В МВР вече и полицейския буквар не четат
- Наскоро ГДБОП позволи безразсъден гаф - по простъпка разруши вратата на младо семейство и задържа за малко почтен мъж. Оправданието за това беше, че GPS-ът е завел служителите на реда на неверен адрес. Може ли това да бъде обяснението?
- Грешката е в чипа, а не в GPS-a. Това, което е най-неприятното от позиция на гражданската сигурност, е, че това е проблем на неприятното ръководство. Такива акции, с които се задържа човек, поради правата на самия човек и сигурността на самите служители на реда подлежат на спомагателни процедури. Трябва да има проект на задържането, той би трябвало да е одобрен от висшестоящия шеф, с цел да се носи отговорност нагоре по веригата, всеки би трябвало да си знае отговорностите и преди провеждането на такава интервенция наложително се прави оперативка, на която се разпределят дилемите. Защото, в случай че стартира акция по задържането на едно лице, вътре може да се окажат негови съучастници и освен това въоръжени. Може да се окаже, че има почтени хора, които да бъдат взети за заложници. Може да се окаже, че вратата е железна и няма по какъв начин да се отвори по този начин, както си мислят. Така се случи преди време в Лясковец.
- Казвате, че е нужна сериозна предварителна инспекция преди такава полицейска акция.
- Задължително. Това е част от буквара на полицейската работа. Когато този буквар не се знае, значи хората са необразовани. Самият факт, че отива една огромна група от въоръжени служители на реда, приказва, че карцерът може да е рисков. Че лицето, което ще се задържа, може да окаже опозиция. Обектът също по този начин би трябвало да се огледа за аварийни входове и изходи.
- Пострадалите от полицейския рейд свидетелстваха, че униформените са им споделили, че ще научат от малкия екран какво се случва. Възможно ли е тези спецакции да се вършат единствено с цел да бъдат отразени гръмко от медиите?
- Това е дълготрайна наклонност в Министерство на вътрешните работи, когато направи нещо малко, да се стреми да го раздуе, и това се трансформира в проблем. Тези бомбастични акции нормално не водят до повишение на доверието в Министерство на вътрешните работи, не водят до повишение на гражданската сигурност. Гражданите след такива акции не се чувстват по-сигурни, а тъкмо противоположното. Идеята, че с такива необятно оповестени акции може да се възвърне доверието в Министерство на вътрешните работи, да се внуши, че има ред, даже да съществува в главите на ръководителите на Министерство на вътрешните работи, е доста неприятно изпълнена. Според мен насоката на тяхната мисъл е не да успокоят жителите, а да се промотират персонално те като едни страхотни ръководители, все едно до момента нищо не се е работило в Министерство на вътрешните работи. Сега се появява един шеф воин, който стартира да тръшка неприятните по земята. Това е концепцията на Бойко Борисов, по чието време като основен секретар бяха осъществени купища такива сензационни арестувания. Всичко това е доста подправено и в миналото работеше, само че през днешния ден хората са наясно, че това е единствено представление.
- Трябва ли професионалното управление на Министерство на вътрешните работи в лицето на основния секретар Ивайло Иванов да понесе отговорност за грубата неточност на ГДБОП? ( Междувременно вътрешният министър заяви, че има двама осъдени чиновници. Имената и типът на наказването не бяха обявени. )
- Ясно е, че министърът е политическо лице. Неговата политическа отговорност е да гарантира изпълняването на програмата на ръководещата партия, доколкото въобще я схваща и има такава. Отговорността за практическата активност е на основния секретар. Вие виждате, че той претърпя няколко доста грозни професионални случая, като побоя над младежи по време на митингите. От Министерство на вътрешните работи отклоняват въпроса за насилието. Виждаме, че въобще не става дума за неизбежна самозащита от страна на полицията. А да тръшкаш, риташ хора с белезници, това не превишаване на каквато и да е норма, а си е чисто мъчение. Това е работа на хора, които са садисти, и за това е виновен основният секретар, който до момента би трябвало 10 пъти да е подал оставка.
- В същото време Ивайло Иванов разпореди вътрешна инспекция в какъв тип са униформите на чиновниците на реда - дали по тях има сложени нерегламентирани знаци и етикети, каквито видяхме върху служителите на реда на митингите. Как обаче се разреши преди всичко тези чиновници на реда да нарушат правилника?
- Ръководителите са за това да образоват състава, да дават отговор за тези, които са на улицата - лицето на Министерство на вътрешните работи. Би трябвало при всяко излизане този, който е старшият, да направи бракоразвод. Тогава, като се изключи че служителите на реда получават дилемите си, се оглеждат и униформите, да не са окъсани, мръсни, чиновниците да не са пияни. Това не се прави. Освен че това ръководство не желае да носи отговорност за отговорностите си, то се ангажира в откровени неистини. Ще дам образец с шефа на Столична дирекция на вътрешните работи, който със сълзи на очи изясни, че са намерили самоделни взривни устройства в палатките на майките от " Системата ни убива ", а по-късно от въпроси на медиите стана ясно, че на никое място няма такова нещо.
- Полицията съумя ли да противодейства съответно на провокациите по време на митинга на 2 септември?
- Тук е мястото да кажем, че служителите на реда са в йерархична система. Това, което сме видели да се случва, е това, което им е разпоредено. Казано им е да си траят, да не се намесват против провокациите и те това вършат. Дали е резултат на некадърно ръководство, или съзнателно е направено, с цел да се нагнети възприятие за злопаметност у служителите на реда, е противоречив въпрос, само че съгласно мен е примес от двете неща. Лошите или злонамерените решения за жалост водят до компрометиране на елементарните чиновници и на Министерство на вътрешните работи като цяло.
- Сега виждаме ерес сред редовите служители на реда и политическото управление, откакто синдикатът на Министерство на вътрешните работи поиска по-високо нарастване на възнагражденията и повече средства за финансови разноски. Считате ли техните претенции за основателни?
- Техните претенции са доста основателни, тъй като тези хора са доста натоварени към този момент 1 година. Почти всички от тях инкасират ексклузивен труд, който не им се заплаща. По закон една дребна част им се заплаща, за друга им се дава отпуск, който в никакъв случай не могат да вземат. Без да обсъждаме дали беше вярно, или не да има КПП-та, на чиновниците беше разпоредено да бъдат там и в контакт с други хора. Опасно е, може да е заразно. От всичко, което чуваме и виждаме, разбираме, че Министерство на вътрешните работи е на някакъв вид автомат, ръководителите се крият и не поемат отговорност, а товарът се поема от тези, които не го заслужават - обикновените полицаи.
- До момента обаче ръководещите остават глухи за настояванията им. Защо?
- Това е от доста време. Още през първото ръководство на Борисов, когато имаше доста съществени безредици за заплатите, за униформите, се водеха едни официални договаряния, от които нищо не се реализира. От тогава до в този момент непрестанно се водят договаряния, които са безрезултатни, само че по този метод се успиват служителите на реда, които си мислят, че нещо се прави. А в този момент към този момент управлението дори не се преструва, че размишлява за проблемите на служителите на реда.
- А щатът в МВР би трябвало ли да се промени? Покрай митингите видяхме всеобщо командироване на служители на реда в столицата.
- Когато докараш служителите на реда от цялата страна, наподобява, че са доста, само че това не трансформира обстоятелството, че има към 15% недокомплект. При положение че приказваме за към 14 000 полицаи, които са униформени, значи към 2000 са свободните щатни бройки. И това са изчезнали служители на реда на първа линия. Когато тях ги няма, останалите се натоварват в допълнение.
- Грешката е в чипа, а не в GPS-a. Това, което е най-неприятното от позиция на гражданската сигурност, е, че това е проблем на неприятното ръководство. Такива акции, с които се задържа човек, поради правата на самия човек и сигурността на самите служители на реда подлежат на спомагателни процедури. Трябва да има проект на задържането, той би трябвало да е одобрен от висшестоящия шеф, с цел да се носи отговорност нагоре по веригата, всеки би трябвало да си знае отговорностите и преди провеждането на такава интервенция наложително се прави оперативка, на която се разпределят дилемите. Защото, в случай че стартира акция по задържането на едно лице, вътре може да се окажат негови съучастници и освен това въоръжени. Може да се окаже, че има почтени хора, които да бъдат взети за заложници. Може да се окаже, че вратата е железна и няма по какъв начин да се отвори по този начин, както си мислят. Така се случи преди време в Лясковец.
- Казвате, че е нужна сериозна предварителна инспекция преди такава полицейска акция.
- Задължително. Това е част от буквара на полицейската работа. Когато този буквар не се знае, значи хората са необразовани. Самият факт, че отива една огромна група от въоръжени служители на реда, приказва, че карцерът може да е рисков. Че лицето, което ще се задържа, може да окаже опозиция. Обектът също по този начин би трябвало да се огледа за аварийни входове и изходи.
- Пострадалите от полицейския рейд свидетелстваха, че униформените са им споделили, че ще научат от малкия екран какво се случва. Възможно ли е тези спецакции да се вършат единствено с цел да бъдат отразени гръмко от медиите?
- Това е дълготрайна наклонност в Министерство на вътрешните работи, когато направи нещо малко, да се стреми да го раздуе, и това се трансформира в проблем. Тези бомбастични акции нормално не водят до повишение на доверието в Министерство на вътрешните работи, не водят до повишение на гражданската сигурност. Гражданите след такива акции не се чувстват по-сигурни, а тъкмо противоположното. Идеята, че с такива необятно оповестени акции може да се възвърне доверието в Министерство на вътрешните работи, да се внуши, че има ред, даже да съществува в главите на ръководителите на Министерство на вътрешните работи, е доста неприятно изпълнена. Според мен насоката на тяхната мисъл е не да успокоят жителите, а да се промотират персонално те като едни страхотни ръководители, все едно до момента нищо не се е работило в Министерство на вътрешните работи. Сега се появява един шеф воин, който стартира да тръшка неприятните по земята. Това е концепцията на Бойко Борисов, по чието време като основен секретар бяха осъществени купища такива сензационни арестувания. Всичко това е доста подправено и в миналото работеше, само че през днешния ден хората са наясно, че това е единствено представление.
- Трябва ли професионалното управление на Министерство на вътрешните работи в лицето на основния секретар Ивайло Иванов да понесе отговорност за грубата неточност на ГДБОП? ( Междувременно вътрешният министър заяви, че има двама осъдени чиновници. Имената и типът на наказването не бяха обявени. )
- Ясно е, че министърът е политическо лице. Неговата политическа отговорност е да гарантира изпълняването на програмата на ръководещата партия, доколкото въобще я схваща и има такава. Отговорността за практическата активност е на основния секретар. Вие виждате, че той претърпя няколко доста грозни професионални случая, като побоя над младежи по време на митингите. От Министерство на вътрешните работи отклоняват въпроса за насилието. Виждаме, че въобще не става дума за неизбежна самозащита от страна на полицията. А да тръшкаш, риташ хора с белезници, това не превишаване на каквато и да е норма, а си е чисто мъчение. Това е работа на хора, които са садисти, и за това е виновен основният секретар, който до момента би трябвало 10 пъти да е подал оставка.
- В същото време Ивайло Иванов разпореди вътрешна инспекция в какъв тип са униформите на чиновниците на реда - дали по тях има сложени нерегламентирани знаци и етикети, каквито видяхме върху служителите на реда на митингите. Как обаче се разреши преди всичко тези чиновници на реда да нарушат правилника?
- Ръководителите са за това да образоват състава, да дават отговор за тези, които са на улицата - лицето на Министерство на вътрешните работи. Би трябвало при всяко излизане този, който е старшият, да направи бракоразвод. Тогава, като се изключи че служителите на реда получават дилемите си, се оглеждат и униформите, да не са окъсани, мръсни, чиновниците да не са пияни. Това не се прави. Освен че това ръководство не желае да носи отговорност за отговорностите си, то се ангажира в откровени неистини. Ще дам образец с шефа на Столична дирекция на вътрешните работи, който със сълзи на очи изясни, че са намерили самоделни взривни устройства в палатките на майките от " Системата ни убива ", а по-късно от въпроси на медиите стана ясно, че на никое място няма такова нещо.
- Полицията съумя ли да противодейства съответно на провокациите по време на митинга на 2 септември?
- Тук е мястото да кажем, че служителите на реда са в йерархична система. Това, което сме видели да се случва, е това, което им е разпоредено. Казано им е да си траят, да не се намесват против провокациите и те това вършат. Дали е резултат на некадърно ръководство, или съзнателно е направено, с цел да се нагнети възприятие за злопаметност у служителите на реда, е противоречив въпрос, само че съгласно мен е примес от двете неща. Лошите или злонамерените решения за жалост водят до компрометиране на елементарните чиновници и на Министерство на вътрешните работи като цяло.
- Сега виждаме ерес сред редовите служители на реда и политическото управление, откакто синдикатът на Министерство на вътрешните работи поиска по-високо нарастване на възнагражденията и повече средства за финансови разноски. Считате ли техните претенции за основателни?
- Техните претенции са доста основателни, тъй като тези хора са доста натоварени към този момент 1 година. Почти всички от тях инкасират ексклузивен труд, който не им се заплаща. По закон една дребна част им се заплаща, за друга им се дава отпуск, който в никакъв случай не могат да вземат. Без да обсъждаме дали беше вярно, или не да има КПП-та, на чиновниците беше разпоредено да бъдат там и в контакт с други хора. Опасно е, може да е заразно. От всичко, което чуваме и виждаме, разбираме, че Министерство на вътрешните работи е на някакъв вид автомат, ръководителите се крият и не поемат отговорност, а товарът се поема от тези, които не го заслужават - обикновените полицаи.
- До момента обаче ръководещите остават глухи за настояванията им. Защо?
- Това е от доста време. Още през първото ръководство на Борисов, когато имаше доста съществени безредици за заплатите, за униформите, се водеха едни официални договаряния, от които нищо не се реализира. От тогава до в този момент непрестанно се водят договаряния, които са безрезултатни, само че по този метод се успиват служителите на реда, които си мислят, че нещо се прави. А в този момент към този момент управлението дори не се преструва, че размишлява за проблемите на служителите на реда.
- А щатът в МВР би трябвало ли да се промени? Покрай митингите видяхме всеобщо командироване на служители на реда в столицата.
- Когато докараш служителите на реда от цялата страна, наподобява, че са доста, само че това не трансформира обстоятелството, че има към 15% недокомплект. При положение че приказваме за към 14 000 полицаи, които са униформени, значи към 2000 са свободните щатни бройки. И това са изчезнали служители на реда на първа линия. Когато тях ги няма, останалите се натоварват в допълнение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ