Кога го искат жените?
Нарочно или не, през последните няколко седмици ориста ме срещна с няколко господа, които налудничаво и даже фанатично твърдяха, че единствената житейска задача на всяка Edna жена е да “върже “ мъжа до себе си.
Това неизбежно ме накара да се гмурна в океана от мемоари на отминали взаимоотношения с противоположния пол и да си задам въпроса: Желала ли съм в миналото да ”вържа “ човекa до мен? Така че той да се усеща в естрогенен капан, от който няма изплъзване...
И какво в действителност значи “да вържеш “ някого? Да не му даваш пространство във връзката? Да настояваш мощно, че искаш да създадеш семейство с него, до момента в който той още не се усеща подготвен? Или безусловно да го оставяш завързан у дома, с цел да си сигурна, че няма да огледа в никакъв случай повече друга жена? Последното беше смешка!
Мисля, че мъжете имат раздвояване на понятията при търсенето на смисъла в думичката “връзване “. Защото е прелестно, когато някоя жена “им върже “, само че е извънредно, когато тази същата дама “ги върже “, нали?
Със сигурност обаче актуалната съвременна и умна жена мечтае за надалеч по-интересни и възвишени неща, преди да пристъпи към сериозното обвързване. И в случай че точно него имаме поради под “връзване “, то в този момент ще разбием на пух и прахуляк всички легенди по отношение на въпроса “Кога го желаят дамите? “
Ще ви споделя нещо забавно – в своята същина дамите са надалеч по-амбициозни и преследващи задачите си от господата.
Жените в никакъв случай не биха се отказали от фантазиите си, преди да ги осъществят. Желаят ли нещо, те ще го създадат. В началото на своя умишлен път на зрели и мъдри хора кроят безчет проекти за бъдещето, които изискват цялостна отдаденост... И от време на време съществуването на сериозен сътрудник би било проблем.
Не единствено мъжете обичат свободата си. Всеки прочувствен ангажимент би могъл да бъде обременяващ, както за тях, по този начин и за представителките на нежния пол. Докато не почувстват, че могат свястно да споделят упоритостите си със своя сътрудник, дамите няма да пожелаят да имат с него нищо повече от прелестен флирт.
Това важи и за персоналното пространство. Гледали сме стотици филми, в които мъже канят дамата да остане при тях единствено за една-две вечери, а след това свят им се завива, когато видят из дома си всички знаци за определяне на женска цивилизация – козметика, облекла, обувки... Е, с дамите е същото – единствено че с чорапите по пода и небостъргачите от неизмити чинии в мивката.
Концентрацията върху професионалното развиване и кариерното израстване също е един от най-емблематичните фактори, които предопределят, че пътят нагоре по стълбата на триумфа е по-щадящ и вероятен, когато в него не е забъркан и мъж.
От опит глава не боли – и колкото повече опитват, колкото повече мъже срещат, колкото повече поддържат връзка и научават за общото и особеното сред всеки един от тях, толкоз по-подготвени стават за идния взаимен живот с половинката си.
И не на последно място – всички тези изброени условия подсигуряват едно – това оказва помощ на представителките на нежния пол да опознаят по-добре и самите себе си. Да бъдеш сериозен във връзка на 20, на 30 или на 40 години са три радикално разнообразни неща. Не бива да се бъркат. Колкото по-зрели сме, толкоз по-адекватно можем да приемем любовта – да я даваме и получаваме.
Кога го желаят дамите ли? Ами когато са сбъднали фантазиите си, които могат да реализират и сами – кариера, себепознание, преживяване на насладата от младостта... И едвам, откакто си разрешат да бъдат свободни, самостоятелни и балансиращи хармонията и щастието в себе си, те могат умерено да се оставят да бъдат “вързани “ или да “вържат” някого вечно. Да бъдат майки, съпруги и да носят отговорност за фамилията си.
Не бих желала да се наемам с крайни мнения по тематиката. Вярвам, че всяка Edna жена може сама да усети интуитивно по кое време е моментът за съществено обвързване. Кога тъкмо го желае! И съм уверена, че “връзването “ е единствено едно факсимиле, плод на въображението на уединен човек, неистово копнеещ за любов.
Свързани, а не обвързани. Така бе написала писателката Михаела Петрова в собствен текст за Edna.bg. Е, аз бих го споделила по този начин: “Свързани, а не вързани “. Защото любовта не е присъда, тя е избор. И няма нищо неприятно, в случай че сме се оставили в нежните ѝ опияняващи талази.
Това неизбежно ме накара да се гмурна в океана от мемоари на отминали взаимоотношения с противоположния пол и да си задам въпроса: Желала ли съм в миналото да ”вържа “ човекa до мен? Така че той да се усеща в естрогенен капан, от който няма изплъзване...
И какво в действителност значи “да вържеш “ някого? Да не му даваш пространство във връзката? Да настояваш мощно, че искаш да създадеш семейство с него, до момента в който той още не се усеща подготвен? Или безусловно да го оставяш завързан у дома, с цел да си сигурна, че няма да огледа в никакъв случай повече друга жена? Последното беше смешка!
Мисля, че мъжете имат раздвояване на понятията при търсенето на смисъла в думичката “връзване “. Защото е прелестно, когато някоя жена “им върже “, само че е извънредно, когато тази същата дама “ги върже “, нали?
Със сигурност обаче актуалната съвременна и умна жена мечтае за надалеч по-интересни и възвишени неща, преди да пристъпи към сериозното обвързване. И в случай че точно него имаме поради под “връзване “, то в този момент ще разбием на пух и прахуляк всички легенди по отношение на въпроса “Кога го желаят дамите? “
Ще ви споделя нещо забавно – в своята същина дамите са надалеч по-амбициозни и преследващи задачите си от господата.
Жените в никакъв случай не биха се отказали от фантазиите си, преди да ги осъществят. Желаят ли нещо, те ще го създадат. В началото на своя умишлен път на зрели и мъдри хора кроят безчет проекти за бъдещето, които изискват цялостна отдаденост... И от време на време съществуването на сериозен сътрудник би било проблем.
Не единствено мъжете обичат свободата си. Всеки прочувствен ангажимент би могъл да бъде обременяващ, както за тях, по този начин и за представителките на нежния пол. Докато не почувстват, че могат свястно да споделят упоритостите си със своя сътрудник, дамите няма да пожелаят да имат с него нищо повече от прелестен флирт.
Това важи и за персоналното пространство. Гледали сме стотици филми, в които мъже канят дамата да остане при тях единствено за една-две вечери, а след това свят им се завива, когато видят из дома си всички знаци за определяне на женска цивилизация – козметика, облекла, обувки... Е, с дамите е същото – единствено че с чорапите по пода и небостъргачите от неизмити чинии в мивката.
Концентрацията върху професионалното развиване и кариерното израстване също е един от най-емблематичните фактори, които предопределят, че пътят нагоре по стълбата на триумфа е по-щадящ и вероятен, когато в него не е забъркан и мъж.
От опит глава не боли – и колкото повече опитват, колкото повече мъже срещат, колкото повече поддържат връзка и научават за общото и особеното сред всеки един от тях, толкоз по-подготвени стават за идния взаимен живот с половинката си.
И не на последно място – всички тези изброени условия подсигуряват едно – това оказва помощ на представителките на нежния пол да опознаят по-добре и самите себе си. Да бъдеш сериозен във връзка на 20, на 30 или на 40 години са три радикално разнообразни неща. Не бива да се бъркат. Колкото по-зрели сме, толкоз по-адекватно можем да приемем любовта – да я даваме и получаваме.
Кога го желаят дамите ли? Ами когато са сбъднали фантазиите си, които могат да реализират и сами – кариера, себепознание, преживяване на насладата от младостта... И едвам, откакто си разрешат да бъдат свободни, самостоятелни и балансиращи хармонията и щастието в себе си, те могат умерено да се оставят да бъдат “вързани “ или да “вържат” някого вечно. Да бъдат майки, съпруги и да носят отговорност за фамилията си.
Не бих желала да се наемам с крайни мнения по тематиката. Вярвам, че всяка Edna жена може сама да усети интуитивно по кое време е моментът за съществено обвързване. Кога тъкмо го желае! И съм уверена, че “връзването “ е единствено едно факсимиле, плод на въображението на уединен човек, неистово копнеещ за любов.
Свързани, а не обвързани. Така бе написала писателката Михаела Петрова в собствен текст за Edna.bg. Е, аз бих го споделила по този начин: “Свързани, а не вързани “. Защото любовта не е присъда, тя е избор. И няма нищо неприятно, в случай че сме се оставили в нежните ѝ опияняващи талази.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ