Нарочно си припомних един случаен епизод от българския преход. В

...
Нарочно си припомних един случаен епизод от българския преход. В
Коментари Харесай

Поети с белезници

Нарочно си припомних един инцидентен епизод от българския преход. В Южния парк писателят Кирил Писарски е застанал безшумно в една алея с десетина свои детски книжки и чака свои фенове. Вместо тях идват двама служители на реда и гонят надменно създателя, тъй като нямал позволение да предлага там - на обществено място своята персонална литература...
Кирил Писарски е основателя на няколко детски паметни заглавия по Българската национална телевизия от предишния век, които се помнят още: " Бързи, смели, сръчни ", " При нас е радостно ", на голям брой родолюбиви пътеписи, филми, книги и още най-малко десетина останали в златния фонд на медията излъчвания... Медията, която тези дни чества своята шестдестгодишнина.
Опитва се по време на произшествието да влезе в книжовен разговор с пазителите на публичния ред. Неочаквано пита униформените, които още не са му поставили белезници и не са го арестували за непокорство в столичния парк:
- Добре, в случай че тук примерно пристигна детският публицист Асен Разцветников, и него ли ще изгоните с книгите? Или може би ще го арестувате и ще му сложите белезници!?
- Само да ни пристигна, ще види той! - е отговорът.
Диалогът не е художествена небивалица, а е директен израз на директната народна власт и нелеките пътища на българския преход.
...Тези дни водиха на разпит с белезници български интелектуалец, различен арестуваха и пуснаха под парична гаранция поради " докладна бележка " с родолюбиви планове, обвързани с Русия и България и националното придвижване " Русофили ". Като нов неприкрит съветски разузнавач казусът с някогашен депутат, някогашен основен редактор и издател на вестник " Дума ", поради убеждения и планове стана първа точка в осведомителните вести и мнения.
Ако всичко това са персонални убеждения, си шпионин; в случай че са дело на политическа партия или задокеанска фондация - са политика. В единия случай е опасност за националната сигурност и еднаквост, в другия - геополитическа тактика и ориентировка. Малко странни визии, само че са факт...
И се сетих по какъв начин биха се отнесли правозащитните органи в страната към Иван Вазов, Петко Славейков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Павел Матев, Орлин Орлинов поради привързаността им към Русия, поради творчеството им, породило и обслужващо и през днешния ден русофилските настроения измежду българското население. Нищо, че всички те обичат Русия и поради България, тези пристрастия ни минимум не понижават любовта им към България, нито заплашват националните ни ползи...
Чух индивидът, пролял сълзи след влизането ни в НАТО, да дефинира количеството съветски шпиони у нас, като изброява числеността на дипломатите в Руското посолство, пропускайки да заяви броя на същите в останалите дипломатически представителства, примерно на Съединени американски щати в София... Личен избор и персонални желания. И ни дума за Джордж Сорос, за фондацията " Америка за България ", за военните американски бази, за евроатлантическите полезности...
И просто видях десетки български поети с белезници на разпит за убеждения, за рими, поради благодарност и признателност, поради едно вековно възприятие, поругано напоследък заради несъобразителност, непредвидливост и нов слугинаж пред друга непозната страна.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР