Дипломация и хиперзвук
Напрежението сред НАТО и Русия не стихва, макар многочислените дипломатически совалки
Много сме надалеч от времената на високата дипломация на Хенри Кисинджър или Джефри Хау. Коментар на Калина Андролова по
Те имаха богата осведоменост, мек жанр на другарство, самообладание и дипломатическа просветеност да получат резултат от диалозите със своите съперници. Именно английският външен министър Джефри Хау от времената на Маргарет Тачър, потегли на обиколка из страните от Варшавския контракт, което в действителност отвори пътя към Михаил Горбачов. Джефри Хау твърдеше, че сред Маргарет Тачър и Горбачов има „ невероятна химия “. Днес дипломацията наподобява по напълно различен метод. Британският началник на Форин офис Лиз Тръс обърква безспорните съветски области Воронежка и Ростовска с размирните украински територии, Луганска и Донецка, на срещата си със Сергей Лавров. Дори единствено този факт е задоволителен, с цел да стане ясно, че дипломация няма, има пратеници, които са трансфер на словесни заготовки. Няма диалог, има едностранен напън. Британският министър на защитата Бен Уолъс пък демонстрира на Русия пакет със наказания. Изобщо, всички срещи на фактори от Западна Европа с съветската администрация приключват с крушение, тъй като се подвигат закани вместо да се търси наличие. Вероятно такава е и задачата. Кризата да не се позволява, а да се уголемява. За да може обединена Европа в никакъв случай да не взаимодейства потребно с комерсиалните вероятности, предлагани от една модернизираща се Русия. Тази алтернатива за икономическата симбиоза сред Европа и Русия, под егидата на Германия, е неведнъж посочвана като съществена заплаха от Збигнев Бжежински и други анализатори. Затова всяка икономическа самодейност на Русия в Европа е придружена с невиждан отпор, мотиви за наказания и основаване на систематични проблеми в постсъветското пространство. Всичко това притиска Русия, тя се сгъва във вътрешността и стартира да търси способи да получи своето право на повишаване и да съобщи своето значение като геополитически фактор. Много от дълго време Западът трябваше да реши каква Русия желае да получи – спокоен стопански сътрудник, който да се приобщи към модерния Запад, или ядосан, милитаризиран зложелател, на който НАТО непрестанно стеснява пространството за дишане. През последните 30 години със своите дейности на преобладаваща мощ Съединени американски щати неведнъж избираха второто.
Затова във вторник Русия показва, че е разположила в най-западния си анклав, Калининградска област, хиперзвуково оръжие. Един МиГ 31–К направи подготвителен полет по границата на региона. В същия ден след срещата си с Макрон Владимир Путин съобщи, че в случай че Украйна реши да се причислява към НАТО или да си връща Крим, то ще последва спор, в който няма да има спечелили. Френските медии направиха заключението: Путин е „ изолиран “, „ търси военно решение “.Военният запас, който сега се разпростира в Източна Европа, няма да помогне против хиперзвуковите ракети на Русия. И Съединени американски щати доста добре знаят това. В отчет, показан пред американския Конгрес в края на предходната година, се споделя, че американската защита към този момент не съумява да редуцира разликата с Русия в региона на хиперзвуковите оръжия. Майкъл Грифин свидетелства пред Конгреса, че Съединени американски щати нямат хиперзвукови „ системи, които могат да държат Русия и Китай в заплаха, както нямат и отбрана против съветските такива “. Грифин е авиокосмически инженер, бил е зам.-министър на защитата в региона на научните проучвания и инженерството. Ситуацията е такава, че НАТО, което все по-плътно обкръжава Русия, няма отбрана против съветското хиперзвуково оръжие. За разлика от балистичните ракети, хиперзвуковото оръжие не следва траектория, която може да бъде изчислена. Хиперзвуковите ракети летят на ниска височина, вършат маневри по пътя си и не могат да бъдат засечени от познатите ни до момента наземни радари или основаните в космоса механически средства. В същото време Русия към този момент създава пето потомство от системи за противовъздушна защита С-500, които могат да противостоят на възможен удар от Съединени американски щати с хиперзвуково оръжие. Докато през декември 2021 година Съединени американски щати организираха следващият трети несполучлив опит за тестване на ракетатаАGМ-183А. Имат и един сполучлив тест през септември с друга ракета, Raytheon, само че това е първият американски тест на хиперзвукова ракета от 2013 година
На фона на тези обстоятелства Йенс Столтенберг разгласи, че НАТО търси дълготрайно наличие в Югоизточна Европа. Ръководството на българската страна имаше умерено отношение към рецесията „ НАТО-Русия “. Но визитата на американската делегация промени в противоположна посока мнението министъра на защитата Стефан Янев. И министърът, и президентът ненадейно взеха решение, че съветските войски по границата с Украйна заплашват директно националната ни сигурност и основават световна рецесия. Явно, че страната ни ще би трябвало да развива спомагателна военна инфраструктура, да одобри непрекъснато американско военно наличие, да закупи оръжие и да взе участие интензивно в общия механизъм по въздържане на Русия. Съвсем наскоро се обидихме, че съветското външно министерство се обръща към Съединени американски щати по отношение на България и Румъния, само че сходни полутайни визити с толкоз внезапни промени в изявленията на президент и министър единствено удостоверяват тезата, че сме едни елементарни подизпълнители на американския стратегически интерес. Съединени американски щати имат много паники с „ държанието “ на Франция и Германия, и са на път да оформят нещо като Източноевропейски блок в общото НАТО, оперативно звено, което да работи по-бързо, по-послушно и по-независимо от германско-френския студен разсъдък. Особено в районни спорове на изток, какъвто е казусът с Украйна. Въпросът е могат ли тези страни, по източния фланг на НАТО, да бъдат нещо друго във боен проект по отношение на Русия с изключение на един фон, между другото скъпо заплатен от тях самите...
Много сме надалеч от времената на високата дипломация на Хенри Кисинджър или Джефри Хау. Коментар на Калина Андролова по
Те имаха богата осведоменост, мек жанр на другарство, самообладание и дипломатическа просветеност да получат резултат от диалозите със своите съперници. Именно английският външен министър Джефри Хау от времената на Маргарет Тачър, потегли на обиколка из страните от Варшавския контракт, което в действителност отвори пътя към Михаил Горбачов. Джефри Хау твърдеше, че сред Маргарет Тачър и Горбачов има „ невероятна химия “. Днес дипломацията наподобява по напълно различен метод. Британският началник на Форин офис Лиз Тръс обърква безспорните съветски области Воронежка и Ростовска с размирните украински територии, Луганска и Донецка, на срещата си със Сергей Лавров. Дори единствено този факт е задоволителен, с цел да стане ясно, че дипломация няма, има пратеници, които са трансфер на словесни заготовки. Няма диалог, има едностранен напън. Британският министър на защитата Бен Уолъс пък демонстрира на Русия пакет със наказания. Изобщо, всички срещи на фактори от Западна Европа с съветската администрация приключват с крушение, тъй като се подвигат закани вместо да се търси наличие. Вероятно такава е и задачата. Кризата да не се позволява, а да се уголемява. За да може обединена Европа в никакъв случай да не взаимодейства потребно с комерсиалните вероятности, предлагани от една модернизираща се Русия. Тази алтернатива за икономическата симбиоза сред Европа и Русия, под егидата на Германия, е неведнъж посочвана като съществена заплаха от Збигнев Бжежински и други анализатори. Затова всяка икономическа самодейност на Русия в Европа е придружена с невиждан отпор, мотиви за наказания и основаване на систематични проблеми в постсъветското пространство. Всичко това притиска Русия, тя се сгъва във вътрешността и стартира да търси способи да получи своето право на повишаване и да съобщи своето значение като геополитически фактор. Много от дълго време Западът трябваше да реши каква Русия желае да получи – спокоен стопански сътрудник, който да се приобщи към модерния Запад, или ядосан, милитаризиран зложелател, на който НАТО непрестанно стеснява пространството за дишане. През последните 30 години със своите дейности на преобладаваща мощ Съединени американски щати неведнъж избираха второто.
Затова във вторник Русия показва, че е разположила в най-западния си анклав, Калининградска област, хиперзвуково оръжие. Един МиГ 31–К направи подготвителен полет по границата на региона. В същия ден след срещата си с Макрон Владимир Путин съобщи, че в случай че Украйна реши да се причислява към НАТО или да си връща Крим, то ще последва спор, в който няма да има спечелили. Френските медии направиха заключението: Путин е „ изолиран “, „ търси военно решение “.Военният запас, който сега се разпростира в Източна Европа, няма да помогне против хиперзвуковите ракети на Русия. И Съединени американски щати доста добре знаят това. В отчет, показан пред американския Конгрес в края на предходната година, се споделя, че американската защита към този момент не съумява да редуцира разликата с Русия в региона на хиперзвуковите оръжия. Майкъл Грифин свидетелства пред Конгреса, че Съединени американски щати нямат хиперзвукови „ системи, които могат да държат Русия и Китай в заплаха, както нямат и отбрана против съветските такива “. Грифин е авиокосмически инженер, бил е зам.-министър на защитата в региона на научните проучвания и инженерството. Ситуацията е такава, че НАТО, което все по-плътно обкръжава Русия, няма отбрана против съветското хиперзвуково оръжие. За разлика от балистичните ракети, хиперзвуковото оръжие не следва траектория, която може да бъде изчислена. Хиперзвуковите ракети летят на ниска височина, вършат маневри по пътя си и не могат да бъдат засечени от познатите ни до момента наземни радари или основаните в космоса механически средства. В същото време Русия към този момент създава пето потомство от системи за противовъздушна защита С-500, които могат да противостоят на възможен удар от Съединени американски щати с хиперзвуково оръжие. Докато през декември 2021 година Съединени американски щати организираха следващият трети несполучлив опит за тестване на ракетатаАGМ-183А. Имат и един сполучлив тест през септември с друга ракета, Raytheon, само че това е първият американски тест на хиперзвукова ракета от 2013 година
На фона на тези обстоятелства Йенс Столтенберг разгласи, че НАТО търси дълготрайно наличие в Югоизточна Европа. Ръководството на българската страна имаше умерено отношение към рецесията „ НАТО-Русия “. Но визитата на американската делегация промени в противоположна посока мнението министъра на защитата Стефан Янев. И министърът, и президентът ненадейно взеха решение, че съветските войски по границата с Украйна заплашват директно националната ни сигурност и основават световна рецесия. Явно, че страната ни ще би трябвало да развива спомагателна военна инфраструктура, да одобри непрекъснато американско военно наличие, да закупи оръжие и да взе участие интензивно в общия механизъм по въздържане на Русия. Съвсем наскоро се обидихме, че съветското външно министерство се обръща към Съединени американски щати по отношение на България и Румъния, само че сходни полутайни визити с толкоз внезапни промени в изявленията на президент и министър единствено удостоверяват тезата, че сме едни елементарни подизпълнители на американския стратегически интерес. Съединени американски щати имат много паники с „ държанието “ на Франция и Германия, и са на път да оформят нещо като Източноевропейски блок в общото НАТО, оперативно звено, което да работи по-бързо, по-послушно и по-независимо от германско-френския студен разсъдък. Особено в районни спорове на изток, какъвто е казусът с Украйна. Въпросът е могат ли тези страни, по източния фланг на НАТО, да бъдат нещо друго във боен проект по отношение на Русия с изключение на един фон, между другото скъпо заплатен от тях самите...
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ