Перлите на София: Народният театър
Народният спектакъл „ Иван Вазов ” е освен един от най-старите театри в столицата и народен културен институт, той е и едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни, една от безконечните перли на София. Появява се през 1904 година, когато софийската трагична натрупа „ Сълза и смях ” се трансформира в непрекъснато настоящ институт и по този метод се основава първият спектакъл в страната.
Сградата, в която се обитава, е открита за представления на 3 януари 1907 година Тя е дело на австрийците Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер от Виена и е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство.
Външната част на постройката е добре обемно раздвижена с голям брой отстъпи и тераси. Архитектурата й носи бароков темперамент, с вход върху тротоарно равнище, с портик от три междуосия, увенчан с многолюден еластичен антаблеман от архитрав, фриз и триъгълен фронтон със алегорична барелефна комбинация. От двете страни на портика се извисяват кулообразни тела, завършващи със скулптурни групи от бронз, емблеми на театралното изкуство. Високата театрална част на зданието е завършвала с мансардно завършен металически покрив. Той е едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни... Първоначално огромната зала е била планувана за към 800 фенове. От основния елипсовиден вестибюл се развиват симетрично две извити стълбища, а настрани – две елементарни. От същия вестибюл се влиза в партерните околовръстни коридори с дрешници. За времето си сцената е била с добра инсталационна уредба и с две странични пространства, обградени със стаи за актьорите. Сценичният отвор с неголяма широчина и с просцениум с ложи за публични лица е бил завършен като представителна рамка, насочваща фена към сцената. Таванът на зрителната зала е бил уголемен в куполна форма и разкрасен с стенописи.
През 1923 година театърът е станал жертва на огнена буря, която опожарила театралната част и зрителната зала, като единствено дребна част от постройката останала незасегната. След пожара Народният спектакъл е бил преустроен от проф. Мартин Дюлфер от Дрезден, като са увеличени размерът и отворите на сцената, дълбочината на оркестъра, броят на сервизните и актьорски пространства и местата в зрителната зала, които в този момент доближават до 1100.
Отвън постройката добива архитектура на модерната немска класика. Цялата фасада е от влачена мазилка, боядисана с трайна алена багра. Въздействието на зданието е монументално с експресивен градоустройствен мащаб.
Последното преустрояване и реституция е осъществено през 1972-1975 година под управлението на проф. инж. Венелин Венков, когато се построява и специфична Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и създател на завесата на театъра – неугасващият Феникс. Последното възобновяване е от 2007 година Въздействието на зданието е монументално. Народният спектакъл бързо се трансформира с едно от обичаните средища на софийския политически и интелектуален хайлайф. Под управлението на вездесъщия основен режисьор Йозеф Шмаха тук се показват най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като значимо събитие в живота на бъргарската столица, а актьорите и режисьорите стават същински величия в очите на феновете си.
През годините на сцените на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” се изявяват едни от най-талантливите и обичани български артисти: Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Теодорина Стойчева, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Никола Икономов, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев и десетки други.
Сред режисьорите личат имената на Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Николай Люцканов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Александър Морфов и Иван Добчев. В момента „ Иван Вазов ” разполага с отлична огромна сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 фенове и сцена на четвъртия етаж, която дава опция на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран спектакъл в България. В резултат на демократичните промени театърът открива трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „ Нови пиеси от Европа ”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и доста други.
Save
Сградата, в която се обитава, е открита за представления на 3 януари 1907 година Тя е дело на австрийците Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер от Виена и е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство.
Външната част на постройката е добре обемно раздвижена с голям брой отстъпи и тераси. Архитектурата й носи бароков темперамент, с вход върху тротоарно равнище, с портик от три междуосия, увенчан с многолюден еластичен антаблеман от архитрав, фриз и триъгълен фронтон със алегорична барелефна комбинация. От двете страни на портика се извисяват кулообразни тела, завършващи със скулптурни групи от бронз, емблеми на театралното изкуство. Високата театрална част на зданието е завършвала с мансардно завършен металически покрив. Той е едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни... Първоначално огромната зала е била планувана за към 800 фенове. От основния елипсовиден вестибюл се развиват симетрично две извити стълбища, а настрани – две елементарни. От същия вестибюл се влиза в партерните околовръстни коридори с дрешници. За времето си сцената е била с добра инсталационна уредба и с две странични пространства, обградени със стаи за актьорите. Сценичният отвор с неголяма широчина и с просцениум с ложи за публични лица е бил завършен като представителна рамка, насочваща фена към сцената. Таванът на зрителната зала е бил уголемен в куполна форма и разкрасен с стенописи.
През 1923 година театърът е станал жертва на огнена буря, която опожарила театралната част и зрителната зала, като единствено дребна част от постройката останала незасегната. След пожара Народният спектакъл е бил преустроен от проф. Мартин Дюлфер от Дрезден, като са увеличени размерът и отворите на сцената, дълбочината на оркестъра, броят на сервизните и актьорски пространства и местата в зрителната зала, които в този момент доближават до 1100.
Отвън постройката добива архитектура на модерната немска класика. Цялата фасада е от влачена мазилка, боядисана с трайна алена багра. Въздействието на зданието е монументално с експресивен градоустройствен мащаб.
Последното преустрояване и реституция е осъществено през 1972-1975 година под управлението на проф. инж. Венелин Венков, когато се построява и специфична Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и създател на завесата на театъра – неугасващият Феникс. Последното възобновяване е от 2007 година Въздействието на зданието е монументално. Народният спектакъл бързо се трансформира с едно от обичаните средища на софийския политически и интелектуален хайлайф. Под управлението на вездесъщия основен режисьор Йозеф Шмаха тук се показват най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като значимо събитие в живота на бъргарската столица, а актьорите и режисьорите стават същински величия в очите на феновете си.
През годините на сцените на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” се изявяват едни от най-талантливите и обичани български артисти: Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Теодорина Стойчева, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Никола Икономов, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев и десетки други.
Сред режисьорите личат имената на Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Николай Люцканов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Александър Морфов и Иван Добчев. В момента „ Иван Вазов ” разполага с отлична огромна сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 фенове и сцена на четвъртия етаж, която дава опция на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран спектакъл в България. В резултат на демократичните промени театърът открива трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „ Нови пиеси от Европа ”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и доста други.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ