Какво да направите, ако чужд човек обиди детето ви?
Наша работа като възрастни е да осигурим отзивчива и здравословна среда
Не, не се нахвърляте незабавно от горната страна му. Това не е потребно нито за обстановката, нито за детето ви. Важно е да си напомняте, че вие и единствено вие сте образецът за своето дете – посредством вас то учи света, опознава положителното и злото, основава си показа и критерии за вярно и неверно.
Въпреки това може да е доста неприятно, в случай че чужд не просто направи на детето ви забележка (което е в реда на нещата, не откачайте в този случай!), ами му се скара остро до степен, в която да се почувства засрамено и афектирано, написа.
1. Нека стане ясно, че сте наоколо.
Ако се появите, диалогът ще се промени. Детето ви ще се почувства в сигурност и ще се успокои. Непознатият ще промени тона си. По този метод си дава сметка, че не е единственият престиж, а към този момент си има работа с някого на своето равнище.
2. Разберете какво се е случило, преди да действате.
Колкото и да сте ядосани, пробвайте се първо да разберете какво се е случило, вместо незабавно да нападате словесно другия човек. Гневът в никакъв случай не е добър консултант. Представете си, че индивидът има право и детето в действителност има виновност. Това не значи, несъмнено, да го подлагате на обществено линчуване, само че не бързайте да реагирате, преди да сте разбрали какво тъкмо се е случило.
3. Нека детето ви се усеща, че е разбрано.
Цялата обстановка може да е причина детето ви да се усеща освен завалено, само че и неориентирано и уплашено. Не подценявайте възприятията му. Покажете му, че го разбирате. Опитайте се да удържите желанието си за неодобрение и първо го изслушайте. Ако детето ви се усеща разбрано, има доста по-голям късмет да чуе какво имате да казвате и да се съобрази с това идващия път.
4. Бъдете директни с другия човек.
Не бъркайте директността с грубостта. Обяснете умерено, само че решително, че възпитанието на детето ви е единствено ваша работа и бихте желали да не се намесва различен човек. Също по този начин можете да опитате метода да го попитате по какъв начин би се почувствал, в случай че вие се опитате да превъзпитавате неговото дете.
5. Послужете си с възприятие за комизъм.
Хуморът е постоянно отличен асистент във всяка обстановка, тъй като намалява равнищата на стрес. Едното му преимущество е, че ще накара индивида против вас да ви почувства по-близки. Второто е, че ще разчупи ледовете и ще даде опция да участниците и в най-тежката обстановка да я погледнат в профил и с други очи.
6. Поставете граници.
Ако въпросният възрастен има контакт с детето ви (негов преподавател е или роднина) и постоянно си разрешава да го възпитава, е доста значимо да поставите ясни граници. Разбира се, това не значи да позволите на детето да си прави каквото желае, само че дано детето ви усеща собствен покровител, а вкъщи ще поговорите на мира.
7. Говорете с детето си.
Когато се справите със обстановката,е значимо да поговорите с детето си и да му обясните умерено всичко. Начинът, по който му обясните грешките му, е от извънредно значение, тъй като по този метод изграждате у него ценностна система. Успокойте и утешете детето си, само че не му съчувствайте. Това би могло да му подаде напълно неверно известие – да вземем за пример че няма никаква виновност. Опитайте се да му визиите нещата от друга позиция.
Кога е възможно възрастен да се скара на детето ви?
Като родител, ваш дълг е да научите децата си да почитат възрастните и престижите съгласно обществените и етичните правила на държание. Децата би трябвало да разпознават себе си като част от това общество и да знаят, че има правила, които би трябвало да се съблюдават. Трябва да си дават сметка, че вземат участие в обособени дребни публични групи (ученически клас, тим и друго) и всеки има своето място в тях. Ако детето ви да вземем за пример не се държи добре в час, би трябвало да знае, че учителят има право да му назначи някакво наказване.
Всичко това рационалният и образован родител го схваща.
Все отново е значимо обаче да се означи, че отношението към децата с яд е неприемливо. Обидите и крясъците са недопустим вид.
Наша работа като възрастни е да осигурим отзивчива и здравословна среда, в която да порастват децата ни.
Не, не се нахвърляте незабавно от горната страна му. Това не е потребно нито за обстановката, нито за детето ви. Важно е да си напомняте, че вие и единствено вие сте образецът за своето дете – посредством вас то учи света, опознава положителното и злото, основава си показа и критерии за вярно и неверно.
Въпреки това може да е доста неприятно, в случай че чужд не просто направи на детето ви забележка (което е в реда на нещата, не откачайте в този случай!), ами му се скара остро до степен, в която да се почувства засрамено и афектирано, написа.
1. Нека стане ясно, че сте наоколо.
Ако се появите, диалогът ще се промени. Детето ви ще се почувства в сигурност и ще се успокои. Непознатият ще промени тона си. По този метод си дава сметка, че не е единственият престиж, а към този момент си има работа с някого на своето равнище.
2. Разберете какво се е случило, преди да действате.
Колкото и да сте ядосани, пробвайте се първо да разберете какво се е случило, вместо незабавно да нападате словесно другия човек. Гневът в никакъв случай не е добър консултант. Представете си, че индивидът има право и детето в действителност има виновност. Това не значи, несъмнено, да го подлагате на обществено линчуване, само че не бързайте да реагирате, преди да сте разбрали какво тъкмо се е случило.
3. Нека детето ви се усеща, че е разбрано.
Цялата обстановка може да е причина детето ви да се усеща освен завалено, само че и неориентирано и уплашено. Не подценявайте възприятията му. Покажете му, че го разбирате. Опитайте се да удържите желанието си за неодобрение и първо го изслушайте. Ако детето ви се усеща разбрано, има доста по-голям късмет да чуе какво имате да казвате и да се съобрази с това идващия път.
4. Бъдете директни с другия човек.
Не бъркайте директността с грубостта. Обяснете умерено, само че решително, че възпитанието на детето ви е единствено ваша работа и бихте желали да не се намесва различен човек. Също по този начин можете да опитате метода да го попитате по какъв начин би се почувствал, в случай че вие се опитате да превъзпитавате неговото дете.
5. Послужете си с възприятие за комизъм.
Хуморът е постоянно отличен асистент във всяка обстановка, тъй като намалява равнищата на стрес. Едното му преимущество е, че ще накара индивида против вас да ви почувства по-близки. Второто е, че ще разчупи ледовете и ще даде опция да участниците и в най-тежката обстановка да я погледнат в профил и с други очи.
6. Поставете граници.
Ако въпросният възрастен има контакт с детето ви (негов преподавател е или роднина) и постоянно си разрешава да го възпитава, е доста значимо да поставите ясни граници. Разбира се, това не значи да позволите на детето да си прави каквото желае, само че дано детето ви усеща собствен покровител, а вкъщи ще поговорите на мира.
7. Говорете с детето си.
Когато се справите със обстановката,е значимо да поговорите с детето си и да му обясните умерено всичко. Начинът, по който му обясните грешките му, е от извънредно значение, тъй като по този метод изграждате у него ценностна система. Успокойте и утешете детето си, само че не му съчувствайте. Това би могло да му подаде напълно неверно известие – да вземем за пример че няма никаква виновност. Опитайте се да му визиите нещата от друга позиция.
Кога е възможно възрастен да се скара на детето ви?
Като родител, ваш дълг е да научите децата си да почитат възрастните и престижите съгласно обществените и етичните правила на държание. Децата би трябвало да разпознават себе си като част от това общество и да знаят, че има правила, които би трябвало да се съблюдават. Трябва да си дават сметка, че вземат участие в обособени дребни публични групи (ученически клас, тим и друго) и всеки има своето място в тях. Ако детето ви да вземем за пример не се държи добре в час, би трябвало да знае, че учителят има право да му назначи някакво наказване.
Всичко това рационалният и образован родител го схваща.
Все отново е значимо обаче да се означи, че отношението към децата с яд е неприемливо. Обидите и крясъците са недопустим вид.
Наша работа като възрастни е да осигурим отзивчива и здравословна среда, в която да порастват децата ни.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ