторията си, носейки нещо като жарава върху главата си и с напълно монотонно говорене, съобщаваше апел, който някак трябваше да накара представителките на нежния пол да се изправят от канапето ненадейно. Призивът беше: „ Дами, в случай че косата ви не идва при вас, вие би трябвало да дойдете при нас! “ . След това камерата се задържаше на него за три цялостни секунди и след това се отдръпваше, с цел да покаже подкрепящата група от празни лица с огромна коса в рекламата. Потъмнявайки към черно.
Много години по-късно тази реклама, чието произвеждане коства 200 $, към момента окупира част от мозъка ми.
Беше ли тя ефикасна? Очевидно доста локални рекламодатели мислеха по този начин.
Друг образец: В метрото на Ню Йорк Лудият Еди - електронен продавач на дребно, който запълва 30 секунди, скоро няма да бъде пропуснат.
Атланта пък имаше Човека-вълк и приятеля му Дона. В Индиана се разпространяваше Бът Дръгс – музикален спот, в който се пееше нахалния рефрен " Свободен паркинг откъм гърба! " и така нататък
Тези реклами – тъй като са толкоз положителни или тъй като са толкоз неприятни – постоянно въздигат своя лична звезда, разширявайки активността на фирмите, които разпространяват по този начин на ниска цена. Случва се актьорите в тях да се движат към същински спортни звезди и даже да се включват в някои от бизнес бестселърите.
Този тип реклами не престават да се роят, тъй като очевидно водят до резултати. От професионална позиция за мен е мъчително да призная, само че някои от тези спотове са доста ефикасни в правенето на продажби.
Тези реклами се помнят. Колкото по-глупави са, толкоз по-глупаво се втренчват хората в тях. Както при разрушените сгради/кораби, не можем да отместим погледа си. Дават ни нещо, за което да си приказваме, обща тематика за занимателни реплики и може би, известна доза възприятие за предимство.
А може би скрито обичаме да ни покачват звук (както в тях). Глупавите, клиширани клипове ни извеждат от апатията и цялостното вцепенение. Имаме уязвимост към подправените звезди. На говорешите хора в рекламите се основава име на известна персона посредством слагането им пред камерата и пазаруването на рекламно време.
Някак ни харесва да ни споделят какво да вършим. Да, желаеме да мислим, че вземаме лични решения, само че когато някой изрече с безусловен звук " Ела, тук долу и ме виж! " постоянно механично отговаряме по този начин, както кучето на кокъла.
И все пак това, би трябвало да поздравя другите възможности на акциите на артикули на заведенията за бързо хранене и високофруктозен сироп. Да погледнем към един от автомобилните производители, чиито реклами са с доста високо равнище на развлечение, помнят се и реализират резултати.
Рекламна организация R/West да вземем за пример беше наета от компанията Suburban Auto Group, която се намира в Орегон. През 2004 година тя сътвори доста занимателни телевизионни спотове, без непотребни затруднения и придирчивост. Всяка от тези реклами струваше по-малко от разноските на производителя за една нова кола.
" Всичко е поради спомените ", споделя Шон Бликссет, създател на R/West. " Работим в тази промишленост, която е някак парализирана от концепцията, че би трябвало да сложиш доста информация в една реклама, с цел да накараш някого да вдигне телефона и да ти се обади, до момента в който от време на време всичко, от което имаш потребност, е просто да накараш някой да те запомни ".
Ем Пи Мюлър в блога на " New York Times "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ