Проектът „Нашето време“
„ Нашето време “ е план на Марио Георгиев и Надежда Шопова, който в началото развива концерт-спектакъл с патриотична устременост и съдържа български песни, танци, рецитали и възстановки на епични борби. По-късно платформата му „ Нашето време “ слага началото на самодейност в помощ на читалищните библиотеки в дребните обитаеми места на страната посредством даряване на книги, образуване на просветителни концерти и разпространение на читалищата посредством снимане на къси видеа, които се излъчват във виртуалното пространство. Идеята за „ Нашето време “ се ражда от обич към историята, културата и традициите, описват създателите и участници в него Марио Георгиев и Надежда Шопова:
„ Цялата ни философия е, че всеки човек би трябвало да бъде потребен с каквото може на обществото, на културата. Историите, които описваме сред достоверните такива, са напълно въодушевени от хората във видеата, които представяме. Самата история на село Лешко е доста забавна. Било е крепостно за тогавашното Вътрешна македонска революционна организация. Композиторът на музиката към „ Тих бял Дунав “ е от там родом – Иван Караджов. “
Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година село Лешко е благосъстоятелност на Рилския манастир. Там са открити доста забавни артефакти, свидетелства, които потвърждават значимото място на обитаемото място в античността, в това село не са живеели турци по времето на Османското иго. В един от своите филми Марио и Надя преплитат историята на читалището в село Дебнево с историите на актрисата Койна Русева и групата БТР:
„ Тръгвайки от читалище, реализатори като БТР, това за тях е една основа, която ги построява и те не са не запомнили и до през днешния ден. Искаме да покажем, че от самодейни трупи потеглят огромни звезди и се построяват като персони. “
В село Челопек живеят потомките на баба Илийца, за него също споделя филм на Марио и Надежда:
„ Правнучките на Баба Илийца са две изключителни дами. Едната от тях – Василка Манчева, е провела построяването на къщата-музей на Баба Илийца в селото, построяването е напълно с непринуден труд на локалните поданици, което демонстрира мотивацията на хората да запазят историята си. Баба Тодорка е на 99 години, претърпяла доста произшествия на времето, само че е запазила своя юношески дух и вдъхновяваща човечност. Тези дами могат да бъдат образци за това какъв брой е значимо да бъдат съхранени полезностите. “
Марио Георгиев и Надежда Шопова, създатели на плана „ Нашето време “, описват и историята на село Поибрене, което назовават „ туптящото сърце на българската епопея “. Там е ушито знамето от Райна Княгиня. А локалната черква е реставрирана от локалните поданици.
Снимки – персонален архив
„ Цялата ни философия е, че всеки човек би трябвало да бъде потребен с каквото може на обществото, на културата. Историите, които описваме сред достоверните такива, са напълно въодушевени от хората във видеата, които представяме. Самата история на село Лешко е доста забавна. Било е крепостно за тогавашното Вътрешна македонска революционна организация. Композиторът на музиката към „ Тих бял Дунав “ е от там родом – Иван Караджов. “
Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година село Лешко е благосъстоятелност на Рилския манастир. Там са открити доста забавни артефакти, свидетелства, които потвърждават значимото място на обитаемото място в античността, в това село не са живеели турци по времето на Османското иго. В един от своите филми Марио и Надя преплитат историята на читалището в село Дебнево с историите на актрисата Койна Русева и групата БТР:
„ Тръгвайки от читалище, реализатори като БТР, това за тях е една основа, която ги построява и те не са не запомнили и до през днешния ден. Искаме да покажем, че от самодейни трупи потеглят огромни звезди и се построяват като персони. “
В село Челопек живеят потомките на баба Илийца, за него също споделя филм на Марио и Надежда:
„ Правнучките на Баба Илийца са две изключителни дами. Едната от тях – Василка Манчева, е провела построяването на къщата-музей на Баба Илийца в селото, построяването е напълно с непринуден труд на локалните поданици, което демонстрира мотивацията на хората да запазят историята си. Баба Тодорка е на 99 години, претърпяла доста произшествия на времето, само че е запазила своя юношески дух и вдъхновяваща човечност. Тези дами могат да бъдат образци за това какъв брой е значимо да бъдат съхранени полезностите. “
Марио Георгиев и Надежда Шопова, създатели на плана „ Нашето време “, описват и историята на село Поибрене, което назовават „ туптящото сърце на българската епопея “. Там е ушито знамето от Райна Княгиня. А локалната черква е реставрирана от локалните поданици.
Снимки – персонален архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ