Криво огледало
Наскоро една другарка ми се оплака ей по този начин, напълно апропо, до момента в който си пиехме утринното кафе по съседски:
– Мисля да си купя ново огледало. Мразя го това у дома, доста е погрешно. Каквото и да облека, не се одобрявам. Особено от кръста надолу.
– Ами оглеждай се гола – посъветвах я напълно откровено. А тя се разсмя с цяло гърло, от сърце, както не се е кикотила даже на прословутия ми анекдот за трите съседки и пияницата във входа. Оглеждай се гола и ще видиш какъв брой си хубава. – Как въобще ти хрумват сходни хрумвания, в действителност не знам – съумя да избъбри най-после моята кралица на такта, откакто си пое надълбоко мирис. Ухилих й се отсреща, възпламених една цигара, тъй като някои неща се споделят най-добре на фона на цигарен пушек, вдишах надълбоко и всичко си споделих, без лустро и цензура.
– Добре де, не наподобявам на момиче на " Плейбой ", няма да си изкривявам душата. Не съм на двайсет. И на трийсет не съм. И не е като да отивам на фитнес през ден. Нямам тунинг, подплънки и корекции. Но познай какво виждам, когато смъкна всичките си облекла и застана пред огледалото? Секс виждам. Виждам се през неговите очи и съм ужасно красива. С все недостатъци, мръвки и стрии, замирисвам на сладко отвред.
И знаеш ли за какво? Защото си познавам тялото и неговото познавам. Знам какво може да даде и какво желае да получи. А най-добре знам по какъв начин да си го вземе. Аз съм неговото оръжие за удоволствия, а той е моето. Същото това тяло, дето не мога да му закопчея дънките отпреди пет години, ми служи идеално, като ги смъкна. И на него му пасва. Знае къде е спусъкът и по какъв начин да го натисне, с цел да улучи право в задачата. В десетката е, сестро, всякога. Как да не го обичаш това тяло? Той го обича и аз го обичам. Гола се обичам най-вече. Оглеждай се гола и ще видиш какъв брой си хубава.
Тя ме изслуша, отпи от кафето. Замисли се и дори възпламени цигара, а сякаш ги отхвърля. Може и да съм я шокирала малко, само че ще го преглътне. Иначе защо са приятелките? Срещаме се след седмица, отново на утринно кафе. Обсъждаме децата, мъжете, съседите, рецептата за шоколадово суфле и пониженията по магазините.
Този път аз повдигам тематиката, сякаш апропо.
– Какво реши? Ще сменяш ли огледалото?
А тя ми се засмива отсреща с хубавите си равни бели зъби.
– Знаеш ли, отхвърлих се. Няма смисъл да мятам пари напразно. А и в действителност не е толкоз неприятно. Даже си е идеално… огледалото.
И се изчервява напълно като девойче. Не дръзвам да задълбочавам повече, само че другата седмица отново ще я попитам какво е видяла в кривото огледало. Знам, че ще ми каже. Иначе защо са приятелките?
Автор: Мария Пеева
Мария е кино преводач, блогър, майка на четирима сина и горда собственичка на две превъзходни хъскита и котарак на име Фройд. Накратко, щастливо-отчаяна или отчаяно-щастлива работеща стопанка. Повече от нея можете да откриете в блога й Mama Ninja.
– Мисля да си купя ново огледало. Мразя го това у дома, доста е погрешно. Каквото и да облека, не се одобрявам. Особено от кръста надолу.
– Ами оглеждай се гола – посъветвах я напълно откровено. А тя се разсмя с цяло гърло, от сърце, както не се е кикотила даже на прословутия ми анекдот за трите съседки и пияницата във входа. Оглеждай се гола и ще видиш какъв брой си хубава. – Как въобще ти хрумват сходни хрумвания, в действителност не знам – съумя да избъбри най-после моята кралица на такта, откакто си пое надълбоко мирис. Ухилих й се отсреща, възпламених една цигара, тъй като някои неща се споделят най-добре на фона на цигарен пушек, вдишах надълбоко и всичко си споделих, без лустро и цензура.
– Добре де, не наподобявам на момиче на " Плейбой ", няма да си изкривявам душата. Не съм на двайсет. И на трийсет не съм. И не е като да отивам на фитнес през ден. Нямам тунинг, подплънки и корекции. Но познай какво виждам, когато смъкна всичките си облекла и застана пред огледалото? Секс виждам. Виждам се през неговите очи и съм ужасно красива. С все недостатъци, мръвки и стрии, замирисвам на сладко отвред.
И знаеш ли за какво? Защото си познавам тялото и неговото познавам. Знам какво може да даде и какво желае да получи. А най-добре знам по какъв начин да си го вземе. Аз съм неговото оръжие за удоволствия, а той е моето. Същото това тяло, дето не мога да му закопчея дънките отпреди пет години, ми служи идеално, като ги смъкна. И на него му пасва. Знае къде е спусъкът и по какъв начин да го натисне, с цел да улучи право в задачата. В десетката е, сестро, всякога. Как да не го обичаш това тяло? Той го обича и аз го обичам. Гола се обичам най-вече. Оглеждай се гола и ще видиш какъв брой си хубава.
Тя ме изслуша, отпи от кафето. Замисли се и дори възпламени цигара, а сякаш ги отхвърля. Може и да съм я шокирала малко, само че ще го преглътне. Иначе защо са приятелките? Срещаме се след седмица, отново на утринно кафе. Обсъждаме децата, мъжете, съседите, рецептата за шоколадово суфле и пониженията по магазините.
Този път аз повдигам тематиката, сякаш апропо.
– Какво реши? Ще сменяш ли огледалото?
А тя ми се засмива отсреща с хубавите си равни бели зъби.
– Знаеш ли, отхвърлих се. Няма смисъл да мятам пари напразно. А и в действителност не е толкоз неприятно. Даже си е идеално… огледалото.
И се изчервява напълно като девойче. Не дръзвам да задълбочавам повече, само че другата седмица отново ще я попитам какво е видяла в кривото огледало. Знам, че ще ми каже. Иначе защо са приятелките?
Автор: Мария Пеева
Мария е кино преводач, блогър, майка на четирима сина и горда собственичка на две превъзходни хъскита и котарак на име Фройд. Накратко, щастливо-отчаяна или отчаяно-щастлива работеща стопанка. Повече от нея можете да откриете в блога й Mama Ninja.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ