Нарушаването на социалните норми в днешно време със сигурност не

Нарушаването на обществените правила в днешно време сигурно не е подобен „ поведенчески грях “ какъвто е бил преди 100, 200 или 1000 години. Имало е столетия, през които грубото газене или даже лекото отклоняване от публичните порядки е осигурявало на нарушителя изключване от социума или по-тежки санкции.

В актуалния свят на глобализацията, лесното другарство и напредване предизвикването на общоприетите морални устои се е трансформирало в нещо всекидневно и се приема за обикновено – изключително когато това е дело на младежите.

Истината обаче е, че всяко общество действа върху някакви както писани, по този начин и неписани правила и правила на държание – били те строги или не. Тяхното съществено прекрачване е обект на нормативни актове и е законово уредено.

Именно последното основава и компликациите към концепцията за антисоциалната персона – такава диагноза основава благоприятни условия за корист, разграничава се мъчно от „ естественото “ престъпно държание и е натоварена с морална оценъчност.

В подобен случай кое е особено точно за антосоциалното разстройство на личността?

Антисоциалната персона

Прототип за това отклоняване е млад мъж, който в детството си постоянно се е случвало да демонстрира свирепост към животни или деца. Обикновено той е прелъстителен, само че все пак няма трайни връзки – поддържа връзка с лекост и бързо прави запознанства, само че също толкоз бързо употребява, мами и зарязва злоупотребените без да изпитва скрупули.

В същината на тази абнормност главно място заема не „ престъпният “ жанр на държание, а дефицитът, който го обуславя – а точно невъзможността за основаване на връзка на преданост или любов, неразпознаване на възприятието за виновност и неумение за добиване на поука.

Невъзможността за същинска непосредственост е повода за безсърдечното и жестоко отношение на тези хора точно към тези, които са им се доверили или изпитват усеща към тях. Лекотата, с която предизвиква физическа болежка, засегнатост или оскърбление, е съпроводена от неучтивост и егоцентризъм.

Този вид персона има известна актьорска заложба – умее да играе, да подготвя и да печели другите с сексапил – единствено с цел да ги употребява. Тази привидна прочувствена живост контрастира с хладността и неналичието на сензитивност към преживяваното от другите.

Антисоциалният човек е некоректен – това не е типичният нарушител, а по-скоро уединен авантюрист. Сблъсъкът му с органите на реда не води до поука, а скрупулите и възприятието за виновност са му непознати.

Личният им живот е белязан от бързопреходни връзки, а възможните бракове нормално се разпадат. Една от най-тежките последствия от държанието на антисоциалните персони е отношението им към техните деца – постоянно ги малтретират и изоставят. Наличието на противообществен родител е една от най-големите контузии на детството и предпостава за бъдеща личностова абнормност на детето.

Свързани публикации.. Защо сме импулсивни от време на време, откриха учени 0 Венета Стефанова: Агресията в детската градина изисква ангажираност 0 Какво е персона и има ли граница на естественото 0

Сред най-характерните черти на това разстройство е импулсивността – тези хора ненадейно сменят работа, местоживеене, цели, въвличат се преждевременно в „ преференциални “ планове. Антисоциалният не е удобен и по предписание се проваля заради своята импулсивност.

Любопитно е, че при тези хора има понижена възбудимост на симпатиковата нервна система , от където и – понижена податливост към тревога, вследствие на което даже в рискови обстановки тези хора резервират самообладание. Те са търсачи на мощни чувства и нямат боязън от непознатото.

Граничната персона

Наричана още „ borderline” включва в себе си два подтипа – емоционален и граничен вид. В основата на това отклоняване са три базисни типа повреди – проблеми в идентитета (нестабилни връзки, възприятие на празнина и скука), нарушена регулация на импулсите (импулсивност и автоагресивно поведение) и нарушена регулация на страстите (емоционална неустойчивост и гняв).

Прототип за нея е човек с нестабилен идентитет – постоянно не знае кой е и какво желае, а естественият наблюдаващ би го определил повече като неузрял , в сравнение с като абнормен.

Граничните са екстроверти – обичат фирмите, заниманията и шегите. Могат да демонстрират експанзия, само че това е най-често към предмети и рядко към хора. Те имат изразена податливост да работят ненадейно и без обсъждане на последствията и наклонност към раздразнителност и спорове – изключително при оборване или критикуване на импулсивните им дейности.

Тези персони показват привидна лекост на справяне, неподчиняемост, анти-авторитарност, бунтарство, неуморимост и промискуитет.

Хамелеонската им природа ги прави непредвидими в това число и за самите тях. Тяхна отличителна линия са суицидните жестове с явна манипулативна същина – да вземем за пример опит за попречване на разлъка. Самите те обаче не го вършат предумишлено и не регистрират по какъв начин дейностите им се възприемат като манипулативни от близките.