Ако видимата Вселена е на 13,7 милиарда години, как е възможно тя да се простира на 93 милиарда светлинни години?
Нашият космос е на 13,7 милиарда години и всичко е почнало с Големия гърмеж. Когато търсим в действителност далечни обекти, няма по какъв начин да забележим Големия гърмеж, тъй като Вселената е била толкоз гореща и плътна, че светлината не е можела да се движи свободно. Най-далечната светлина, която можем да зърнем, е с 400 000 години по-млада от тази, само че фактът, че тя не се простира на 13,7 милиарда светлинни години, е меко казано замайващ. Обвинявайте обстоятелството, че живеем във все по-разширяваща се Вселена.
Светлинната година е чудесна мерна единица, с помощта на която междузвездните и междугалактическите дистанции заоичват да наподобяват лесни. Въпреки че съдържа думата година, тя е мярка за разстояние. Една светлинна година е дистанцията, което светлината изминава за една календарна година. Това са над 9 трилиона километра. Когато приказваме за звездните дистанции, това е еднакво на взор обратно във времето. Нека разгледаме да вземем за пример Бетелгейзе.
Червеният колос е дясното рамо на съзвездието Орион, намиращо се на към 550 светлинни години от нас. Тази стойност в действителност не е толкоз безапелационна, що се касае за други звезди, само че за задачите на този образец ще я приемем за чиста монета. Може би си спомняте огромното затъмнение, което тази звезда претърпя преди четири години. За Бетелгейзе това в действителност се е случило преди 554 години.
Нещата се усложняват, когато вземем поради галактическите дистанции. Разширяването на Вселената се случва на всички места, само че то може да се оцени единствено в големи междугалактически мащаби. В „ по-близките “ пространства силата на гравитацията към момента побеждава. За галактиките, които са задоволително покрай нас, дистанцията, на което се намират от нас, и това преди какъв брой време е била излъчена тяхната светлина, са почти идентични. Например светлината от галактиката Андромеда е пътувала в продължение на 2,5 милиона години, а огромната спирална вселена в действителност се намира на 2,5 милиона светлинни години от нас. Но скоро нещата стартират да се разминават.
Ако преминем към по-големи мащаби, нещата се трансформират. Да вземем да вземем за пример SMACS 0723, галактичен куп, който се намира в центъра на горната фотография. Светлината му е била излъчена преди 4,6 милиарда години. Поради разширението на Вселената през това време действителното му разстояние от нас се е нараснало с още съвсем 1 милиард светлинни години.
Така че обект, чиято светлина доближава до нас едвам след 10 милиарда години, е бил изтласкан от разширението на Вселената с по-голяма мощ, в сравнение с SMACS 0723 да вземем за пример. Светлинните дъги към SMACS 0723 са гравитационно обективирани галактики, чиято светлина е била освободена единствено 600 милиона години след Големия гърмеж. Те обаче не са на разстояние 13,1 милиарда светлинни години - те са на разстояние 30 милиарда светлинни години!
Най-отдалечената точка, която можем да забележим, е на към 46,5 милиарда светлинни години, което прави цялата Вселена с диаметър 93 милиарда светлинни години. Възможно е това съответно число да се нуждае от преразглеждане, защото в космологията се води значим спор за цената на скоростта на разширение на Вселената. Може и да не е 93 милиарда, само че сигурно е по-голямо от 13,7 милиарда.
