Шест предизвикателства пред кацането на Марс и как Луната може да помогне
Нашето обаяние от Червената планета е разбираемо. Доказването, че хората могат да оцелеят като космичен тип, изцяло ще промени нашето общество. И Марс тук има основна роля. Но провокациите, пред които е изправена НАСА – или всяка друга организация, която желае да измине дългия път, са колосални.
Ето кои са най-големите трудности, които стоят пред кацането на Марс и по какъв начин Луната може да бъде идеалното място да ни приготви за Червената планета.
Предизвикателство 1: Орбитата
Не можете просто да насочите ракетата към Марс и да я изстреляте. Ако извършите това, вашият галактически транспортен съд ще пропусне Марс. Ракетните учени употребяват маневра, наречена орбита на Хохман, с цел да изпратят галактически транспортен съд от дребна кръгова орбита (да речем, Земята) към по-голяма (Марс). Трансферната орбита би трябвало да бъде тъкмо избрана по този начин, че когато галактическият транспортен съд напусне Земята, да дойде в целевата орбита по същото време, когато Марс доближи същата позиция. Земята и Марс влизат в вярната орбитална класификация за трансфер на Хохман един път на всеки 26 месеца, с цел да разрешат шестмесечно пътешестване с потребление на наличните през днешния ден техники за задвижване.
Как междинно кацане на Луната може да помогне? Ще бъде относително елементарно за кораба тръгнал за Марс, да „ спре ” до бъдещата станция на нейната доста висока орбита при релативно ниска цена за смяната на количеството гориво и скоростта.
Предизвикателство 2: Дългата задача
Ще би трябвало астронавтите да останат известно време на планетата, като престоят им там или в орбита към нея може да е в продължение на месеци. Една единствена задача на Марс, от началото до края, евентуално ще отнеме повече от две години. Това е дълъг интервал надалеч от родната планета, дишайки рециклиран въздух в тесните пространства на лабораторна среда. Наред с това, връзката със Земята ще изисква 40-минутно забавяне сред изпращане на известия и приемане на отговори назад, което ще изисква от астронавтите да вземат независими решения. Всичко това ще способства за рискови усеща на напрежение и евентуално на отчуждение.
И още веднъж на помощ идва Луната: НАСА се надява да научи по какъв начин астронавтите реагират психически на живота в продължение на дълги интервали благодарение на прелиминарен престой на Луната. Учените също по този начин ще наблюдават резултатите от микрогравитацията и галактическата радиация върху органите на астронавтите, с цел да разработят решения за по-дългите задачи на Марс.
Предизвикателство 3: Изпращане на доставки
За задачата ще са нужни големи ракети, с цел да се изпратят огромни товари. Транспортера до Марс най-вероятно ще бъде основан въз основата на гигантската ракета на НАСА Space Launch System (SLS) и галактическия транспортен съд Орион.
И още веднъж Луната ще е подготвителния полигон за това. НАСА ще тества способността си да проникне в дълбокия космос като употребява SLS и Orion, с цел да построи платформата за лунна орбита и лунните местообитания.
Предизвикателство 4: Постоянния развой на доставки
Възстановяването на запасите няма да е лесна алтернатива. Докато астронавтите на Международната галактическа станция могат да получат пресни доставки в границите на няколко часа след изстрелването от Земята, откривателите на Марс може да се наложи да изчакат две години. Това значи, че задоволително храна и гориво би трябвало да бъдат донесени от вкъщи или да се основат условия за производството им на Марс.
Лунната база може да бъде поле за експериментиране на технологии, които ще създават гориво от воден лед, придобит под повърхността на Луната, в случай че, несъмнено, същата технология може да бъде приспособена за Марс.
Предизвикателство 5: По-добра галактическа станция
За пътешествието до Марс ще би трябвало по-гъвкава галактическа станция. След като НАСА и нейната войска от аерокосмически реализатори завършат работата по SLS, ще би трябвало да се създаде и нов транспортен съд с размер на галактическата станция, прочут като Deep-Space Transport (DST), за екипажи сред Земята и Марс.
Ключовите системи за DST, като радиационно екраниране и затворена витална поддръжка, ще бъдат потвърдени на Gateway, станцията в орбита към Луната.
Предизвикателство 6: Следващото потомство апарати за кацане на повърхността
Ясно е, че ще има предстоящи и непредвидени проблеми. DST ще стигне единствено до орбитата на Марс, което значи, че огромен галактически транспортен съд, кадърен да кацне меко на Червената планета, би трябвало да бъде основан в космоса. Основният реализатор на НАСА, Локхийд Мартин, предложи великански галактически аероплан, който ще употребява ракетата SLS за изстрелване от Земята. След това се появяват и плановете на новосъздадената галактическа компания SpaceX, която се надява да построи ракетата Big Falcon, за издигне в орбитата над Земята 150-тонен транс-марсиански крайцер с 40 каюти за екипажа.
За да избяга от гравитацията на Земята, големият транспортен съд ще се нуждае от четири танкера за зареждане с гориво, които би трябвало да бъдат презаредени на Марс, най-вероятно употребявайки авансово построен цех за произвеждане на гориво на Марс.
НАСА има вяра, че новите задачи на Луната ще ускорят задачата до Марс, като ускорят развиването на технологиите, нужни за постигането им. Но даже НАСА да се отклони до Луната преди да тръгне за Марс, без значение изследване пресмята, че първият реалистично постижим прозорец за задача на Марс с екипаж ще бъде отворен през 2037 година.
