Викингите, истинските откриватели на Америка
Народите, живеещи в северните области на Европа – Скандинавия, принадлежат към немската група на индоевропейската общественост и през VІІІ–ХІ век са наричани с най-различни имена – нормани (от франкски през латински – “северняци, хора от Севера ”), старите славяни ги назовават “варензи ” (останало в днешния съветски език като “варяги ”), а едно от самоназванията им е “викинги ” (произлизащо от старонорвежкото “viking ” – “морски поход ”).
Характерно за тях са идентичните обичай, обичаи, традиции. Северните хора били проведени в огромни патриархални фамилии, които съставляват главните икономически структури. Те обработвали земята общо. Съществувал законът за персоналното (кръвно) възмездие. Социалното ръководство било подчинено на общото заседание, а изпълнителната власт се осъществявала от вождовете – ярли. Боговете на викингите били груби и жестоки – Один, Тор, Локи, Фрея и доста други.
Обичайна за живота на скандинавците е значимата роля на устното слово. Изключително добре били одобрявани поетите. Според северните хора думите имали вълшебна мощ, която произлиза от Один. Скандинавците не са записвали в началото своите поеми и легенди, въпреки да имат книжовност, т. н. руни – антична примитивна писменост, произлязла значително от латинската и други южноевропейски писмености.
Варяжката стража в Константинопол от Хрониката на Йоан Скилица (ХІ в.)
Викингските кораби били изграждани на крайбрежията от дървета, растящи в местността. Викингите не употребявали скици, а разчитали на опита и преценката си; били и положителни навигатори. Моряците умеели да употребяват всички познати естествени феномени за установяване на курса – от полета на птиците до присъщите особености на океана (цвят, температура, течения). Викингите определяли местоположението си и с груби принадлежности, като употребявали за ориентир слънцето и Полярната звезда.
Скандинавците – същински „ морски вълци ”, кръстосвали северните морета, нападали и плячкосвали земите на франките, на други немски и славянски племена.
От Балтийското крайбрежие те плават на юг против теченията на огромните североизточните европейски реки и доближават Черно море и Цариград, който назовават Миклагард – “Златният град ”. Преминават също през Гибралтар и обсаждат Рим.
Природните условия, в които живеят, ги вършат мощни и издръжливи, каляват в тях присъщата враждебност, сурови нрави и жадност за благосъстояние.
Викингите развиват дейна морска търговия посредством пристанищата си в Северна Европа, търгуват и водят война с всички прилежащи нации. Най-голямо значение има пристанището Хайтабу (днес в Шлезвиг, Германия), разрушено през 1055 година в борбата сред Харалд Хадраад и Свен ІІ. Шведският остров Готланд пък е най-важното звено в търговията с балтийските нации и Източна Европа. Северняци се заселват и в Нормандия, която им е дадена от френския крал, с цел да не завладяват Париж, обсаждан от именития датски пълководец Рагнар Кожените гащи.
Скандинавската " дълга къща ", в която живеел целият жанр, възстановка от Дания
Към 1000 година, както оповестява Адам Бременски в своята хроника “Дела на епископите от Хамбургската черква ” (1076), те стават и първите европейци, достигнали около Исландия и Гренландия до брега на Америка, наречена от тях Винланд. За пътешествията на викингски кораби край атлантическите крайбрежия на Северна Америка знаем и от няколко исландски саги, писани в края на ХІ в. и стигнали до нас в по-късни преписи от края на ХІV столетие.
Според тези разкази след заселването на Исландия и на Южна Гренландия, с помощта на Ерик Червенокосия няколко групи отплават на север и на запад. През 995 година Лейф Ериксон (син на Ерик) се пробва да дебаркира на една незнайна до тогава земя, за която се носят единствено предания. Той прекосява огромно пространство с плаващи ледове, минава през земи, покрити с гори, с цел да се спре на брега на страна, застлана със савани. Тук той пуска котва и построява барикада, в което да прекара зимата. Дава на новооткритата земя името Винланд – “Земя на лозята ”.
През 998 година тук идва Торвалд, брат на Лейф, а през 1033 година селището е заето от Торфин, тръгнал от Европа с три кораба, 60 мъже, пет дами и малко добитък.
Но викингите се сблъскват с враждебно настроени локални поданици – племената, които те назовават “скерлинги ” и които ги принуждават да оставят поселенията си.
Доказателството, че към 1000 година викингите се заселват на канадския остров Нюфаундленд дава археологически проученото населено място Л’Анс-о-Медоус, ситуирано в залива на атлантическото крайбрежие на острова против Лабрадор. В него са разкрити основите на осем здания, пръснати край устието на река Блек Дък. Три от тях са предопределени за жилища и имат изкопани в средата огнища. Има и дребни постройки, в две от които са се помещавали ковачница и дребни леярни цехове. Бил е издигнат и огромен заслон за корабите. Открит е огромен въглищен склад. На територията на селището са открити голям брой артефакти, находки с извънредно скъпо и значимо значение за живота във викинската общественост, датирани към 1000 г.Функцията на укреплението е на челен аванпост за събиране на дървесина, диво грозде и други естествени запаси. Тази сезонна база се употребява и за походи към други земи и експедиции. Викингите идват през пролетта и към края на топлия сезон се връщат в Гренландия. По-късно селището е изоставено.
Така още през Х век за европейците е открит Новият свят. Въпреки че откривателите северняци не съумяват да се открият трайно в Америка, делото им изпреварва това на Христофор Колумб с четири века. Пътят към новооткрития континент става прочут доста преди експедицията на генуезкия капитан от 1492 година
Характерно за тях са идентичните обичай, обичаи, традиции. Северните хора били проведени в огромни патриархални фамилии, които съставляват главните икономически структури. Те обработвали земята общо. Съществувал законът за персоналното (кръвно) възмездие. Социалното ръководство било подчинено на общото заседание, а изпълнителната власт се осъществявала от вождовете – ярли. Боговете на викингите били груби и жестоки – Один, Тор, Локи, Фрея и доста други.
Обичайна за живота на скандинавците е значимата роля на устното слово. Изключително добре били одобрявани поетите. Според северните хора думите имали вълшебна мощ, която произлиза от Один. Скандинавците не са записвали в началото своите поеми и легенди, въпреки да имат книжовност, т. н. руни – антична примитивна писменост, произлязла значително от латинската и други южноевропейски писмености.
Варяжката стража в Константинопол от Хрониката на Йоан Скилица (ХІ в.)
Викингските кораби били изграждани на крайбрежията от дървета, растящи в местността. Викингите не употребявали скици, а разчитали на опита и преценката си; били и положителни навигатори. Моряците умеели да употребяват всички познати естествени феномени за установяване на курса – от полета на птиците до присъщите особености на океана (цвят, температура, течения). Викингите определяли местоположението си и с груби принадлежности, като употребявали за ориентир слънцето и Полярната звезда.
Скандинавците – същински „ морски вълци ”, кръстосвали северните морета, нападали и плячкосвали земите на франките, на други немски и славянски племена.
От Балтийското крайбрежие те плават на юг против теченията на огромните североизточните европейски реки и доближават Черно море и Цариград, който назовават Миклагард – “Златният град ”. Преминават също през Гибралтар и обсаждат Рим.
Природните условия, в които живеят, ги вършат мощни и издръжливи, каляват в тях присъщата враждебност, сурови нрави и жадност за благосъстояние.
Викингите развиват дейна морска търговия посредством пристанищата си в Северна Европа, търгуват и водят война с всички прилежащи нации. Най-голямо значение има пристанището Хайтабу (днес в Шлезвиг, Германия), разрушено през 1055 година в борбата сред Харалд Хадраад и Свен ІІ. Шведският остров Готланд пък е най-важното звено в търговията с балтийските нации и Източна Европа. Северняци се заселват и в Нормандия, която им е дадена от френския крал, с цел да не завладяват Париж, обсаждан от именития датски пълководец Рагнар Кожените гащи.
Скандинавската " дълга къща ", в която живеел целият жанр, възстановка от Дания
Към 1000 година, както оповестява Адам Бременски в своята хроника “Дела на епископите от Хамбургската черква ” (1076), те стават и първите европейци, достигнали около Исландия и Гренландия до брега на Америка, наречена от тях Винланд. За пътешествията на викингски кораби край атлантическите крайбрежия на Северна Америка знаем и от няколко исландски саги, писани в края на ХІ в. и стигнали до нас в по-късни преписи от края на ХІV столетие.
Според тези разкази след заселването на Исландия и на Южна Гренландия, с помощта на Ерик Червенокосия няколко групи отплават на север и на запад. През 995 година Лейф Ериксон (син на Ерик) се пробва да дебаркира на една незнайна до тогава земя, за която се носят единствено предания. Той прекосява огромно пространство с плаващи ледове, минава през земи, покрити с гори, с цел да се спре на брега на страна, застлана със савани. Тук той пуска котва и построява барикада, в което да прекара зимата. Дава на новооткритата земя името Винланд – “Земя на лозята ”.
През 998 година тук идва Торвалд, брат на Лейф, а през 1033 година селището е заето от Торфин, тръгнал от Европа с три кораба, 60 мъже, пет дами и малко добитък.
Но викингите се сблъскват с враждебно настроени локални поданици – племената, които те назовават “скерлинги ” и които ги принуждават да оставят поселенията си.
Доказателството, че към 1000 година викингите се заселват на канадския остров Нюфаундленд дава археологически проученото населено място Л’Анс-о-Медоус, ситуирано в залива на атлантическото крайбрежие на острова против Лабрадор. В него са разкрити основите на осем здания, пръснати край устието на река Блек Дък. Три от тях са предопределени за жилища и имат изкопани в средата огнища. Има и дребни постройки, в две от които са се помещавали ковачница и дребни леярни цехове. Бил е издигнат и огромен заслон за корабите. Открит е огромен въглищен склад. На територията на селището са открити голям брой артефакти, находки с извънредно скъпо и значимо значение за живота във викинската общественост, датирани към 1000 г.Функцията на укреплението е на челен аванпост за събиране на дървесина, диво грозде и други естествени запаси. Тази сезонна база се употребява и за походи към други земи и експедиции. Викингите идват през пролетта и към края на топлия сезон се връщат в Гренландия. По-късно селището е изоставено.
Така още през Х век за европейците е открит Новият свят. Въпреки че откривателите северняци не съумяват да се открият трайно в Америка, делото им изпреварва това на Христофор Колумб с четири века. Пътят към новооткрития континент става прочут доста преди експедицията на генуезкия капитан от 1492 година
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ