Наричаха ги Тримата мускетари – седнеха ли в кръчмичката под

Наричаха ги Тримата мускетари – седнеха ли в кръчмичката под блока, можеха да водят словесна фехтовка с часове... Политика, футбол, всичко минаваше под острите им шпаги!

- Казах ви, че ще има балотаж, нали? – подвигна чашата си този, който назоваха Портос, обичаното му занятие беше да подвига тостове и да я оправя тая страната, само че трапезно.

- То пък един балотаж, дръж едната, удари другата! – умело означи Арамис и на екс обърна наличието на чашата си; той също имаше ясни проекти за управата на страната, само че повече му харесваше да удря с пестник по масата и да кълне на свиня всички тия гадове, дето ни ръководят.

- Значи – поде и Атос, - за един месец да ми я дадат столицата, на кукличка ще я направя, ами напряко... напряко... – Атос беше от хората, които доста обичат сравненията, само че все не съумяват да ги създадат.

Излишно е да загатваме, че нито един от Тримата мускетари не беше ходил да гласоподава, просто и тримата си имаха по-важни неща за правене, в сравнение с да вървят да им гласоподават, та да си плетат ония мърши кошницата с техния избор след това.

- Изобщо – стовари пестник по масата Арамис, - то това страна ли е, запитвам ви? Едни гадове ни ръководят, дето... – и в този миг мобилният му телефон звънна. – А, дамата нещо...

- Да ѝ пратиш поздрави – подвигнаха наздравица в един глас другите двама.

- Здрасти, Албенче – викна в телефона Арамис, - поздрави имаш тука от... Да... Не, не... чакай, успокой се... Ало, Албенче, успокой се...

Портос и Атос се спогледаха като литературни герои.

- Нещо да не е станало? – учуди се Портос. – Да не се е разстроила около изборите?

- То па едни избори – заключи Атос, - дръж едната, удари другата!

- Албенче, дай в този момент умерено – загрижено отпи от чашата си Арамис. – Да, това го знам... Всъщност не, мислех по-късно да се прибера... Ми, към сутринта планирах... Е, не се разстройвай, де... Знаеш, че с приятелите не сме се виждали от много време... Ами от оня ден малко ли е бе, Албенче? Балотаж идва, би трябвало да разясняваме тука, да забележим по какъв начин да я оправим тая страна...

- За един месец да ми я дадат на мене, за един месец... – закани се Атос.

- Кой да ти дадат, бе? – не разбра Портос. – Албенчето ли?

Арамис им направи знак да мълчат и продължи да подрежда:

- Е, апелирам ти се в този момент...  И двамата знаем, че сама ще се оправиш с тая работа! Само се успокой, ще се оправиш чудесно! Нито си Фандъкова, нито си Манолова, аз имам вяра в тебе!

- Тия и двете, единствено като ги погледна, и ми наподобяват на... на такова – защрака с пръсти във въздуха Атос.

Портос отпи, отново си наля, отново отпи, след което умно заключи:

- Айшевисеигадове!

- Албенче, слушай в този момент – майсторски овладяваше обстановката Арамис, - можеш ли да задържиш тая работа до сутринта... Е по какъв начин да не можеш? Недей така… Албенче, нед... Алб… - и погледна ненадейно телефона си. – Затвори ми.

- Не ѝ се връзвай – даде значим съвет Атос, - знаеш си я Албенчето.

- Какъв беше казусът? – попита Портос, подготвен за решения. – Тостера? Или бушона?

- Не, бе – махна с ръка Арамис, - ражда.

- Е-е-е – извикаха в един глас другите двама, - все едно единствено едно дете ще имате!

- И аз това ѝ споделям – подвигна плещи Арамис, - но не, трябвало да съм там!

- Нали сутринта ще го видиш?

- Абе, дами, върви ги разбери! – задълбочено означи Атос. – Като тия двете в този момент на балотажа...

- Хвани едната, удари другата...  – поклати глава Арамис. 

- Ох, за един месец да ми я дадат на мене – въздъхна замечтано Атос, - за един месец...

- Кой да ти дадат, бе? – отново не разбра Портос. – Албенчето ли?