Писателят Владимир Зарев: Нашите политици превърнаха политиката в доходен бизнес
Нашите политици трансфораха политиката в рентабилен бизнес. Не влагаш нищо – нито пари, нито безсънни нощи, нито просветеност, нито някакви качества, а преразпределяш и това е голямата причина, заради която има подобен мъчителен напор да станат политици.
Това споделя пред БГНЕС писателят Владимир Зарев.
България има един отблъскващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние към този момент сме под 7 милиона души. Това значи, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века иго – 2 века византийско и 5 века турско – в този момент е пред прага на изгубването.
Сега е застрашена по най-безкомпромисен и отблъскващ метод. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка заран се апелирам на Свети Иван Рилски да избави българския народ. Дано стане някакво знамение и нека има някакви светлинки в тунела. Познавам доста младежи, които се връщат и желаят да живеят в България. Носталгията не е някакъв прочувствен спомен или някакъв запомнен пейзаж, който изтезава индивида. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата татковина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята татковина, споделя той.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и нека този развой продължи. Всичко зависи от българските политици, от това по какъв начин ще се развива нашата страна.
Не дребна част от тях отпътуваха в чужбина освен по стопански аргументи, а и тъй като не могат да осъществят себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, тъй като тук има отчайваща и истерично неявяване на правдивост, която отвращава младежите и ги кара да се опитат да заменят своята татковина, да преживеят тази човешка драма, тази контузия, изяснява писателят.
След 10 ноември беше възвърнато нещо доста значимо – свободата на словото. Свободата е форма на разграничение. Колкото по-различен е един човек, толкоз той е по-свободен. Нашите политици не демонстрираха нещо своето разграничение. Единственият блян, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по опция внуците си вечно.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за несъмнено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я има 20-30 години, а е променлива и е обвързвана от настроенията на хората, от триумфите или неуспехите в страната. Те правеха всичко допустимо, с цел да задоволят своя нервен нарцисизъм.
Втората причина е, че ние нямахме готови политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да създадат една по-добра власт, същинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-много мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи индивидът, който да даде вероятност на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по малкия екран ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени само и единствено в словото, а словото няма да запомни актуалните политици. Единствено и единствено в словото, по този начин както огромна част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във превъзходната книга на Симеон Радев „ Строители на модерна България”, счита Зарев.
Българите ставаме все по-лениви и повода е в голямата отмалялост от това, че непрестанно сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна сила. Единственият излаз да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „ Орлов мост” и тя е за огромните събития, които споходиха София преди години. За жал, тогава гражданското общество не се реализира по няколко аргументи.
Първата е, че протестиращите не съумяха да излъчат хайлайф, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като идващите политици. Тези 100-150 индивида – почтени, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа заплатиха и разединиха хората още веднъж на неприятни и положителни, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги опълчват между тях. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази сила на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение извънредно значимо е да се реализира единно гражданско общество. Тук има и един необикновен нарцисизъм, характерен за българина. Той е талантлив, когато би трябвало да взема решение личните си проблеми, само че в общественост той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става необикновен. В България не съумяваме да съществуваме като колектив. Когато стачкуват медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато стачкуват учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато стачкуват учителите и медицинските сестри, служащите в индустрията не се интересуват. Няма го това развито възприятие на общественост, на това, че всички сме един народ и би трябвало да реализираме дружно задачите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде реализирана единствено от политическата класа, нито единствено от хората, които са ръководени, показва той.
Писал съм както исторически, по този начин и модерни романи. Трилогия „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, по която беше сниман сериалът „ Дървото на живота “ стартира през 1890 година и завършва след измененията през 1990 година Това е един голям интервал от време, историческо време, национално време, психическо време
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите постоянно започваме изначало. Винаги българските управници считат, че всичко стартира от тях. Така е от Освобождението, по този начин е след 9 септември 1944 година, по този начин за жал стана и след 10 ноември 1989 година Това основава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и понижава вътрешната сила за опозиция на българския народ. Дори когато човек написа за съвременността тези чисто модерни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст, споделя още Зарев.
Това споделя пред БГНЕС писателят Владимир Зарев.
България има един отблъскващ проблем и това е, че българският народ се топи като пролетен сняг. Ние към този момент сме под 7 милиона души. Това значи, че българската нация е застрашена, като и българският език. Българската нация, която изтърпя и преодоля 7 века иго – 2 века византийско и 5 века турско – в този момент е пред прага на изгубването.
Сега е застрашена по най-безкомпромисен и отблъскващ метод. Основният проблем, който стои пред България, е да спасим нацията си.
Всяка заран се апелирам на Свети Иван Рилски да избави българския народ. Дано стане някакво знамение и нека има някакви светлинки в тунела. Познавам доста младежи, които се връщат и желаят да живеят в България. Носталгията не е някакъв прочувствен спомен или някакъв запомнен пейзаж, който изтезава индивида. Истинската носталгия е в езика, езикът е нашата татковина. Хората, лишени от езика, страдат. Те не са в средата си и не са в своя свят, своята татковина, споделя той.
Голяма част от хората, които напуснаха България се връщат и нека този развой продължи. Всичко зависи от българските политици, от това по какъв начин ще се развива нашата страна.
Не дребна част от тях отпътуваха в чужбина освен по стопански аргументи, а и тъй като не могат да осъществят себе си и да получат това, за което са учили. Те напуснаха България, тъй като тук има отчайваща и истерично неявяване на правдивост, която отвращава младежите и ги кара да се опитат да заменят своята татковина, да преживеят тази човешка драма, тази контузия, изяснява писателят.
След 10 ноември беше възвърнато нещо доста значимо – свободата на словото. Свободата е форма на разграничение. Колкото по-различен е един човек, толкоз той е по-свободен. Нашите политици не демонстрираха нещо своето разграничение. Единственият блян, който имаха, беше да уредят себе си, децата си и по опция внуците си вечно.
Българските политици по време на прехода съзнаваха, че властта им е дадена за несъмнено време и, че тя не е както по времето на социализма, когато един човек можеше да я има 20-30 години, а е променлива и е обвързвана от настроенията на хората, от триумфите или неуспехите в страната. Те правеха всичко допустимо, с цел да задоволят своя нервен нарцисизъм.
Втората причина е, че ние нямахме готови политици. Нямаше хора, които да наследят онази недобра власт и да създадат една по-добра власт, същинска и перспективна власт. Много малко се мислеше за България и българския народ, политическата класа най-много мислеше и обгрижваше себе си.
Дано се появи индивидът, който да даде вероятност на българския народ и той самият да остане в историята. Много политици мислят, че като са снимани по малкия екран ще бъдат запомнени. Те могат да бъдат запомнени само и единствено в словото, а словото няма да запомни актуалните политици. Единствено и единствено в словото, по този начин както огромна част от българските политици преди 9 септември бяха запомнени във превъзходната книга на Симеон Радев „ Строители на модерна България”, счита Зарев.
Българите ставаме все по-лениви и повода е в голямата отмалялост от това, че непрестанно сме лъгани през последните 30 години. Това изтощи нашата съпротивителна сила. Единственият излаз да бъдат озаптени олигарсите e гражданското общество. Опитах се да напиша книгата „ Орлов мост” и тя е за огромните събития, които споходиха София преди години. За жал, тогава гражданското общество не се реализира по няколко аргументи.
Първата е, че протестиращите не съумяха да излъчат хайлайф, да излъчат тези 100-150 души, които ние да припознаем като идващите политици. Тези 100-150 индивида – почтени, млади, интелигентни, копнеещи да дадат нещо за България.
Втората е, че олигарсите и политическата класа заплатиха и разединиха хората още веднъж на неприятни и положителни, наши и ваши, на червени и сини. Успяха да ги опълчват между тях. Колкото повече изкуствено разделяме народа, той ще бъде обезсилен и тази сила на общността ще бъде отнета, ще бъде смита. В това отношение извънредно значимо е да се реализира единно гражданско общество. Тук има и един необикновен нарцисизъм, характерен за българина. Той е талантлив, когато би трябвало да взема решение личните си проблеми, само че в общественост той не може да живее, да съществува и да работи.
Когато един българин отиде в Америка, в Германия, той става необикновен. В България не съумяваме да съществуваме като колектив. Когато стачкуват медицинските сестри, учителите не се интересуват. Когато стачкуват учителите, медицинските сестри не се интересуват. Когато стачкуват учителите и медицинските сестри, служащите в индустрията не се интересуват. Няма го това развито възприятие на общественост, на това, че всички сме един народ и би трябвало да реализираме дружно задачите си. Невъзможно е тези цели, тази бъдещност да бъде реализирана единствено от политическата класа, нито единствено от хората, които са ръководени, показва той.
Писал съм както исторически, по този начин и модерни романи. Трилогия „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, по която беше сниман сериалът „ Дървото на живота “ стартира през 1890 година и завършва след измененията през 1990 година Това е един голям интервал от време, историческо време, национално време, психическо време
Едно от най-страшните неща, които ни липсват е, че българите постоянно започваме изначало. Винаги българските управници считат, че всичко стартира от тях. Така е от Освобождението, по този начин е след 9 септември 1944 година, по този начин за жал стана и след 10 ноември 1989 година Това основава една прекъснатост на националната ни история, една прекъснатост, която е ужасяваща и понижава вътрешната сила за опозиция на българския народ. Дори когато човек написа за съвременността тези чисто модерни романи стават исторически когато преминат 30-40-50 години. Въпросът е да останат като текст, споделя още Зарев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ