Опашкар има най-високите играчи в елита, а "Левски" - най-младите
Напречен прорез на характерностите на тимовете в Първа лига във връзка с растеж, възраст, брой юноши и текучество на футболисти прави новото проучване на Международния център за спортни проучвания (CIES).
В началото се прецизира, че ще се преглеждат 401 футболисти в 16-те ни тима, като данните са към октомври т.г. Посочва се също, че приблизително българските отбори имат 25.1 играчи на тим, което ни отрежда относително предно място всред обсъжданите 31 европейски дивизии (и по-точно девето). Най-малко футболистите на клуб са в укаинската Премиер лига (23.7), а най-вече - в хърватската Първа ногометна лига (28.6).
По идващото разделяне - за междинна възраст, нашата Първа лига е в средата, на 17-о място (25.83 г.). С най-висока възраст са играчите в гръцката Суперлига (27.59 г.), а с най-ниска - в Словения (24.53 г.).
Тук детайлната разбивка по клубове демонстрира, че в Първа лига най-възрастни са футболистите на " Пирин " (27.82 г.), което е резонно, поради политиката на клуба да върне свои фрагменти в по-напреднали години. Следват " Берое " (27.71 г.) и " Славия " (27.68 г.). А
най-младият тим в елита фактически е на " Левски ",
както нееднократно акцентира притежателят на клуба Наско Сираков - 24.20 година Следват градският противник " ЦСКА-София " (24.63 г.), пловдивският " Ботев " (Пд) - 24.89 година и други
По отношение на междинната възраст обаче Първа лига е на опашката - 28-о място (181.31 см). Най-ръстови са играчите в немската Бундеслига (184.02 см), а най-ниски - тези в гръцката Суперлига (180.74 см).
Любопитно е кой е тимът с най-високи футболисти в българския хайлайф. Това е предпоследният в класирането - " Хебър " (среден растеж 184.21 см), следван от " Локомотив 1929 " (Сф) (182.92 см) и пловдивския " Ботев " (182.82 см).
Най-ниски са играчите на " Лудогорец " - 179.21 см
междинен растеж, а покрай тях са тези на " Спартак 1918 " (Вн) - 179.67 см и " Пирин " - 180.08 см.
Много показателно за текучеството на фрагменти в Първа лига е и задната ни позиция във връзка с междинен престой на футболисти. Нашата дивизия е на 26-о място от общо 31, като играчите се задържат приблизително по 1.92 година в клуб. Най-бързо се сменят играчи в кипърската Първа дивизия - 1.79 година междинен престой. А най-вече се задържат в британската Премиер лийг - 3.10 година
В България най-консервативна политика по отношение на футболистите си има " Славия ". Там те се задържат приблизително 2.62 година Следват " Арда " (2.32 г.) и " Локомотив 1929 " (Сф) - 2.17 година
Най-голямо е текучеството в някои тимове, които по разнообразни аргументи подмениха съвсем задачите си сформира. В " Берое " се задържат минимум (1.38 г.), същата е картината в " Спартак 1918 " (1.52 г.) и врачанския " Ботев " (1.58 г.).
И още познати зависимости в Първа лига - на 16-о място сме по % чужденци в тимовете (40.1%). С най-вече наемници от чужбина са в Кипър (74%), а с минимум - в Украйна (едва 7.9%), само че последното е подбудено от войната там.
Сред елитните ни тимове
най-вече са чужденците в " Лудогорец " -
71.4% от общия брой играчи в състава. Следват пловдивският " Ботев " (66.7%) и " ЦСКА-София " (58.6%). С минимум пък са в " Арда " (18.2%), " Славия " (19.1%) и " Пирин " (20.8%).
Не е доста радваща и статистиката във връзка с лични юноши в тим. Тук шампионата ни е също по средата - на 16-о място с 18.4% юноши в тимовете. Най-много свои фрагменти употребяват в датската Суперлига (27%), а минимум - в италианската Серия А (8.4%).
Конкретно за България
най-назад е " ЦСКА 1948 ", който е без нито един собствен младеж.
Съответно е на дъното с 0%. Наоколо са " Арда " (4.5% юноши от общия състав) и " Хебър " (8%). С най-вече свои фрагменти е " Пирин ", поради упоменатата политика - 29.2%. Следват " Левски " (27.3%) и " ЦСКА-София " (20.7%).
В началото се прецизира, че ще се преглеждат 401 футболисти в 16-те ни тима, като данните са към октомври т.г. Посочва се също, че приблизително българските отбори имат 25.1 играчи на тим, което ни отрежда относително предно място всред обсъжданите 31 европейски дивизии (и по-точно девето). Най-малко футболистите на клуб са в укаинската Премиер лига (23.7), а най-вече - в хърватската Първа ногометна лига (28.6).
По идващото разделяне - за междинна възраст, нашата Първа лига е в средата, на 17-о място (25.83 г.). С най-висока възраст са играчите в гръцката Суперлига (27.59 г.), а с най-ниска - в Словения (24.53 г.).
Тук детайлната разбивка по клубове демонстрира, че в Първа лига най-възрастни са футболистите на " Пирин " (27.82 г.), което е резонно, поради политиката на клуба да върне свои фрагменти в по-напреднали години. Следват " Берое " (27.71 г.) и " Славия " (27.68 г.). А
най-младият тим в елита фактически е на " Левски ",
както нееднократно акцентира притежателят на клуба Наско Сираков - 24.20 година Следват градският противник " ЦСКА-София " (24.63 г.), пловдивският " Ботев " (Пд) - 24.89 година и други
По отношение на междинната възраст обаче Първа лига е на опашката - 28-о място (181.31 см). Най-ръстови са играчите в немската Бундеслига (184.02 см), а най-ниски - тези в гръцката Суперлига (180.74 см).
Любопитно е кой е тимът с най-високи футболисти в българския хайлайф. Това е предпоследният в класирането - " Хебър " (среден растеж 184.21 см), следван от " Локомотив 1929 " (Сф) (182.92 см) и пловдивския " Ботев " (182.82 см).
Най-ниски са играчите на " Лудогорец " - 179.21 см
междинен растеж, а покрай тях са тези на " Спартак 1918 " (Вн) - 179.67 см и " Пирин " - 180.08 см.
Много показателно за текучеството на фрагменти в Първа лига е и задната ни позиция във връзка с междинен престой на футболисти. Нашата дивизия е на 26-о място от общо 31, като играчите се задържат приблизително по 1.92 година в клуб. Най-бързо се сменят играчи в кипърската Първа дивизия - 1.79 година междинен престой. А най-вече се задържат в британската Премиер лийг - 3.10 година
В България най-консервативна политика по отношение на футболистите си има " Славия ". Там те се задържат приблизително 2.62 година Следват " Арда " (2.32 г.) и " Локомотив 1929 " (Сф) - 2.17 година
Най-голямо е текучеството в някои тимове, които по разнообразни аргументи подмениха съвсем задачите си сформира. В " Берое " се задържат минимум (1.38 г.), същата е картината в " Спартак 1918 " (1.52 г.) и врачанския " Ботев " (1.58 г.).
И още познати зависимости в Първа лига - на 16-о място сме по % чужденци в тимовете (40.1%). С най-вече наемници от чужбина са в Кипър (74%), а с минимум - в Украйна (едва 7.9%), само че последното е подбудено от войната там.
Сред елитните ни тимове
най-вече са чужденците в " Лудогорец " -
71.4% от общия брой играчи в състава. Следват пловдивският " Ботев " (66.7%) и " ЦСКА-София " (58.6%). С минимум пък са в " Арда " (18.2%), " Славия " (19.1%) и " Пирин " (20.8%).
Не е доста радваща и статистиката във връзка с лични юноши в тим. Тук шампионата ни е също по средата - на 16-о място с 18.4% юноши в тимовете. Най-много свои фрагменти употребяват в датската Суперлига (27%), а минимум - в италианската Серия А (8.4%).
Конкретно за България
най-назад е " ЦСКА 1948 ", който е без нито един собствен младеж.
Съответно е на дъното с 0%. Наоколо са " Арда " (4.5% юноши от общия състав) и " Хебър " (8%). С най-вече свои фрагменти е " Пирин ", поради упоменатата политика - 29.2%. Следват " Левски " (27.3%) и " ЦСКА-София " (20.7%).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ