"Матрицата": Претопляне
" Нашата обичана компания майка Warner Brothers ще направи продължение на трилогията, със или без нас ". Тази фраза от експозиционната фаза на " Матрицата: Възкресения " изяснява доста неща за кино лентата, излизащ на екрана в края на 2021-ва, повече от 22 години след паметния киберпънк на братята Уашовски от предишния век.
Двете по-слаби (но не финансово) продължения, последвали през 2003-та - " Презареждане " и " Революции " - не разубедиха " Уорнър " ; нито ги демотивираха пагубните последващи филми на Уашовски " Облакът Атлас " и (особено) " Възходът на Юпитер " ; или дори промяната на пола - първо Лари стана Лана, след това и Анди мина по този път. Братята/сестри обаче упорстваха, че всичко, което е желал да каже създателят, към този момент го има в истинската трилогия и възразяваха на концепцията за продължение. Досега.
И ето че след последното им съдействие - през 2018-а в сериала " Осмо възприятие ", Лана Уашовски още веднъж скача в мрачния антиутопичен свят на Нео, Тринити и Морфей. Този път без поддръжката на сестра си Лили, само че със съсценаристите Дейвид Мичъл (писателят-автор на " Облакът Атлас " и излязлата тази година у нас " Утопия Авеню " ) и Александър Хемън.
" Нищо не цери тревогата по този начин, както една хубава носталгия " - друг ред от разговора на " Матрицата: Възкресения ". Изглежда като сигурна рецепта в днешните мощно тревожни времена. Но в действителност е и благословията (по-малко), и проклятието (повече) на четвъртия филм. Завръзката ни среща с Нео, изтощен и побелял дизайнер на компютърни игри - огромният му триумф е трилогията " Матрицата " - чийто психиатър го тъпче със сини хапчета, с цел да го успокои, че виденията и спомените му са единствено делюзия на един комплициран разум. Ходи в кафене на име SimuLatte и там среща жена, която наподобява като Тринити.
Тази първа част е толкоз " мета ", самоиронична, с избухващи във всяка секунда автореференции, че е откровено занимателна. Да, наподобява повече на стендъп шоу, в сравнение с обичаната " Матрица ", само че в случай че търсите нещо друго - ще го намерите. В първия половин час. Защото след това Нео изпива аленото хапче, слиза в заешката дупка и " Възкресения " се трансформира в рециклирана, претоплена версия на предходните филми. Както е съвременно да се споделя - " рибуут ", възкресяване на същата история със същите герои, които да бъдат продадени на други генерации аудитория.
Покадрова и усърдна е реставрацията на наследството - и отново, по някакъв извратен метод, борбите не са толкоз зрелищни, хореографията не е така балетна, развяващите се шлифери не са вече култови, а банални. Дори модерните фасони слънчеви очила минават незабелязано. Рийвс наподобява повече на Джон Уик, в сравнение с Нео (част от автоцитатите е наличието на Чад Стахелски - дубльорът му в схватките от истинската " Матрица ", по-късно режисьор на новия сполучлив франчайз " Джон Уик ", тук актьор-съпруг на Тринити). Причината не е единствено във възрастта; свежите попълнения Яхия Абдул Матийн като Морфей и изключително Джонатан Гроф като антагониста сътрудник Смит не могат да стъпят на дребното пръстче на Фишбърн и Уийвинг. Да забележим позабравената Кари-Ан Мос е една от дребното реалистични аргументи да гледаме този филм. Сред нововъведените персонажи участват като че ли всичките 58 пола и полови деноминации (очаквано във филм на транс режисьорка), само че нито един не съумява да се запечата в паметта на фена.
Резултатът е любовна история за двама застаряващи супергерои, които се вълнуват от спасяването на света също толкоз едва, колкото и феновете. Разпилян и безреден, екшън филм с любопитно начало, по-занимателно спрямо нулевите упования, с които встъпих към него, но безбожно конвенционален и второстепенен в същинската си част; изпразнен даже от попкорн философията, която толкоз се хареса през 1999 година Недолюбваните " Презареждане " и " Революции ", при все отстъплението от оригинала, предлагаха вдъхновяващи находки като латексовата рокля на Белучи, ръкопашния дуел на Нео и Смит под дъжда или оргията в Зион, да не приказваме за страхотната музика.
Но в " Матрицата: Възкресения " сходни елементи няма. Затова и филмът няма никакъв късмет против " Спайдърмен: Няма път към дома " или против " Омикрон ".
Двете по-слаби (но не финансово) продължения, последвали през 2003-та - " Презареждане " и " Революции " - не разубедиха " Уорнър " ; нито ги демотивираха пагубните последващи филми на Уашовски " Облакът Атлас " и (особено) " Възходът на Юпитер " ; или дори промяната на пола - първо Лари стана Лана, след това и Анди мина по този път. Братята/сестри обаче упорстваха, че всичко, което е желал да каже създателят, към този момент го има в истинската трилогия и възразяваха на концепцията за продължение. Досега.
И ето че след последното им съдействие - през 2018-а в сериала " Осмо възприятие ", Лана Уашовски още веднъж скача в мрачния антиутопичен свят на Нео, Тринити и Морфей. Този път без поддръжката на сестра си Лили, само че със съсценаристите Дейвид Мичъл (писателят-автор на " Облакът Атлас " и излязлата тази година у нас " Утопия Авеню " ) и Александър Хемън.
" Нищо не цери тревогата по този начин, както една хубава носталгия " - друг ред от разговора на " Матрицата: Възкресения ". Изглежда като сигурна рецепта в днешните мощно тревожни времена. Но в действителност е и благословията (по-малко), и проклятието (повече) на четвъртия филм. Завръзката ни среща с Нео, изтощен и побелял дизайнер на компютърни игри - огромният му триумф е трилогията " Матрицата " - чийто психиатър го тъпче със сини хапчета, с цел да го успокои, че виденията и спомените му са единствено делюзия на един комплициран разум. Ходи в кафене на име SimuLatte и там среща жена, която наподобява като Тринити.
Тази първа част е толкоз " мета ", самоиронична, с избухващи във всяка секунда автореференции, че е откровено занимателна. Да, наподобява повече на стендъп шоу, в сравнение с обичаната " Матрица ", само че в случай че търсите нещо друго - ще го намерите. В първия половин час. Защото след това Нео изпива аленото хапче, слиза в заешката дупка и " Възкресения " се трансформира в рециклирана, претоплена версия на предходните филми. Както е съвременно да се споделя - " рибуут ", възкресяване на същата история със същите герои, които да бъдат продадени на други генерации аудитория.
Покадрова и усърдна е реставрацията на наследството - и отново, по някакъв извратен метод, борбите не са толкоз зрелищни, хореографията не е така балетна, развяващите се шлифери не са вече култови, а банални. Дори модерните фасони слънчеви очила минават незабелязано. Рийвс наподобява повече на Джон Уик, в сравнение с Нео (част от автоцитатите е наличието на Чад Стахелски - дубльорът му в схватките от истинската " Матрица ", по-късно режисьор на новия сполучлив франчайз " Джон Уик ", тук актьор-съпруг на Тринити). Причината не е единствено във възрастта; свежите попълнения Яхия Абдул Матийн като Морфей и изключително Джонатан Гроф като антагониста сътрудник Смит не могат да стъпят на дребното пръстче на Фишбърн и Уийвинг. Да забележим позабравената Кари-Ан Мос е една от дребното реалистични аргументи да гледаме този филм. Сред нововъведените персонажи участват като че ли всичките 58 пола и полови деноминации (очаквано във филм на транс режисьорка), само че нито един не съумява да се запечата в паметта на фена.
Резултатът е любовна история за двама застаряващи супергерои, които се вълнуват от спасяването на света също толкоз едва, колкото и феновете. Разпилян и безреден, екшън филм с любопитно начало, по-занимателно спрямо нулевите упования, с които встъпих към него, но безбожно конвенционален и второстепенен в същинската си част; изпразнен даже от попкорн философията, която толкоз се хареса през 1999 година Недолюбваните " Презареждане " и " Революции ", при все отстъплението от оригинала, предлагаха вдъхновяващи находки като латексовата рокля на Белучи, ръкопашния дуел на Нео и Смит под дъжда или оргията в Зион, да не приказваме за страхотната музика.
Но в " Матрицата: Възкресения " сходни елементи няма. Затова и филмът няма никакъв късмет против " Спайдърмен: Няма път към дома " или против " Омикрон ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ