Невероятна снимка показва как Йо се издига над гигантския Юпитер
NASA разгласява тази невероятна фотография, на която можем да забележим по какъв начин Йо – един от спътниците на Юпитер – се издига над хоризонта на гигантската планета.
Тя е била направена от „ Джуно “ на 29 октомври 2018 г. по време на неговото шестнадесето близко прелетяване край Юпитер. Тогава космическият уред се е намирал на 18 400 км от планетата.
Обогатената с цветове фотография е обработена от учените Джъстин Коуърт и Гералд Айхщад.
Йо е най-вътрешният от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система с диаметър от към 3500 км. Открит е от Галилео Галилей през 1610 година и е наименуван на, героиня от древногръцката митология, една от многочислените любовници на Зевс (Юпитер в римската митология).
Въпреки че името е препоръчано още от Симон Мариус при започване на XVII век, то влиза в обща приложимост едвам в средата на XX век. В по-ранната астрономическа литература Йо е именуван Юпитер 1 или просто първият сателит на Юпитер.
Йо се отличава със своя вулканизъм, който е най-интензивен в Слънчевата система. Неговите вулкани изхвърлят сяра и серен диоксид, сходно на земните. Първоначално се считало, че множеството лавови потоци се състоят от съединения на сярата, само че скорошни свидетелства сочат, че лавата на доста от тях се състои от разтопени силикатни скали.
Причина за тази засилена интензивност са приливните взаимоотношения сред Йо, Юпитер, Европа и Ганимед. Трите спътника се намират в орбитален резонанс, като Йо прави две обиколки при всяка обиколка на Европа, която на собствен ред прави две обиколки при всяка обиколка на Ганимед. Под действието на мощните приливни сили на Юпитер, Йо бива разтяган във форма на елипсоид, когато се намира близо до планетата, и след това възстановява сферичната си форма след отдалечаване. Деформациите в размерите му са от порядъка на 100 метра, при доста количество топлота бива генерирана посредством вътрешно търкане.
Измерени са изригвания на Йо, достигащи над 300 км от повърхността, като материалът е изхвърлян със скорост към 1 км/сек. Вулканичната интензивност са трансформира бързо – в границите на четирите месеца сред прекосяването на Вояджър 1 и Вояджър 2 някои изригвания са спрели и са почнали нови. Отлаганията към кратерите също са очевидно изменени за този интервал.
Друг източник на сила се основава от пресичането на линиите на магнитното поле на Юпитер от спътника, генерирайки електрически ток. Макар и относително дребен източник на сила по този метод се придвижват над 1000 гигавата с капацитет от 400 киловолта. Всяка секунда електрическото поле извлича от повърхността на Йо йонизирани атоми с маса към 1000 kg. Поради бързото въртене на магнитното поле на Юпитер, тези частици са увлечени в орбита към планетата, образувайки тор с блестящо лъчение в ултравиолетовия набор. Частиците откъсващи се от този тор способстват за извънредно огромната магнитосфера на Юпитер, като техният напън на открито я раздува в допълнение. Новите данни от Галилео сочат, че Йо евентуално има лично магнитно поле.
