Нашата здравна система с всичките и недостатъци, за които много

...
Нашата здравна система с всичките и недостатъци, за които много
Коментари Харесай

Здравната ни система не е под натиск. Други са причините за извънредното положение

Нашата здравна система с всичките и дефекти, за които доста сме говорили, въпреки всичко има потенциал да се оправи с зараза от корнавирус.
Според данните на НЦОЗА, страната ни разполага с 53 хиляди болнични кревати, от които 40 хиляди са кревати за интензивно лекуване. Имаме и 2000 интензивни кревати и толкоз респиратора.

За предходната година са осъществени 2 милиона и 300 хиляди хоспитализации при приложимост на леглата от 62%. Имаме близо 30 хиляди лекари и 50 хиляди сестри, акушерки лаборанти, рехабилитатори и фелдшери. Имаме разгърната мрежа от незабавни центрове и филиали, имаме над 4500 персонални лекари и още толкоз експерти в извънболничната помощ и зъболекари. е
Това е голям запас, огромна част от който сега стои необработен. Болничните кревати са доста повече, в сравнение с биха ни трябвали даже и при най-лош сюжет.
Да вземем за образец Италия, която е пример за неприятно ръководство на рецесията с COVID-19. Общият брой на доказаните инфектирани с ковид за 2 месеца(февруари и март) е 115 хиляди души.
Сега да забележим какво би се получило, в случай че в България се развие Италианския сюжет.
Населението на Италия е 60 милиона души или тя е девет пъти по-голяма от България. Ако екстраполираме данните при италиански сюжет, броят на записаните случаи, инфектирани с ковид в България за април и май биха достигнали 12 хиляди души. Дори всичките да бъдат приети в болница по едно и също време за два месеца, ще ни останат „ свободни” още 41 000 болнични кревати.
Според епидемиологичните данни, събрани от разнообразни страни, 10% от всички инфектирани се нуждаят от хоспитализация. Тъй като броят на инфектираните е по-голям от броя на записаните случаи (Италия както и България тества най-вече хора със симптоми), дано удвоим този индикатор, като допуснем, че 20% от инфектираните ще постъпят в болница.
Според оповестените данни, 4053 пациенти или 3.6% от случаите в Италия са имали потребност от интензивни грижи.
Да забележим какво се получава при такова допускане:
население в милиони брой на инфектираните лекувани в болница лекувани в интензивни отделения Италия 60 115000 23000 4053 България 7 13417 2683 473
При развиване на Италианския сюжет в България, за интервал от 2 месеца ще се наложи 2683 пациенти да бъда настанени за болнично лекуване. Ако приемем, че междинният им престой е 15 дни, то ние бихме имали потребност от 670 кревати за тяхното лекуване. Тъй като заразяването няма да става отмерено, дано създадем допускане, че в пика на епидемията ще имаме потребност от два пъти повече кревати от междинното – 1340.
Както беше посочено нагоре, здравната ни система разполага с 53 хиляди кревати, от които 40 хиляди за интензивно лекуване. Максималният брой кревати, които биха ни били нужни за лекуването на заболели с COVID-19 се равнява на 3% от разкритите кревати за интензивно лекуване (2,5% от всички легла).
Възможно ли е леглата да не стигнат тъй като са заети от хора с други болести? Според данните на НЦОЗА, използваемостта на леглата в лечебните заведения през предходната година е била 66.2%, т.е. 1/3 от леглата за интензивно лекуване или 13300 кревати са били свободни по този начин или другояче, което е 10 пъти повече от нужните в пика на епидемията 1340 кревати.
Да забележим по какъв начин биха изглеждали нещата от позиция на опциите за интензивно лекуване и обдишване на най-тежките случаи. Със Заповед № РД-01-159/27.03.2020 на здравния министър за потребностите на интензивното лекуване на заболели с COVID-19 са избрани 1324 кревати.
При развиване на Италианският сюжет, общият брой на болните, нуждаещи те се от интензивно лекуване за интервал от 2 месеца е 473 или съвсем три пъти по-малък от всички, избрани със заповедта на министъра, интензивни кревати.
Пикът на броя инфектирани за един ден в Италия през последните два месеца беше 4200 души. Спрямо нашето население, би следвало пикът на новорегистрираните случаи да е 490 души (20 пъти повече от съобщаваните до този момент). Средногодишно в страната се правят над 20 милиона прегледа или по над 55000 дневно. Прегледаните пациенти с ковид биха били 0,9% от всички прегледи, осъществявани в страната. Тоест, в случай че приблизително един доктор прави по 100 прегледа на седмица, то в разгара на пандемията ще прави по 101.
Сега да допуснем, че 20% от тези 490 новооткрити инфектирани с ковид пациенти би трябвало да се хоспитализират. Това прави общо 98 хоспитализации дневно. През 2018 година по данни на НЦОЗА, броят на хоспитализациите страната е бил 2 милиона и 207 хиляди, което е приблизително 6046 хоспитализации дневно. 98 приети в болница в пика на епидемията от ковид ще са тъкмо 1.6% от нормалния брой приети в болница на ден в страната. Това даже е по-малко от позволеното от НЗОК отклоняване в размер на 3% в месечния брой хоспитализации, регистрирани от лечебните заведения.
Можем да създадем още съпоставки и екстраполация на данни, само че тези са изцяло задоволителни с цел да потвърдят, че потенциалът на здравната ни система е задоволително огромен с цел да обслужи без проблем зараза от COVID-19 с мащабите на Италианската и даже два, три пъти по-голяма.

Числата не лъжат. Капацитетът на здравната ни система е доста по-голям от потребността, която би зародила и при най-лош сюжет.

Правителството взе решение да удължи блокадата на страната с още един месец. При неналичието на каквито и да е данни за оценка на рецесията и по признанието на кабинета, че не може да направи прогноза, единственият мотив за удължение на периода на изключителното състояние, посочен в прессъобщението бе „ да бъде понижен натискът върху здравната система”.
В момента в страната ни има малко над 400 инфектирани, от които малко над 100 настанени в болница. Здравната система сега освен, че не е под напън, а вследствие на възбраната за планови интервенции, профилактични прегледи и страха на хората от заразяване, тя бездейства.
Както може да се види от направения разбор и елементарни калкулации и при развиване на най-лошия вероятен сюжет, нашите болнични и извънболнични структури имат потенциал в остатък, с цел да одобряват и лекуват болните с COVID-19.

Тези заключения непроменяемо водят до главния въпрос:
Какви са същинските аргументи за въвеждане и за продължение на изключителното състояние в страната? Дали това е резултат на въпиюща непросветеност при ръководството на рецесията или има други, неизказани претекстове?

Има няколко подвъпроса, чиито отговори биха могли да хвърлят малко светлина:
Случайно ли е назначен щаб, отпред с военачалник, вместо да се следват процедурите на Закона за бедствията или тези на националния проект за битка с пандемиите?
Случайно ли беше това, че първата телевизионна изява на щаба беше да покаже по малкия екран носилка, предопределена за заболели с холера, чума и ебола, като проява на това което ни чака, в случай, че същата носилка нито един път не е употребена по-късно?
Случайно ли ни посочваха спортни зали с кревати, разполагани там от военнослужещи?

Случайно ли се дават по няколко конференции на ден по тематиката, без значение от неналичието на някакви изключителни вести, свързани с разпространяването на вируса?
Случайно ли беше известието на щаба, чиито шеф е и шеф на ВМА, че при общо 36 заболели, Пирогов и ВМА, които са общо с над 1000 кревати, са изчерпали потенциала си за лекуване на COVID-19?

Случайно ли решението на Правителството да предложи въвеждане на изключително състояние бе обявено в среднощ?
Случайно ли е, че конференцията, на която беше обявено за първата позитивна проба за ковид беше в среднощ?
Случайно ли е, че Председателят на Народното събрание разгласи на изключителна конференция в среднощ, че един народен представител е дал позитивна проба?

Ако погледнете изредените до тук въпроси от психическа позиция, не се ли основава усещане, че последствието от тези инцидентни събития е основаване на напрежение и боязън?
Как може да се разсее страхът и да се понижи напрежението? Като се каже каква е истината и се покаже действителната картина и опасности?
Е на фона тази констатация, може би не е инцидентно, че макар рекомендациите на СЗО и на всички самостоятелни специалисти за всеобщо осъществяване на проби, Правителството настойчиво отхвърля да го направи? Защо Правителството няма да желае да се обясни картината на епидемията в страната?

А инцидентно ли е, че и Парламентът и съдилищата стопираха работа, в този миг? Дали някаква причинност не се крие в тази поредност от случайности?

Д-р Стойчо Кацаров

" Право и здраве "
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР