Прословутите мълнии на Венера вероятно въобще не са мълнии
Невъзможно е да оцелеем на повърхността на Венера. Тук атмосферното налягане е смазващо, а температурите – изпепеляващи. Но в случай че можехте да стъпите на планетата за няколко минути, щяхте ли да видите гръмотевица? Ново изследване заключава: евентуално не.
Изследването, извършено от екип от Университета в Колорадо Боулдър, Университета на Западна Вирджиния, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Калифорнийския университет в Бъркли, проучва още веднъж сигналите, предавани от втората най-близка до Слънцето планета.
През 1978 година, когато апаратът " Пионер Венера " на NASA навлиза в орбита към Венера, той открива по този начин наречените " свистещи талази ". На Земята тези електромагнитни пулсации нормално се основават от мълнии, което кара откривателите да предположат, че вълните са признаци на електрическа интензивност и на Венера.
Новото проучване демонстрира, че венерианските версии евентуално не са такива, каквито наподобяват на пръв взор.
" Дебатът за мълниите на Венера се води от близо 40 години ", споделя физикът по магнитосфера и водещ създател Хариет Джордж от Университета на Колорадо в Боулдър. " Надяваме се, че с нашите нови данни можем да помогнем за разрешаването му. “
Свистящите талази са електромагнитни талази с доста ниска периодичност (VLF), наречени по този начин поради метода, по който " свистят ", когато се чуват от радиооператорите. Те се основават от сблъскващи се електрони в атмосферата - нормално задвижвани от удари на мълнии.
В последното изследване са употребявани данни, събрани през 2021 година от различен галактически уред на NASA – слънчевата сонда „ Паркър “ - по пътя му към Слънцето. Отново са засечени свистещи талази, само че този път нещо не е наред: вълните се насочват в неверна посока.
Вместо да се разпилян в пространството, както се случва при светкавичните стихии, тези талази се насочват надолу към повърхността на планетата. Това допуска, че мълнията не е главната причина за тези електрически сигнали.
Илюстрация на слънчевата сонда " Паркър ". Източник: NASA/Johns Hopkins APL
Това не значи, че на Венера няма мълнии, само че е малко евентуално да се срещат постоянно, а изобилните свистящи талази, които се улавят от преминаващите галактически апарати, наподобява са основани от други феномени.
В това проучване не се преглеждат задълбочено тези други процеси, само че откривателите допускат, че роля може да играе магнитната реконцентрация, при която линиите на магнитното поле към Венера се усукват, пречупват и още веднъж се съединяват.
Предишни проучвания са били както в изгода, по този начин и в ущърб на съществуването на мълнии на Венера, и казусът към момента не е завършен. Необходими са по-подробни данни, с цел да научим какво тъкмо се случва сигурно. Те могат да бъдат събрани при идното прекосяване на слънчевата сонда „ Паркър “ край планетата
" Много рядко се случва нови научни принадлежности да стигнат до Венера ", споделя Маласпина. " Не получаваме доста шансове да проведем този тип забавни проучвания. "
Изследването е оповестено в Geophysical Research Letters.
Източник: Science Alert
