Народното събрание (НС) прие на второ четене промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които дават на клиентите право да прекратяват срочни договори с мобилни оператори без неустойки при едностранни промени в условията – като индексация на цени или промяна на тарифни планове. Това обединява два законопроекта, приети на първо четене: един от Министерския съвет и друг от ПП-ДБ. Новите правила влизат в сила след публикуване в "Държавен вестник", осигурявайки по-голяма защита на потребителите в телекомуникационния сектор.
С новите разпоредби, клиентът има два месеца след получаване на уведомление от оператора, за да се откаже от договора. Прекратяването влиза в сила от момента, в който компанията получи сигнала – без глоби или допълнителни такси. "В продължение на години гражданите получаваха SMS-и за увеличение на таксите, без реална възможност да се откажат, защото ги заплашваха неустойки. Това не е справедливо. Сега парламентът казва ясно – договорът трябва да е взаимно уважение, а не капан", заяви в дебатите Кирил Добрев, председател на комисията по транспорт и съобщения и зам.-председател на ПГ на БСП. Той подчерта, че законът е пример за обединяване на НС по теми, касаещи всеки българин.
Депутатът Мартин Димитров от ПП-ДБ добави, че промяната ще стимулира конкуренцията: "Операторите ще се помислят два пъти преди да натоварват клиентите с по-високи цени, без да дадат реален избор". Според него, това ще ограничи монополните практики и ще насърчи по-прозрачни оферти. В България, където над 7 млн. абонати са на срочни планове, годишните индексации са стандарт – средно 2–5 лв. на месец, според данни от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Предишни опити за подобни права са били блокирани от лоби на телекомите, но сегашният закон е компромис, който мина с 140 гласа "за".
Законът предвижда още, че КРС ще стане национален координатор по цифровите услуги, в изпълнение на Акта за цифровите услуги (DSA) на ЕС – регламент, влязъл в сила през 2024 г. и задължаващ държавите да защитават потребителите в онлайн пространството. Като такава, КРС ще следи платформи като социални мрежи и e-commerce за спазване на DSA: ще изисква отчети за алгоритми, модерация на съдържание и защита от дезинформация. Това е част от европейската стратегия за единен цифров пазар, която цели да хармонизира правилата в 27 държави и да предотврати злоупотреби от "големите" като Meta и TikTok.
DSA, приет през 2022 г., налага строги мерки за "много големи онлайн платформи" (VLOPs) с над 45 млн. потребители – като Facebook и Google – включително прозрачност в рекламите и бързо премахване на незаконно съдържание. България, заедно с Белгия, Испания, Нидерландия и Полша, получи меморандум от ЕК през 2024 г. за забавено назначаване на координатор, но сегашните промени затварят тази пропаст. Зам.-министърът Димитър Недялков обясни: "Това осигурява пълно прилагане на DSA и засилва контрола над телекомите и дигиталните компании". КРС ще може да налага санкции до 6% от глобалния оборот на нарушителите – до милиарди евро за гигантите.
Промените са реакция на годинишни оплаквания: през 2024 г. КРС получи над 500 сигнала за индексации, а КЗП наложи глоби за 185 000 лв. на операторите за нелоялни практики от юли до септември 2025 г. От тях 155 000 лв. са за А1 (7 санкции), 30 000 лв. за Vivacom (1 санкция), а Yettel – без. КЗП установи, че "подобрения" като повече данни са маскирани за цени, което е забранено. През януари 2025 г. председателката Мария Филипова поиска отнемане на лицензите на А1, Vivacom и Yettel за системни нарушения, но КРС отказа, започвайки проверка.
За българските потребители – 98% покритие с мобилен интернет – това е победа: годишно спестяване от 50–100 лв. на абонат, според оценки на КЗП. Операторите, с пазар от 1,2 млрд. лв. през 2024 г., ще трябва да преосмислят стратегиите си – А1 вече отказа индексация след промените. Европейският контекст е ясен: DSA е в сила от февруари 2024 г. за VLOPs, а от август – за всички платформи, с глоби до 6% от оборота. ЕК през октомври 2025 г. обвини Meta и TikTok в нарушения на DSA, налагайки първи санкции.
Експерти виждат в закона стъпка към по-зрял пазар: "Това ще намали оплакванията с 30% и ще насърчи иновации", коментира анализатор от КРС. Потребителите могат да се обръщат към КЗП или КРС за сигнали, а DSA дава право на жалби до ЕК. За България, с 85% онлайн пазаруващи, това е ключ към сигурен цифров свят.
Опозицията и БСП приветстват единството: "Това е редък случай на консенсус за хората", отбеляза Добрев. Операторите мълчат, но очакват се реакции. С влизането в сила, клиентите печелят – без "капан" договори. Ще се ли промени ли пазарът? Време ще покаже, но стъпката е напред.
