205 села у нас са останали без население
Населените места в България, останали без население, са 205, излиза наяве от данните на Национален статистически институт
Към 31.12.2022 година в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от популацията на страната.
Към края на 2022 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В 1 249, или в 23.8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от популацията на страната.
Към края на 2022 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 672 хиляди души, или 10.4% от популацията на страната.
През 2022 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2021 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.5%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.1%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (36.3%).
В съпоставяне с 2021 година само област Кърджали и София (столица) усилват популацията си надлежно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.7% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 40.7% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2022 година в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 2 082 деца, или с 3.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 година е 8.8‰.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените девойки (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 година е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2022 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 278 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 8 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 372 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижават от 3 015 през 2021 година на 2 871 през 2022 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 година на 2 410 през 2022 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2022 година са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2022 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 по отношение на 2021 година.
През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.6 години. В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).
Към 31.12.2022 година в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от популацията на страната.
Към края на 2022 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.
Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В 1 249, или в 23.8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число.
С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от популацията на страната.
Към края на 2022 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини.
Статистически региони
Половината от популацията на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 672 хиляди души, или 10.4% от популацията на страната.
През 2022 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2021 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.5%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.1%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (36.3%).
В съпоставяне с 2021 година само област Кърджали и София (столица) усилват популацията си надлежно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.7% от популацията на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хиляди души живеят 40.7% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2022 година в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 2 082 деца, или с 3.5%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 година е 8.8‰.
Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените девойки (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 година е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2022 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 278 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 8 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 372 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, понижават от 3 015 през 2021 година на 2 871 през 2022 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 година на 2 410 през 2022 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2022 година са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2022 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 по отношение на 2021 година.
През 2022 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.6 години. В съпоставяне с 2021 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица).
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ