Всичко наоколо е толкова печално. Някои пият. Аз снимам филми ♥ Кира МУРАТОВА
Наричат я почтен и комплициран режисьор. Творческата й работата не принадлежи нито на Русия, нито на Украйна, където живее през по-голяма част от живота си. Тя е завещание на международното кино, сравнимо с шедьоврите на Антониони и Тарковски. Изкуство неординарно, необятно известно в стеснен кръг. Самата Муратова не отхвърля, че творчеството й не е за всеки: „ Утешавам се с вярата, че ще се одобрявам на малко на брой, по тази причина пък – постоянно ”.
В последните си години, Кира Муратова не дава изявленията, не снима филми и рядко изрича своето мнение. Миналият юни си отиде от живота на 84-годишна възраст след тежко боледуване.
Всичките 20 кино лентата на Муратова са авангардни, самостоятелни, напълно нееднозначни. В лентите й са се снимали Висоцки, Богдан Ступка, Нина Русланова, Олег Табаков. Тъкмо Муратова открива за киното фамозната през днешния ден актриса Рената Литвинова. През 1989 година филмът й „ Астеничен синдром “ печели „ Сребърна мечка “ в Берлин и й донася международна популярност.
Споделяме нейните размисли за живота и изкуството.
(1934 ~ 2018)
Аз извънредно доста одобрявам тези, които не се вписват в света, всевъзможни оригинали и положителни нeконформисти. Със злите чудаци ми е скучно. Но когато споделят, че не обичам хората, не го разбирам. Не съм котка и не съм Господ Бог, че да обичам хората въобще. За да ги обичаш по този метод, би трябвало да стоиш или по-високо, или по-ниско. А аз съм паралелно с тях.
Не обичам и не възвеличавам мощните натури, спечелилите. За мен Наполеон е едно нищо, просто пусто място, безинтересен темперамент. Така също и агресивността у индивида не ми е забавна. Аз въобще, съм толстойски вид човек.
Изкуството съществува по тази причина, с цел да може истината, все пак… да бъде скрита. Истината… В основата си тя е смъртоносна, разбирате ли? Тя е ужасна, тя е мъчителна. Ние желаеме да я забележим или да се уверим, че сме я видели. Но да я забележим – това значи да умрем. Истина няма, тъй като тя е ужасна. Много създатели са говорили за това.
Моите филми – това са моите линии по лицето, моите пристрастености, моите страхове.
Скучно ми е да приказвам на вятъра. Обичам думите, когато те са нужни – всичките мои филми са разговорливи. Бих желала да фотографирам нямо кино, само че не мога, не умея.
Не съм срещала Чаплин, само че той е талант. Това е първият ми обичан режисьор, още от дете. В детството ми, мама ме водеше в кинотеатъра, където прожектираха без спиране, и можеше да се влиза и излиза по средата на кино лентата, или пък да гледаш по през целия ден. Тя ме слагаше да седна, на екрана се появяваше Чарли Чаплин, а аз гледах като омагьосана едно и също.
Да разказваш по какъв начин се снима кино е неуместно. Същото, като да ми разказвате, какво е това обич.
Човешкият живот е заплашителен. В него има толкоз доста, и той може да се развие по толкоз разнолики способи, само че е заплашителен. Толкова доста не знаеш в началото- не познаваш себе си, не знаеш, че грешиш, не знаеш цената на своите действия. Едва постфактум разбираш за своите предходни вини. Питаш – а за какво тогава не помислих за това? Но не си и могъл да помислиш. Не си имал разум и усеща за това. Не може дребното кутре да разбере това, което схваща възрастното животно.
Не е значимо по какъв начин наподобява режисьорът. Не е значимо, измил ли си е той главата или не. Важно е главата да работи – и това е всичко.
Всичко в близост е толкоз печално, в последна сметка. Вие можете да подобрите нещо краткотрайно, само че да извършите всичко по-добро – не можете. И с изкуство се занимаваш, с цел да не обръщаш внимание на всичко това. Това е единственото, което ти остава. Някои пият. Аз фотографирам филми. Защото изкуството - то е разтуха, опиат, наслада, грациозност, декоративност. Ето, ние сътворяваме един дребен ювелирен предмет, а вие го гледате, без да се разсейвате. И вярвате, че този свят съществува.
Човекът – той е загадка и мистерия. Не аз, всеки един човек.
Снимки: uznayvse.ru, lenfilm.ru
