Стопихме се с 52 000 за година
Населението на страната се топи всяка година и формалните прогнози са през 2070 година жителите на България да са единствено 5,132 млн. души. Наред с това продължава процесът на застаряване на популацията. Българите имат най-ниската междинна дълготрайност на живата в страните от Европейски Съюз, а по смъртност сме №1 в Общността. Картината се добавя с обстоятелството, че броят на подписаните бракове понижават, а разводите се усилват. И всичко това няма метод да не е обвързвано с метода ни на живот, което включва приходи, стрес и качество на опазването на здравето.
Фактите за популацията на страната са доста показателни за качеството ни на живот. Към края на 2016 година популацията на България е 7,1 млн. души, като за година понижава с 51 925 души, или с 0,7%, сочат данните на Национален статистически институт, представени от "Стандарт ".
Прогнозите са това размразяване да продължи и през идващите години като до 2070 година българите ще бъдат към 5,132 млн. души. Като аргументите за това са както емигрантите, по този начин и раждането на по-малко деца и високата смъртност в страната.
В края на 2016 година мъжете в България са 3,449 млн. души (48,6%), а дамите - 3,651 млн. (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1059 дами. Но е значимо да се означи, че мъжете на възраст до 53 години са повече от дамите. А с повишение на възрастта делът на дамите се усилва. Причината за това е, че дамите имат много по-дълъг живот. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,2 години, до момента в който при дамите е със 7 години по-висока - 78,2 години. По дълготрайност на живота българите се подреждат на последно място в Европейски Съюз, също както сме последни и по Брутен вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията. Всъщност разделяме последното място в Европейски Съюз с Латвия. Като цяло някогашните социалистически страни имат по-лош резултат във връзка с дълготрайност на живота, в сравнение с по-развитите страни в Европа. Първите две места по дълъг живот се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се добавя от Италия (83,2 г.). Топ 5 в Европа по най-голяма дълготрайност на живота се добавя от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.).
В България обаче картината по никакъв начин не е розова. Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2016 година хората над 65 години са 1,472 млн., или 20,7% от популацията. В съпоставяне с 2001 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 3,8 процентни пункта. В районен аспект делът на хората над 65години е най-голям в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Най-нисък е делът на възрастното население в София (столица) - 17%, и Варна - 18,3%. Общо за Европейски Съюз делът на популацията над 65 години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21.1%). Само в шест страни от Европейски Съюз, в това число и България, делът на възрастното население е над 20%.
И до момента в който по дълготрайност на живота сме на последно място в Европейски Съюз, то по смъртност сме №1, което е показателно за напрежението под който живеем и за качеството на опазването на здравето. Броят на умрелите през 2016 година е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Общо за Европейски Съюз коефициентът на смъртност през 2015 година е 10,2 промила. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,4 на хиляда, Кипър - 6,9 на хиляда, и Люксембург - 7 на хиляда. Освен в България доста по-висока от междинната за Европейски Съюз е цената на този индикатор единствено в Латвия и Литва - по 14,4 на хиляда.
В края на 2016 година децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14,1% от популацията. Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40,4 години през 2001 година нараства на 43,5 години в края на 2016 година
В 157 селища няма нито един гражданин
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира с коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). В края на 2016 година това съответствие е 63. Докато през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Сега обаче обстановката е радикално друга. Като това е една от аргументите бизнесът да изпитва все по-голям апетит за фрагменти. Като към този момент има недостиг и на хора за по-ниско платени позиции. А съгласно някои проучвания, половината от хората, които се отхвърлят да си търсят работа го вършат поради прекомерно ниските заплати, които им оферират. В търсене на по-високи приходи хората се местят в по-големите градове. В резултат в страната към този момент има 157 обитаеми места, в които няма нито един гражданин. А в 1148, или в 21,8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души. А с население над 100 хиляди души са единствено шест града, в които живеят 33,8% от популацията.
Фактите за популацията на страната са доста показателни за качеството ни на живот. Към края на 2016 година популацията на България е 7,1 млн. души, като за година понижава с 51 925 души, или с 0,7%, сочат данните на Национален статистически институт, представени от "Стандарт ".
Прогнозите са това размразяване да продължи и през идващите години като до 2070 година българите ще бъдат към 5,132 млн. души. Като аргументите за това са както емигрантите, по този начин и раждането на по-малко деца и високата смъртност в страната.
В края на 2016 година мъжете в България са 3,449 млн. души (48,6%), а дамите - 3,651 млн. (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1059 дами. Но е значимо да се означи, че мъжете на възраст до 53 години са повече от дамите. А с повишение на възрастта делът на дамите се усилва. Причината за това е, че дамите имат много по-дълъг живот. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,2 години, до момента в който при дамите е със 7 години по-висока - 78,2 години. По дълготрайност на живота българите се подреждат на последно място в Европейски Съюз, също както сме последни и по Брутен вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията. Всъщност разделяме последното място в Европейски Съюз с Латвия. Като цяло някогашните социалистически страни имат по-лош резултат във връзка с дълготрайност на живота, в сравнение с по-развитите страни в Европа. Първите две места по дълъг живот се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се добавя от Италия (83,2 г.). Топ 5 в Европа по най-голяма дълготрайност на живота се добавя от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.).
В България обаче картината по никакъв начин не е розова. Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2016 година хората над 65 години са 1,472 млн., или 20,7% от популацията. В съпоставяне с 2001 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 3,8 процентни пункта. В районен аспект делът на хората над 65години е най-голям в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Най-нисък е делът на възрастното население в София (столица) - 17%, и Варна - 18,3%. Общо за Европейски Съюз делът на популацията над 65 години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21.1%). Само в шест страни от Европейски Съюз, в това число и България, делът на възрастното население е над 20%.
И до момента в който по дълготрайност на живота сме на последно място в Европейски Съюз, то по смъртност сме №1, което е показателно за напрежението под който живеем и за качеството на опазването на здравето. Броят на умрелите през 2016 година е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Общо за Европейски Съюз коефициентът на смъртност през 2015 година е 10,2 промила. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,4 на хиляда, Кипър - 6,9 на хиляда, и Люксембург - 7 на хиляда. Освен в България доста по-висока от междинната за Европейски Съюз е цената на този индикатор единствено в Латвия и Литва - по 14,4 на хиляда.
В края на 2016 година децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14,1% от популацията. Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40,4 години през 2001 година нараства на 43,5 години в края на 2016 година
В 157 селища няма нито един гражданин
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира с коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). В края на 2016 година това съответствие е 63. Докато през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Сега обаче обстановката е радикално друга. Като това е една от аргументите бизнесът да изпитва все по-голям апетит за фрагменти. Като към този момент има недостиг и на хора за по-ниско платени позиции. А съгласно някои проучвания, половината от хората, които се отхвърлят да си търсят работа го вършат поради прекомерно ниските заплати, които им оферират. В търсене на по-високи приходи хората се местят в по-големите градове. В резултат в страната към този момент има 157 обитаеми места, в които няма нито един гражданин. А в 1148, или в 21,8% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души. А с население над 100 хиляди души са единствено шест града, в които живеят 33,8% от популацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ