Наричат ме сюрреалист, но аз никога не рисувам нито кошмарите

" Наричат ме сюрреалист, само че аз в никакъв случай не рисувам нито кошмарите си, нито красивите си сънища. Рисувам единствено реалността… моята. "

Така показва себе си като художничка. А каква поетеса е била? Можете да прецените сами от стихотворението й " Няма да те апелирам ", оповестено в брой 26 на списанието " ".

Една от най-вдъхновяващите дами е родена на днешния ден, 6 юли през 1907 година в Мексико. Цялото й име е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон. Тя е един от най-известните и значими художници на XX век. Заради смелостта, непокорния дух и гения да пресъздава личния си живот в картините, тя се трансформира и в икона на .

На 6-годишна възраст прекарва полиомиелит, в резултат на което единият й крак остава по-къс и слаб. На 18 става жертва тежка злополука, при която чупи гръбнак, бедрената си кост и губи опцията да има деца. През целия си живот претърпява тридесет и две интервенции и постоянно остава приковавана към легло за дълго.

Нищо от това обаче не съумява да пречупи волята и стремежа към изкуство в разнообразни проявления.

Спътник в живота на Фрида Кало е художникът Диего Ривера, прочут най-много с дълбокото обществено и политическо наличие на творбите си. Когато подписват брак през 1929 година той е на 43, а тя на 22. Връзката им е не по-малко трагична – Диего й изневерява постоянно, а Фрида живее в сянката на брачна половинка си. Затова и творчеството й става известно след гибелта й.

умира на 13 юли 1954 година, в същата стая, в която е родена. Тогава тя е на 47 години, а като причина за гибелта е маркирано " затруднения, в резултат на пневмония ". Според доста хипотези Фрида сама е поставила завършек на живота си, само че информацията остава непотвърдена. 

Общо Фрида Кало е създател на 143 картини, 55 от които са автопортрети. Може да разгледате най-известните й творби, а през днешния ден във връзка годишнината от рождението й ви подаряваме едно красиво и откровено стихотворение, написано от нея. 

***

НЯМА ДА ТЕ МОЛЯ

Няма да те апелирам да ме целуваш.
Нито да ми се извиняваш, когато считам, че си направил нещо неправилно или си
сбъркал.
Нито ще те апелирам да ме прегръщаш, когато най-вече нуждая се
или да ме каниш на вечеря на нашата годишнина.
Няма да те апелирам да вървим да опознаваме света, да имаме нови прекарвания
и още по-малко ще те апелирам да ме държиш за ръка, когато сме посред града.
Няма да те апелирам да ми казваш какъв брой съм красива, въпреки и неистина да е, нито да
ми пишеш нещо хубаво.
Няма да те апелирам да се появяваш на вратата ми с роза, както толкоз ми
се желае.
Нито ще те апелирам да ми се обаждаш да ми разказваш по какъв начин си прекарал нощта,
нито да ми казваш, че ти липсвам.
Няма да те апелирам да се смееш на смешките ми и да се правиш на клоун, когато
съм тъжна и, несъмнено, няма да те апелирам да подкрепяш решенията ми.
Нито ще те апелирам да ме изслушваш, когато имам да ти описвам хиляди истории.
Няма да те апелирам да правиш каквото и да е, нито дори да останеш с мен вечно.
Защото, в случай че би трябвало да ти се апелирам, към този момент не желая нищо.

 

Превод от испански Катя Герова