Опасни ли са земните микроби за Марс?
НАСА търси живот на Марс към този момент повече от 40 години. Търсенето може да стане доста по-сложно обаче, когато земният живот дойде по-масово на Червената планета, може би още през идващото десетилетие.
„ Сега има тик-такащ часовник, “ сподели астробиологът от Принстън Крис Чиба на конференцията Breakthrough Discuss, извършена предходната седмица в Станфордския университет.
Въпросът има капацитета да накара учени като Чиба да се разгласят против ракетите от вида на SpaceX на милиардера Илън Мъск, който желае да стартира да изпраща заселници до Марс още до 2025 година. Когато хората и всички доставки от които се нуждаят, стартират да идват с тонове на Марс, съществува риск техният биологичен автограф да преодолее, да „ задуши “ и промени всевъзможни следи от античен или актуалния живот на Червената планета.
Само през последната седмица основният изпълнителен шеф на Boeing Денис Муйленбург и президентът на SpaceX Гуин Шотуел обявиха, че се надяват хората да стигнат до Марс в границите на идващото десетилетие. А Шотуел обясни, че когато това се случи, планетата в никакъв случай няма да бъде същата.
Космическият бизнесмен Джеф Грийсън, който е ръководител на борда на фондация „ Тау Zero “, обясни въпроса по време на конференцията Breakthrough Discuss.
„ Ако всичко, което желаете да вършиме със Слънчевата система е да я наблюдавате, би трябвало да знаете, че има хора като нас, които биха желали да вършат и неща разнообразни от просвета на тези планети. “
Крис Маккей, академик в Изследователския център на НАСА, сложи въпрос във връзка настояването на Грийсън по този начин: „ Колко време ние учените ще се опитваме да задържим „ замърсителите “ надалеч от планетите, които изследваме “?
Карол Стокър, сътрудник на Маккей в НАСА, отговори, че би трябвало да има някакъв избран и „ стеснен брой проучвания на планетата, преди да се позволи нахлуването на други хора, в това число бизнесмени.
Тези проучвания би трябвало да обзет „ няколко добре определени “ места, където възможният марсиански живот може да се крие под радиационната повърхнина на планетата.
„ Ако там не открием живот, тогава с много огромна степен на меродавност можем да кажем, че в действителност няма живот на Марс и няма да има спор сред науката и бизнесмените “, споделя Стокър.
Астробиолозите биха желали да научат повече за биохимията на възможния марсиански живот и дали той би бил толкоз друг от земния живот, че да съставлява в действителност непознат произход, а не случай на кръстосано планетарно разбъркване на микробите, каквото може да се получи. Те също по този начин биха желали да видят по какъв начин възможните марсиански организми биха взаимодействали с организми от Земята и дали тези взаимоотношения биха имали негативни резултати.
Определянето на това, което една форма на живот прави на другата, би било от решаващо значение за планетарната отбрана освен за марсианските организми, само че и за хората и земния живот като цяло. От едната страна някои биха споделили, че рискът да се навреди на възможния живот на Марс е толкоз огромен, че човешки крайник в никакъв случай не трябва да се позволява на Червената планета.
Нещо повече, има Договор за галактическото пространство на възраст към този момент 51-години, който задължава да се избегне „ нездравословното заразяване “ на други небесни тела със земни микроби.
От друга страна обаче, последователите на заселването на Марс споделят, че нишите, в които би могъл да съществува живот на Марс, най-вероятно са надълбоко под повърхността на планетата и в случай че има живот той е изолиран по този начин, че човешката активност ще съставлява доста дребен риск за него.
„ Можеш да разрушиш Марс и все пак микробите на Марс ще оцелеят “, споделя Робърт Зубрин, създател и президент на неправителственото Общество на Марс.
На конференцията се чуха и гласове, които настояват, че земният живот към този момент е дошъл на Марс посредством метеоритите, както и посредством сондите и роувърите на НАСА изпратени на Червената планета. Затова е прекомерно късно да се тормозим за биологична инвазия, споделят те.
Принстънският професор Чиба обаче предизвестява, че „ до момента в който не знаем повече, би трябвало да бъдем деликатни. След като стартираме да изпращаме хора на Марс, не би трябвало да допуснем да се унищожи биосферата на планетата “, споделя той. „ На първо място, би трябвало да предприемем стъпки, които да сведат до най-малко нашето влияние. И това ще би трябвало да се направи както с мястото на което ще кацнем, по този начин също и с техниката която ще занесем там. Трябва да се опитаме да сведем до най-малко броя на микробите, които ще изхвърляме с техниката и които ще изтичат от нашите костюми “, декларира Чиба.
Ако учените изключат окончателно съществуването на локален марсиански живот, тогава защитните ограничения не би трябвало да са толкоз строги, споделя Чиба.
Според учените вземането на решения по тези въпроси не е незабавно необходимо, тъй като първото пътешестване до Червената планета най-вероятно ще се забави до 30-те години на нашия век, което е в сходство с оповестения от НАСА график за изследване на Марс.
Кой знае? Докато първият астронавт тръгнал към Марс, стъпи в ракетата BFR на SpaceX или различен галактически транспортен съд, евентуално ще има голям брой роботизирани задачи, които да разрешат един път вечно въпроса за това има ли живот на Марс. Това ще даде задоволително време на галактическите специалисти, учените и бъдещите заселници да се спогодят за разпоредбите които би трябвало да се следват на планетите от слънчевата система посещавани от хора, написа изданието GeekWire.
