Направо е потресаващо колко се обезцени Народното събрание през последните

Направо е потресаващо какъв брой се обезцени Народното събрание през последните години от ръководството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти ”. Централната институция на републиката се трансформира в сборище на безпринципни и посредствени хора, които необмислено газят закони и правила – без извинения и скрупули, когато ги заловен в крачка. Те имат вяра, че всичко им е разрешено и няма да им се потърси сметка. Даже уличният митинг единствено леко ги поизнерви, само че не проби стената от блаженство, с която са се оградили.

Положението нямаше да бъде толкоз ужасно, в случай че имахме достоверна съпротива в Народното събрание. Уви,

 

актуалната съпротива е цялостен ерзац,

 

което ясно се потвърждава от досадната игричка с парламентарния кворум, която се разиграва постоянно от началото на септември. Буквално преди началото на всяко съвещание всичко живо, което следи Народното събрание, затаява мирис, с цел да разбере: ще се съберат ли депутатите в пленарната зала, ще се записват ли Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, ще извъртят ли номер на болшинството? Тази дребна конспирация ненадейно се извиси до съществена тематика на нашето политическо всекидневие. А това дали дадена партия ще провали кворума, стана ослепителен белег за опозиционност.

Смешното е, че поради техническите неуредици в някогашния партиен дом, където в този момент се разполага Народното събрание. В първия си работен петък от началото на сезона депутатите изнервено блъскаха по пултовете си, пробвайки се да се записват. Някои не съумяха и кворум не се събра. Социалистите усетиха, че могат да извъртят обстановката в своя изгода, и гръмко оповестиха: няма да оказваме помощ на болшинството да приема незаконни закони! От Движение за права и свободи ехидничеха: ние дойдохме на работа, само че ръководещите спинкат сладко като Бойко Борисов! Голяма сценка се получи, спор няма. Щеше да бъде занимателна, в случай че се разиграваше (където и да е) другаде, единствено не и в българския парламент.

 

Спектакълът продължава и в този момент,

 

тъй като се оказа комфортен за ерзац опозицията. На соцалистите ужасно им се желае да се покажат като сурови и непримирими врагове на ГЕРБ. В същото време обаче нямат изключително предпочитание да изоставят трайно комфорта на Народното събрание – нищо, че го афишират за „ изопачен и неправилен ”. Затова и възприеха следната тактичност – бойкотират кворума и в това време току си покажат носовете на митинга (ама малко, че да не вземат жителите да им ги отхапят). „ Мястото на депутатите от опозицията не е вътре, където се реализират тези позорни политически покупко-продажби, а измежду хората ”, обясняваше соцдепутатът Александър Симов. А съпартиецът му Стоян Мирчев твърдеше, че „ единствените мафиоти, които съм виждал, са в Народното събрание и в Министерски съвет ”. Е, хубаво, но какво вършиме тогава още вътре – измежду мутрите и нечистите покупко-продажби? Пазим машинното гласоподаване, отговорят алените. Какво ще опазите, като работата е решена – каквото гласоподават ръководещите, това ще бъде.

 

По ориенталски лукаво работят в тази обстановка депутатите от Движение за права и свободи

 

Хората на Ахмед Доган се записват – когато решат да покажат на ръководещите, че могат да разчитат на поддръжката им. Или не се записват – когато желаят ГЕРБ да разбере, че само с помощта на придвижването могат да вкарат Народното събрание в работен режим. Така постъпиха, когато ръководещите се пробваха да прокарат промени в бюджетите на опазването на здравето и публичното обезпечаване, до момента в който социалистите бяха на открито измежду протестиращите. Тогава депесарите на кворума, напуснаха пленарната зала и – изненада! – оказа се, че депутатското наличие не стига, с цел да продължи съвещанието. Посланието на придвижването към ГЕРБ беше простичко – ще действате, когато ние решим, че можете. От тези ходове на Движение за права и свободи се възползваха социалистите, с цел да, че партията на Бойко Борисов си сътрудничи подмолно с Доган. И имаха съображение.

За политиците сходни тактики, маньоври, секрети и очевидни сделки евентуално имат смисъл и стойност. За жителите обаче – изключително тези, които стачкуват през деня и нощем на улицата – това е просто игра, която няма нищо общо с техните стремежи и желания. Единственото, което виждат в Народното събрание, е една слаба, пробита от лобиране и задръстена от дребнаво политиканстване институция. Без мощна и почтена съпротива, която да се възправи против неприятните парламентарни практики, тази институция става непотребна. Нейното разформироване и подмяна нямат опция.