Карлос Кастанеда – завладяващите мисли на един манипулатор
Наркоман, измамник, съблазнител – всички тези избрания се отнасят за Карлос Кастанеда, макар че множеството хора мъчно биха го свързали с тях. За хилядите си читатели той е нравствен преподавател и публицист, чийто книги са разгръщани с огромно неспокойствие и интерес. Но ето, че истината става ясно: става известно, че посоченият за образец мъдрец е криел в себе си доста лица, някои от които напълно не безобидни.
„ Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безсистемно, не е ли по този начин? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се разкайваме и беседваме с Всевишния. И какво ни споделя той? Казва ни, че би трябвало да бъдем положителни, другояче ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал епохи наред, само че това не е трансформирало нищо. Не тъй като сме зли, а тъй като сме тъпи. У индивида има тъмна страна, да, и тя се назовава нелепост. “ Карлос Кастандеда
Самият Кастанеда цялостен живот е отказвал да споделя съответни обстоятелства за предишното си и даже самата му гибел през 1998 година е обгърната в тайнственост. Фалшификациите стартират още от рождената му дата: той самият споменавал ту 1935, ту 1936 година Оказва се, че точната година е 1926 и воден евентуално от суетност, писателят икономисал 10 година от възрастта си. По същия метод „ не запомнил “ и коя е родината му. Споменавал Бразилия и Аржентина, а един път даже декларирал, че е италианец, който отпътувал напълно млад за Южна Америка. В реалност Кастанеда е роден в дребното градче Кахамарка в Перу, намиращо се на цели 856 км от столицата Лима.
Там от дребен потопен в атмосферата на митове и предания, свързани с Империята на инките и със специфичните ритуални заклинания на техните наследници – чародейците курандероси. Никой обаче не поощрявал интереса му към тях, защото родителите му били трезвомислещи и крепко стъпили на земята хора. Кастанеда послъгвал и за тях: представял татко си за академични учител.
Срамът от същинската му специалност е непонятен. Сесар Кастанеда бил неуспешен художник, който имал бижутериен магазин. Той освен подкрепял сина си във всичко, само че съвсем всеки ден го вземал със себе си, с цел да си играе измежду скъпите украшения. „ Амнезията “ на писателя по отношение на майка му също е необяснима. В един от разказите си („ Сърцераздирателна действителност “) той жалостиво признава: „ Останах сираче на 6 годинки… “ Истината е, че майка му била жива и здрава до 22-годишната му възраст и двамата били доста привързани един към различен.
Детството на Кастанеда било умерено, само че и той, както множеството си познати, страдал от изключителната раздалеченост на града от цивилизацията. Влакът не достигал до Кахамарка, а най-близката гара била на три дни път върху муле.
Затова, решението на фамилията да се пресели в Лима било изцяло разумно. Карлос се записал в Академията за изящни изкуства и се впуснал в бохемския живот. Неговият състудент Хосе Бракамонте го разказва като „ шмекер, изобилен на номера, който се устоя главно от комар (карти, коне, зарове) “. Заедно с това Кастанеда се проявявал и като първокачествен Дон Жуан. Въпреки ниския си растеж, четинеста коса и тъмен взор той бил доста харесван от дамите. „ Спомням си – продължава сътрудника му – че девойките по цели сутрини го чакаха в академията “.
Една единствена негова позната отклонила ухажванията му – студентката от китайско-перуански генезис Долорес дел Росарио. За да я съблазни, Карлос се заклел, че ще се ожени за нея и даже разгласил известие във вестниците. Сватбата била готова, гостите – поканени, само че самият избраник – липсващ. Както може да се допуска, това не се дължало на трагичен случай.
Разбрал, че ще става татко, Кастанеда просто избягал от Перу, качил се на транспортен съд за Сан Франциско и повече в никакъв случай не се обадил на Долорес. Тя станала за посмешище пред целия град и била принудена да даде детето си в манастир. А самият Кастанеда, поел по пътя на волния живот, се отдал на нови занимания.
Така дребничкият подъл бежанец към този момент нямал никакви угризения. Той най-нагло лъжел за произхода си и се представял за родственик на Освалдо Араня – един от най-известните политици в Бразилия. Когато се срещнал с бъдещата си брачна половинка обаче, той измислил друга сърцераздирателна история: че в действителност бил италианец, роден извънбрачно от 16-годишна госпожица. И, несъмнено, единствено и само от обич към изкуството желал да я нарисува гола.
34-годишната Маргарет Раниън не чакала дълго да я убеждават. Тя не обръщала внимание на другите му случки и с изключение на физическото привличане тях ги свързвали и общите им духовни ползи. Това било времето, когато на гребена на вълната били писатели като Джак Керуак, Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз и други. Всички те били боготворени от Кастанеда. Той бил маниакален почитател на Хрушчов и руската страна, пренебрегвайки нашумелите политици и рокзвезди.
Успехът дал тласък на писателя и той приключил „ Сказание за силата “ – неговата евентуално най-съдържателна книга. В нея в детайли изяснява смисъла на два непознати дотогава термина – “тонал ” и “нагуал ”. Най-общо казано, първото е битието, което ни заобикаля, както и нашето осъзнаване за него. Докато нагуалът е подсъзнанието, невидимата страна на света. „ Сказание за силата “ още веднъж провокирало рецензията и разногласията дали това е литература, антропология или мистификация се разгорели с цялостна мощ. Но те не попречили на триумфа на идващите му произведения – „ Изкуството на сънуването “, „ Дарът на орела “, „ Една обособена действителност “, „ Силата на мълчанието “, „ Вторият пръстен на силата “, „ Огънят от вътрешната страна “, както и последната, издадена малко преди гибелта му „ Активната страна на действителността “. Въпреки голямата известност, която спечелил, Кастанеда не се отделял от вкъщи си в Уестууд, Калифорния, където умрял на 27 април 1998 година Десетина години преди този момент името му бе забъркано в случаи на групови самоубийства.
Междувременно, той се занимавал и с лирика и разнообразни религиозни течения. Записал се на курсове по публицистика и художествено писане. Не пропущал опцията и да се занимава със статуя и живопис. За роднините си, които са му помогнали, съвсем не се сещал. Без съмнение съборил всички мостове сред себе си и тях.
На почетната 33-годишна възраст, решил да се запише студент. Постъпил в Калифорнийския университет, където учил антропология. Именно преподавателят му по етнография Клемънт Миан му подсказал концепцията да отиде в пустинята, с цел да се запознае с индианските обичаи на племето яки. Карлос така и така се интересувал от психотропните растения, употребявани от тях. По време на тези изследвания той се срещнал с митичния Дон Хуан, трансформирал се в воин на неговите книги. Съществувал ли е в действителност подобен човек? Намерените документи са спорни. Според някои от тях Дон Хуан е роден през 1891 година и съумял макар тежката си младост да изучи тайните на шаманизма. Кастанеда почнал уроците си при него на 23 юни 1961 година „ Една година след първата ни среща дон Хуан ми откри, че има скрито знание за лечебните растения. Заяви, че е брухо – испанска дума, която може да се преведе като чародеец, гадател, врач. От този миг аз станах негов чирак. “ Следващите няколко години до 1965 той се посветил най-вече на медитиране, социология, експериментиране на разнообразни халюцогенни растения.
Не се поколебал даже да намаже тялото си с татул и да премине гол през пустинята, с цел да се убеди персонално какъв е резултатът. Непрекъснато обогатявал дисертацията си, отдадена на антропологическото проучване за индианците. Книгата „ Учението на Дон Хуан “ била отпечатана през април 1968 година, само че паниките, свързани с нея, се отразали на Кастанеда. Някои от тогавашните му познати го дефинират като човек, който има тип на шизофреник. Но триумфът бил неизразим. В годината, когато „ Доорс “ препълвали стадионите, а Калифорния била оповестена за център на ъндърграунда, творбата била посрещната с екстаз. За малко време тя се трансформирала в самобитен манифест на хипи-поколението. Въпреки че сериозните експерти отхвърлят научните й качества, книгата се продавала извънредно добре. Това подтикнало Карлос към написването на втората част: „ Една обособена действителност “, оповестена през 1971 година Година по-късно се появила и най-известната му творба – „ Пътуване към Икстлан “ (отпечатана за първи път у нас през 1984 година от „ Народна просвета “). Кастанеда ставал все по-популярен и даже престижното списание „ Тайм “ му посветило корица.
Според някои следствия, той е провел основаването на чародейски придвижвания, чийто почитатели са били обхванати от фанатизъм и всеобща полуда. Истината за тях и неговото присъединяване и до през днешния ден не е ясна. Сигурно е обаче, че Кастанеда много постоянно се изкушавал от плътските удоволствия, макар изказванията си, че един същински боец не би трябвало да се поддава на тях и да хаби на вятъра семето си. Неговите безбройни случки давали мотив за чести вражди и подиуми на ревнивост сред последователките му. Това ставало изключително очевидно на семинарите, които той провел. На първия ред местата били постоянно запазвани за фаворитките на деня, а на по-задните редове с ненавист се гледали към този момент някогашните любовници на писателя.
Но хилядите му почитатели били в незнание по отношение на вакханалиите му. Той спазвал цялостна поверителност, а по-бъбривите любовници били застрашени от изпъждане от доближения му кръг. Те резервират безмълвие даже когато гибелта отнася техния идол. Кончината на писателя е оповестена едвам два месеца по-късно. Малко по-късно стартират и свадите по отношение на наследството му. В паниката никой не вижда, че най-любимите му фенки изчезват. Не се знае какво е станало с тях. Но през февруари 2003 година в Долината на гибелта в Калифорния са открити човешки кости. Въпреки че са оглозгани от животните, измежду тях е непокътнат един талисман, който е принадлежал на една от неговите фенки. Фактът, че 5 година преди този момент до мястото е открита празна изоставена кола дава съображение на полицията да заключи, че останките са на неговите най-верни дами, които са предпочели гибелта пред живота без него.
Ето цитати на Карлос Кастанеда:
1. Безполезно е да губиш целия си живот в един, единствен път, изключително в случай че той няма сърце. За мен има единствено пътешестване по пътища, които имат сърце.
2. Знаем, че нищо не може да кали духа на воина по този начин, както предизвикването да си има работа с невъзможни хора, имащи власт.
3. Не обяснявай прекомерно доста. Във всяко пояснение се крие опрощение за лични дефекти и вярата, че тези, които те слушат, ще бъдат положителни и ще ти простят.
4. За да извлече оптимално всичко от живота, човек би трябвало да умее да се трансформира. За страдание, това е доста мъчно и измененията стават доста постепенно. На мнозина им лишава години. Но най-трудното е да пожелаеш същински да се промениш.
5. Всички ние обичаме или ненавиждаме тези, които в някаква степен са отражение на самите нас.
6. Никога и на никого не се дразня. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са значими. Отдавна не усещам нищо сходно.
7. Винаги си задължен да помниш, че пътят е единствено път. Ако сърцето ти споделя, че не би трябвало да вървиш по него, то не трябва да се задържаш там при никакви условия.
8. За да осъзнаеш действителността, която е типична за различен, първо би трябвало да се освободиш от личната си действителност.
9. Постъпвай като в сън. Действай самоуверено и не търси оправдания.
10. Главното препяствие за множеството хора е вътрешният разговор. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става допустимо. И най-невероятното е постижимо.
11. Нещастието на хората е контрапункт сред нелепостта и незнанието.
12. Хората по предписание не си дават сметка, че във всеки миг могат да изхвърлят от живота си всичко, което изискат. По всяко време. Мигновено.
13. Всички ние обичаме или ненавиждаме тези, които в някаква степен са отражение на самите нас.
14. Нямаш никакво време и въпреки всичко си обхванат от вечността! Какъв абсурд за твоя разсъдък!
15. Единственният, същински умен консултант, който имаме е гибелта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай гибелта си по този начин ли е. И твоята гибел ще ти отговори, че грешиш, че с изключение на нейното допиране, нищо друго няма значение. Твоята гибел ще ти каже: „ Но, нали аз към момента не съм те докоснала! ”
16. Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от лакомия? Едва ли! Алчността работи единствено в света на ежедневните каузи. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самотност, човек би трябвало да има нещо по-силно от лакомия – любов! Човек има потребност от любов към живота, към тръпката, към тайната. Има потребност от непресъхващо любознание и кураж в обилие. Така, че въобще не ми ги разправяй тези нелепости, че си бил погнусен! Срамота е!
17. Трудността идва от нежеланието ни да приемем концепцията, че знанието може да съществува без слова, които да го изясняват.
18. Егоманията е същински тиранин. Трябва да поставяме непрестанни старания, с цел да я свалим от трона й.
19. Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш гибелта, а това е все едно да търсиш нищото, защото гибелта без друго ще ни настигне.
20. Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безсистемно, не е ли по този начин? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се разкайваме и беседваме с Всевишния. И какво ни споделя той? Казва ни, че би трябвало да бъдем положителни, другояче ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал епохи наред, само че това не е трансформирало нищо. Не тъй като сме зли, а тъй като сме тъпи. У индивида има тъмна страна, да, и тя се назовава нелепост.
Инфо: magnifisonz.com
