Държавата ни няма нужда да внася украинско зърно
Нашата страна няма потребност да внася украинско зърно. Това съобщи в изявление за БГНЕС Илия Проданов, заместник-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и ръководител на Сдружението на зърнопроизводителите в Карнобат, във връзка терзанията на земеделските производители, свързани с вноса на зърно от Украйна.
„ В България тази година има създадени над 6 милиона тона пшеница “, заяви той. Прибирането на слънчогледа и царевицата към момента не е почнало, само че се чака реколтата от слънчоглед да бъде естествена, защото има много засети площи. Проданов заяви, че доста огромен % от производителите на рапица са се отказали да я сеят, тъй като е доста сложна обработката наесен. Това пък е довело до увеличение на засетите със слънчоглед площи, което и допуска, че количеството от продукцията ще бъде положително.
Български транспортен съд първи ще изнесе украинско зърно
„ От Украйна има импортирана и пшеница, и ечемик, и рапица, и слънчоглед “, сподели зам.-председателят на УС на НАЗ, само че по думите му за количествата на продукцията никой не дава публична информация. Проданов съобщи, че “от това, което схваща от сътрудници, които са по границата, както и от компании, които одобряват украинско зърно, може би към 500 – 600 хиляди тона слънчоглед е влезнал в страната. За пшеницата и ечемика нямаме съответни данни, само че сигурно не е малко количеството “, сподели още той.
istock
Вносът на зърно от Украйна тревожи българските аграрни производители и съгласно Проданов най-големият проблем е, че в България концепцията за безмитните коридори, които бяха основани от Европейския съюз (ЕС), за да се улесни превозването на украинското зърно до африканските страни и до страните, които имат потребност от него, леко се е изкривила.
„ Това зърно влиза главно за вътрешна консумация и за нас това е проблем “, акцентира той и изясни, че там зърнопроизводителите имат напълно други условия. „ Те продават общо взето на каквато цена им излезе, тъй като в условия на война, първо, че се чудиш на следващия ден ще засееш ли, няма ли, ще има ли търсене, няма ли да има. Второто, естествено е, че тяхното зърно е създадено с доста по-ниска себестойност, със напълно други условия за екологично произвеждане. Те не извършват европейските правила, пръскат с препарати, които в България са неразрешени от години “, показа още Проданов.
По думите му тези препарати са доста по-ефективни, а също така са и доста по-евтини. Но казусът при тях е, че количества от препаратите остават в готовата продукция, като точно това е и повода, заради която те са неразрешени за потребление на територията на Европейски Съюз.
„ Всъщност казусът не е единствено за производителите, ами и за потребителите в България, тъй като въпреки всичко при съществуването на толкоз доста качествена и екологично чиста българска продукция, ние да внасяме украинско зърно и то да се употребява за вътрешно ползване, не мисля, че е редно “, счита Илия Проданов.
istock
Исканията на НАЗ са да има фитосанитарен надзор, посредством който да се наблюдава дали импортираното украинско зърно има остатъчни субстанции, или няма, а също и дали то дава отговор на всички европейски регламенти, които българските зърнопроизводители съблюдават.
Представителят на НАЗ също по този начин напомни, че по време на кабинета „ Петков “ е имало уверения, че това зърно няма да остане за българското ползване и че няма да се употребява за производството на брашно и на самун за българския пазар.
„ Всъщност на терен ние виждаме напълно други неща да се случват. Получаваме фотоси от сътрудници с украински камиони пред мелници, пред фуражни фабрики, пред зърнобази. Разбирате ли, че това нещо за нас значи нещо напълно друго от това, което се приказва по формалните канали “, добави той.
Илия Проданов изясни за какво украинското зърно не предстои на фитосанитарен надзор:
„ Защото по думите на министерството такива били регламентите на Европейската комисия, а в действителност Европейската комисия е споделила, че това си е напълно на държавата-членка решение. Да, мито няма. За това спор няма, че са ощетени от мито, само че те са освободени със напълно друга цел – с цел да може това зърно директно да премине през нашата страна и да стигне до крайните консуматори, където има потребност в действителност от него. “
Той е безапелационен, че нашата страна няма потребност да внася зърно въобще, тъй като ние сме чист експортьор от над 20 години, и то на доста огромни количества.
При състояние, че потреблението на страната ни е 2 милиона тона пшеница, а ние произвеждаме над 6 тона, е безусловно ненужно да се внася зърно, съобщи Проданов.
istock
Той осведоми, че по статистика най-големите потребители на българско зърно през последната година са Испания и Португалия. „ Но имаме пазари и в Африка, съвсем в целия Европейски съюз, на доста места. Списъкът с страни е значителен “, добави зам.-председателят на НАЗ.
„ Ние сме в протестна подготвеност и чакаме да забележим дали страната ще вземе ограничения да отбрани най-малко един път родното произвеждане “, заяви Илия Проданов. Той е на мнение, че е значимо страната да се намеси, тъй като ние имаме едно сполучливо зърнопроизводство и нито българският консуматор, нито производителите, нито страната имат изгода да се унищожи това произвеждане. Според него не е нужно да се стига до протестни дейности, само че в случай че се наложи, от НАЗ са подготвени на това.
По отношение на служебното държавно управление, Илия Проданов съобщи, че е обикновено да му се даде някакъв късмет. „ Нека да дадем десетина дни време, да забележим накъде ще се насочат напъните им, дали ще бъдем чути и тогава можем да приказваме дали ще вземат ограничения, или не “, сподели още той. В умозаключение Проданов изрази вяра, че ограничения ще бъдат взети, с цел да подсигуряват отбрана както на потребителите, по този начин и на производителите.
„ В България тази година има създадени над 6 милиона тона пшеница “, заяви той. Прибирането на слънчогледа и царевицата към момента не е почнало, само че се чака реколтата от слънчоглед да бъде естествена, защото има много засети площи. Проданов заяви, че доста огромен % от производителите на рапица са се отказали да я сеят, тъй като е доста сложна обработката наесен. Това пък е довело до увеличение на засетите със слънчоглед площи, което и допуска, че количеството от продукцията ще бъде положително.
Български транспортен съд първи ще изнесе украинско зърно
„ От Украйна има импортирана и пшеница, и ечемик, и рапица, и слънчоглед “, сподели зам.-председателят на УС на НАЗ, само че по думите му за количествата на продукцията никой не дава публична информация. Проданов съобщи, че “от това, което схваща от сътрудници, които са по границата, както и от компании, които одобряват украинско зърно, може би към 500 – 600 хиляди тона слънчоглед е влезнал в страната. За пшеницата и ечемика нямаме съответни данни, само че сигурно не е малко количеството “, сподели още той.
istock Вносът на зърно от Украйна тревожи българските аграрни производители и съгласно Проданов най-големият проблем е, че в България концепцията за безмитните коридори, които бяха основани от Европейския съюз (ЕС), за да се улесни превозването на украинското зърно до африканските страни и до страните, които имат потребност от него, леко се е изкривила.
„ Това зърно влиза главно за вътрешна консумация и за нас това е проблем “, акцентира той и изясни, че там зърнопроизводителите имат напълно други условия. „ Те продават общо взето на каквато цена им излезе, тъй като в условия на война, първо, че се чудиш на следващия ден ще засееш ли, няма ли, ще има ли търсене, няма ли да има. Второто, естествено е, че тяхното зърно е създадено с доста по-ниска себестойност, със напълно други условия за екологично произвеждане. Те не извършват европейските правила, пръскат с препарати, които в България са неразрешени от години “, показа още Проданов.
По думите му тези препарати са доста по-ефективни, а също така са и доста по-евтини. Но казусът при тях е, че количества от препаратите остават в готовата продукция, като точно това е и повода, заради която те са неразрешени за потребление на територията на Европейски Съюз.
„ Всъщност казусът не е единствено за производителите, ами и за потребителите в България, тъй като въпреки всичко при съществуването на толкоз доста качествена и екологично чиста българска продукция, ние да внасяме украинско зърно и то да се употребява за вътрешно ползване, не мисля, че е редно “, счита Илия Проданов.
istock Исканията на НАЗ са да има фитосанитарен надзор, посредством който да се наблюдава дали импортираното украинско зърно има остатъчни субстанции, или няма, а също и дали то дава отговор на всички европейски регламенти, които българските зърнопроизводители съблюдават.
Представителят на НАЗ също по този начин напомни, че по време на кабинета „ Петков “ е имало уверения, че това зърно няма да остане за българското ползване и че няма да се употребява за производството на брашно и на самун за българския пазар.
„ Всъщност на терен ние виждаме напълно други неща да се случват. Получаваме фотоси от сътрудници с украински камиони пред мелници, пред фуражни фабрики, пред зърнобази. Разбирате ли, че това нещо за нас значи нещо напълно друго от това, което се приказва по формалните канали “, добави той.
Илия Проданов изясни за какво украинското зърно не предстои на фитосанитарен надзор:
„ Защото по думите на министерството такива били регламентите на Европейската комисия, а в действителност Европейската комисия е споделила, че това си е напълно на държавата-членка решение. Да, мито няма. За това спор няма, че са ощетени от мито, само че те са освободени със напълно друга цел – с цел да може това зърно директно да премине през нашата страна и да стигне до крайните консуматори, където има потребност в действителност от него. “
Той е безапелационен, че нашата страна няма потребност да внася зърно въобще, тъй като ние сме чист експортьор от над 20 години, и то на доста огромни количества.
При състояние, че потреблението на страната ни е 2 милиона тона пшеница, а ние произвеждаме над 6 тона, е безусловно ненужно да се внася зърно, съобщи Проданов.
istock Той осведоми, че по статистика най-големите потребители на българско зърно през последната година са Испания и Португалия. „ Но имаме пазари и в Африка, съвсем в целия Европейски съюз, на доста места. Списъкът с страни е значителен “, добави зам.-председателят на НАЗ.
„ Ние сме в протестна подготвеност и чакаме да забележим дали страната ще вземе ограничения да отбрани най-малко един път родното произвеждане “, заяви Илия Проданов. Той е на мнение, че е значимо страната да се намеси, тъй като ние имаме едно сполучливо зърнопроизводство и нито българският консуматор, нито производителите, нито страната имат изгода да се унищожи това произвеждане. Според него не е нужно да се стига до протестни дейности, само че в случай че се наложи, от НАЗ са подготвени на това.
По отношение на служебното държавно управление, Илия Проданов съобщи, че е обикновено да му се даде някакъв късмет. „ Нека да дадем десетина дни време, да забележим накъде ще се насочат напъните им, дали ще бъдем чути и тогава можем да приказваме дали ще вземат ограничения, или не “, сподели още той. В умозаключение Проданов изрази вяра, че ограничения ще бъдат взети, с цел да подсигуряват отбрана както на потребителите, по този начин и на производителите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ