Народният театър Иван Вазов“ е свещено място за любителите на

Народният спектакъл „ Иван Вазов “ е свещено място за феновете на театъра и мое персонално ентусиазъм. На сцената на този спектакъл в тези години и по-късно със спотаен мирис съм гледал играта на Иван Кондов, Асен Миланов, Андрей Чапразов, Наум Шопов, в наши дни Руси Чанев, Валентин Ганев, Камен Донев, Мариус Куркински, Теодора Духовникова, Бойка Велкова… Сред десетките превъзходни спектакли, които съм гледал, са и „ Хъшове “ на Александър Морфов с блестящия Руси Чанев, камерната пиеса „ Контрабасът “ с Валентин Ганев, както и паметния „ Крал Лир “, последната роля на Наум Шопов. Най-добрата пиеса, през последната календарна година на сцената на националния спектакъл е „ Бурята “, под режисурата на Робърт Уилсън, събитие, основано и изпълнено с извънреден перфекционизъм на целия екип и театрална класа, което може да служи като коректив, единица мярка за спектакъл. Зашеметяващо! Вероятно най-посещаваният от мен сценичен салон е този на Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Около този спектакъл тези дни се разиграва скандал с присъединяване на Александър Морфов и зам.директора на театъра Велислава Кръстева. Не познавам персонално госпожа Кръстева нито нейните благоприятни условия като ПР, само че случката ме накара да се замисля, тъй като е с публичен резонанс. Народният спектакъл е реликва и би трябвало да сме изключително сериозни към неговата политика и публичен облик. В центъра на абсурда са надарен режисьор, част от интелектуалния хайлайф на нацията и зам.директор на театъра, който е работил за злепоставен в обществото политик, един от виновниците за неуспеха на прехода, усукал националната орис към обръчи от компании, приватизирал част от южното черноморие, където си е построил морски султанат. Политизирането на самостоятелна национална институция е засегнатост към екипа на театъра и феновете и сходни назначенив са остатъчни рефлекси от една друга циеилизация, от която излизаме, само че още не сме. Надписите по вратата на Кръстева са недвусмислени и изцяло съответни на протичащото се в България, която попадна под игото на политици, издялани по модела на Държавна сигурност. Ще дам няколко обяснения, каквито няма да чуете от националните медии и хлевоустите публицисти, които огъват тучни снаги към авторитетните политици, само че с необятно затворена уста. С волята на „ златния пръст “ на Ахмед Доган са редени държавни управления на прехода и не малко институции като Български футболен съюз (БФС). В опазването на здравето ни нищо значително не се случва без да се знае и утвърди от Движение за права и свободи. Имат „ очи и уши “ на всички места. Такива като мен, които към този момент 40 години са в системата, не държат непрекъснато слушалки в ушите си и знаят КОЙ цепи и кой реди картите в българското опазване на здравето. Чуваме и виждаме туй-онуй. Подземията на българското здравна система са партийни банкови трезори за тези, които държат ключовете към тях. Битката за милиардите в бранша е епична и в нея има командири и редова армия. Командирите си имат болнични вериги и яхти, а за войската е коматчето самун. Конкурсите за шефове на огромните лечебни заведения в България от години минават под надзора на партийните централи, главно на ГЕРБ и/или Движение за права и свободи, а някои напряко ги назначават с едно малко и безболезнено посядане на дивана в сараите. Българският лекарски съюз (БЛС) също обича саралия и кадаиф. Сашо Морфов може да е нарушил правилника на театъра, само че не е подвел никого. Трябва да се знае – ясно и изрично – кой, КОЙ е в институцията, в която той твори събития от години. Ако всеки от нас премълчава това, което го гнети, ще приказва единствено това, което не мисли. И аз „ драсках “ по вратата на началника на болничното заведение, в която работих 35 години, само че мераклиите, които „ триеха “ написаното бяха повече от тези, които желаеха да го „ прочетат “. Така е в България. Или си Морфов, или си Мента. Но единствено за първия има място в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Проф. Коста Костов, коментар във фейсбук