Нарастващото търсене на микрочипове в широк спектър от продукти на

Нарастващото търсене на микрочипове в необятен набор от артикули на фона на рестриктивните мерки на глобите на запада принуждава съветските разработчици да си напомнят опита, насъбран по руско време. По-специално, преди време е било проведено производството на заготовки за чипове за по-нататъшно програмиране на кристали за съответни задания. Всичко това може да бъде възродено на ново равнище, считат в Русия. И това ще бъде на ниска цена.

Както оповестява изданието CNews, учени от изследователската лаборатория по проблемите на проектирането в рисковата микроелектроника на Института по проблемите на проектирането в микроелектрониката на Руската академия на науките (ИППМ РАН) и Донския държавен механически университет (ДГТУ) оферират подмяна на вноса на аналогови микрочипове, като се регистрира беларуският опит, за което са нужни по-малко от 100 милиона рубли (малко над милион долара).

Става дума за производството на някакъв тип заготовки под формата на матрици БМК (базови матрични кристали) и БСК (базови структурни кристали). Това са набори от детайли и групи детайли (схеми) без свързване в цялостна скица. БМК могат да се преглеждат като най-суровите решения, а БСК – като по-зрели решения. Първите дават по-голяма независимост на деяние, до момента в който вторите се трансформират по-лесно и по-бързо в краен артикул. Съответно потреблението на БМК ще изисква повече опит и познания, до момента в който БСК ще се проектират от експерти без задълбочено образование.

Превръщането на БМК и БСК във функционален чип коства относително малко – те се нуждаят единствено от дефинитивно окабеляване (метализация на крайния слой) съгласно плана на клиента. По този метод дребното произвеждане ще бъде единствено малко по-скъпо от производството на едро.

Беларус е запазила опита си в производството на БМК и БСК и той може да бъде употребен за възкръсване на производството на тези кристали в Русия, макар че законодателството към този момент не разрешава това (беларуската микроелектроника към момента не се смята за локализирана в Русия). Въпреки това опитът може да бъде бързо усвоен и внедрен, като се изразходват единствено няколко десетки милиона рубли.

Основните аналогови кристали могат да се трансфорат в чипове за ръководство на мотори, които са нужни за безпилотните дронове с друго предопределение, в решения за събиране на голям брой данни от датчици, в чипове за ръководство на електричество и напрежения както в мрежите, по този начин и в електрониката, в зарядни устройства и на доста други места. Русия към този момент е основала произвеждане на цифрови и цифрово-аналогови чипове. Производството на заготовки за аналогови схеми би било органично допълнение към това и би помогнало да се задоволи потребността от евтини микрочипове.