Nielsen: Голяма част от българите са притеснени, че Русия може да нападне и други държави
Напрежението сред Русия и Украйна не оставя апатичен света, само че популацията на Стария континент е най-пряко наранено от съветската инвазия в Украйна. Бежанските талази към този момент идват в Европа, а страхът от разширение на територията на спора, наподобява все по-реален. Това демонстрират и данните от последното изследване на Европейските национални панели (сред, които е и Български народен панел) на Nielsen Admosphere. Проучването сплотява данни от страните от Вишеградската четворка и България с общо над 150 000 на брой респонденти.
В България (извадка от 500 души) 4 от 10 интервюирани споделят, че не се усещат сигурни на територията на страната към този миг. Близо половината от респондентите също се тормозят, че Русия би могла да нападне и други страни в бъдеще. В същото време, хората демонстрират взаимност към украинските бежанци - болшинството счита, че България би трябвало да приема бежанци, поради обстановката.
Българите са по-апатични към спора, само че по-несигурни за сигурността си
Новините за войната в Украйна иместиха преобладаващата в последните две години гореща тематика за Covid-19. Трудно е да не си осведомен със протичащото се. Преобладаващото болшинство от българското население (общо 84%) изпитва угриженост за обстановката (47% показват мощно терзание, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани страни равнището на терзание в България е най-ниско - във всички останали е над 90%. 13% от българите споделят, че войната не им въздейства по никакъв метод. При по-възрастното население се следи по-висока угриженост.
Реклама
Макар хората да не показват високи равнища емпатия, те самите се безпокоят за личното си благополучие. В България по-малко от половината респонденти дават отговор, че се усещат в сигурност на територията на страната ни, една трета показват съмнение, а близо 25% не усещат никаква сигурност. По отношение на последната група - дамите показват по-висока степен на притесненост спрямо мъжете. Резултатите в България на този съответен въпрос не се разграничават доста от данните, събрани в Полша или Словакия, директни съседки на Украйна.
Помагаме с филантропична поддръжка
Според болшинството от българските респонденти (61%), взели присъединяване в изследването, помощта за Украйна на държавно равнище би трябвало да се реализира най-вече посредством филантропична поддръжка. Около 55% от запитаните означават, че страната ни би трябвало да спомага на бедстващите с обезпечаването на убежища. За изпращане на медицински личен състав в региона са дали единодушието си 24%, а за даване на финансова помощ - едвам 15%.
Също 15% от българите считат, че страната няма потребност да подхваща дейности в поддръжка на Украйна. Финансовата поддръжка е по-предпочитан способ от страна на най-младите респонденти - разликата по отношение на останалите възрастови групи е с над 20 пункта.
Реклама
Българите всеобщо показват единодушие по отношение на приемането на украински бежанци в страната и даже в обитаемото им място. Когато става въпрос да предложат собсвените си домове и жилища за леговище обаче, делът на хората, които биха се отзовали понижава до 38%. Близо половината (48%) не желаят да одобряват бежанци в дома си. България не прави изключение в подтекста на другите изследвани страни.
Спорни въпроси остават участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО
Мненията по тях не са безапелационни. Около 27% от запитаните българи са съгласни Украйна да се причисли и към двата съюза. Други 17% поддържат участието й единствено в Европейски Съюз, а 3% биха подкрпили единствено члество на Украйна в НАТО. От друга страна, 29% от интервюираните са срещу присъединението на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни във връзка с този въпрос. За разлика в Полша единствено 5% отхвърлят участието на Украйна - както в Европейски Съюз, по този начин и в НАТО.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
В България (извадка от 500 души) 4 от 10 интервюирани споделят, че не се усещат сигурни на територията на страната към този миг. Близо половината от респондентите също се тормозят, че Русия би могла да нападне и други страни в бъдеще. В същото време, хората демонстрират взаимност към украинските бежанци - болшинството счита, че България би трябвало да приема бежанци, поради обстановката.
Българите са по-апатични към спора, само че по-несигурни за сигурността си
Новините за войната в Украйна иместиха преобладаващата в последните две години гореща тематика за Covid-19. Трудно е да не си осведомен със протичащото се. Преобладаващото болшинство от българското население (общо 84%) изпитва угриженост за обстановката (47% показват мощно терзание, 37% - в известна степен). Въпреки това от всички изследвани страни равнището на терзание в България е най-ниско - във всички останали е над 90%. 13% от българите споделят, че войната не им въздейства по никакъв метод. При по-възрастното население се следи по-висока угриженост.
Реклама
Макар хората да не показват високи равнища емпатия, те самите се безпокоят за личното си благополучие. В България по-малко от половината респонденти дават отговор, че се усещат в сигурност на територията на страната ни, една трета показват съмнение, а близо 25% не усещат никаква сигурност. По отношение на последната група - дамите показват по-висока степен на притесненост спрямо мъжете. Резултатите в България на този съответен въпрос не се разграничават доста от данните, събрани в Полша или Словакия, директни съседки на Украйна.
Помагаме с филантропична поддръжка
Според болшинството от българските респонденти (61%), взели присъединяване в изследването, помощта за Украйна на държавно равнище би трябвало да се реализира най-вече посредством филантропична поддръжка. Около 55% от запитаните означават, че страната ни би трябвало да спомага на бедстващите с обезпечаването на убежища. За изпращане на медицински личен състав в региона са дали единодушието си 24%, а за даване на финансова помощ - едвам 15%.
Също 15% от българите считат, че страната няма потребност да подхваща дейности в поддръжка на Украйна. Финансовата поддръжка е по-предпочитан способ от страна на най-младите респонденти - разликата по отношение на останалите възрастови групи е с над 20 пункта.
Реклама
Българите всеобщо показват единодушие по отношение на приемането на украински бежанци в страната и даже в обитаемото им място. Когато става въпрос да предложат собсвените си домове и жилища за леговище обаче, делът на хората, които биха се отзовали понижава до 38%. Близо половината (48%) не желаят да одобряват бежанци в дома си. България не прави изключение в подтекста на другите изследвани страни.
Спорни въпроси остават участието на Украйна в Европейски Съюз и НАТО
Мненията по тях не са безапелационни. Около 27% от запитаните българи са съгласни Украйна да се причисли и към двата съюза. Други 17% поддържат участието й единствено в Европейски Съюз, а 3% биха подкрпили единствено члество на Украйна в НАТО. От друга страна, 29% от интервюираните са срещу присъединението на Украйна и към двете организации. 23% не са сигурни във връзка с този въпрос. За разлика в Полша единствено 5% отхвърлят участието на Украйна - както в Европейски Съюз, по този начин и в НАТО.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ