Болникът Борисов прелива партийна кръв на Цветанов
Направо е удивително какъв брой елементарно хората у нас прескачат от една политическа мощ към друга. Гледаш го – доскоро се е клел във честност на партията, славословил е нейния водач, хвалил е политиките й, люто е ругал враговете й. А през днешния ден громи някогашните си съратници, че са, предали са гласоподавателите си, пропилели са бъдещето на страната. И най-после се впуска в партийно строителство за своя сгода.
Не става дума единствено за някогашния втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. А и за хилядите поддръжници на ръководещата партия, които я изоставиха просто ей по този начин, с цел да групировката с гръмкото име „ Републиканци за България ”. Можем да не се съмняваме – Цветанов черпи почитатели най-вече от редиците на ГЕРБ, където беше построил многочислена лична секта. Също като него, и те до неотдавна се трудеха старателно за ГЕРБ, и величаеха Бойко Борисов. А мнозина съумяха и да топнат пръсти в потока от очевидни и скрити богатства, които господството на партията в страната им донесе.
Изведнъж обаче се плеснаха по челата: но, чакайте малко, народът ненавижда герберската власт, с държавното управление на Борисов отиваме по дяволите, имаме потребност от смяна! Че и безочливо се оповестиха за мотора на смяната – същите хора, които другояче държаха страната крепко, с цел да може Борисов по-лесно да я обяздва. За собствен идеолог и водач тази безсрамна и опортюнистична маса издигна индивида, който беше дясната ръка на герберския водач. За похлупак всичко това се случва едвам 3 месеца, откакто Цветанов напусна ГЕРБ! Въобще историята доста
припомня на ритуалното късане на партийни книжки
след 10 ноември 1989 година, когато доста членове на Българска комунистическа партия осъзнаха, че видимо безконечното владичество на тоталитарната партия е завършило и потърсиха нови пътища да осъществят властовите си упоритости.
Именно от страха на герберите, че властта на Борисов отива към своя (може би окончателен) край, се възползва Цветанов, с цел да пробие в огромната политика. Може да се хвали колкото си желае, че притегля хора от Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и от кое място ли не другаде. Фактът е, че единственото място, от което може бързо да почерпи забележителен брой политически готови и жадни за власт фрагменти, е ГЕРБ.
Обстановката предизвиква дезертьорите – митингите не стихват
и вероятностите пред ръководещата партия за идните избори са несигурни както в никакъв случай до момента. Естествено, доста гербери съществено се замислят дали не плават на политически „ Титаник ”, който може всеки миг да потъне и да ги завлече на дъното. И още занапред се ориентират към избавителните лодки, една от които се държи тъкмо от Цветанов.
А той е в в действителност добра обстановка да отнеме от ГЕРБ каквото може да се вземе. Цветанов е в партията от основаването й. Нещо повече – през цялото време беше на върха на партийната пирамида и изигра основна роля за построяването й отвесно и хоризонтално. Познава структурите в страната като дланта си, персонално си споделяше с всички водачи по места. Повечето, несъмнено, бързо не помниха за близостта си с него, когато беше отлъчен поради абсурда Апартаментгейт през 2019 година Дойдоха обаче локалните избори, партията се разтресе поради понесените провали в провинцията, породиха крамоли и напрежение сред обособени партийни организации и централата в София. И се почна люспенето – от провалилия се на вота някогашен видински кмет Огнян Ценков, който първи застана обществено зад Цветанов, до по време на политическата рецесия, почнала през лятото на тази година. И това няма да бъдат последните, които ще изоставят ГЕРБ поради падащия й електорален рейтинг.
А толкоз ли е значим Цветанов в действителност, че да му обръщаме внимание?
Възможно ли е да се трансформира в сериозен политически фактор, без значение какъв брой някогашни поддръжници на Борисов се вливат в редиците на „ Републиканци за България ”? Може и да не успее да влезе в Народното събрание. Но сигурно ще отслаби ръководещата партия в миг, в който тя обезверено се нуждае от всичките си сили за непредсказуемите избори, които предстоят.
ГЕРБ се изправя пред огромно предизвикателство – гласоподавателят разполага с други възможности като „ ИТН ” на шоумена Слави Трифонов, „ Демократична България ”, хората към някогашния омбудсман Мая Манолова. На вота всеки извоюван мандат ще бъде от голяма важност, както и всеки загубен ще бъде проблем. А Цветанов е кадърен да нанесе огромна вреда на ГЕРБ – познава партията от вътрешната страна и знае къде да захапе омаломощеното й туловище . Това е същинската мощ на някогашния заместител на Борисов – не мъчно подаващото се на премерване електорално въздействие на неговите „ републиканци ”.
В ГЕРБ са наясно с това и ще се борят със зъби и нокти да опазят партийните си структури от попълзновенията на Цветанов. Затова като нищо може да се окажат правилни неговите изказвания, че поддръжниците му получават закани от локални представители на ръководещите. С напън обаче ГЕРБ няма да удържи вътрешния си разпад. Активистите на партията се опасяват повече от допустимо изборно проваляне и изпадане от властта, в сравнение с от бичовете на локалните си водачи. Всъщност, в случай че Борисов се беше отдръпнал по-рано от ръководството, можеше да понижи политическите вреди, които митингите му нанесоха. А не в този момент да се окаже в нежеланата обстановка на болен човек, който прелива кръв на здравия си конкурент.
Не става дума единствено за някогашния втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. А и за хилядите поддръжници на ръководещата партия, които я изоставиха просто ей по този начин, с цел да групировката с гръмкото име „ Републиканци за България ”. Можем да не се съмняваме – Цветанов черпи почитатели най-вече от редиците на ГЕРБ, където беше построил многочислена лична секта. Също като него, и те до неотдавна се трудеха старателно за ГЕРБ, и величаеха Бойко Борисов. А мнозина съумяха и да топнат пръсти в потока от очевидни и скрити богатства, които господството на партията в страната им донесе.
Изведнъж обаче се плеснаха по челата: но, чакайте малко, народът ненавижда герберската власт, с държавното управление на Борисов отиваме по дяволите, имаме потребност от смяна! Че и безочливо се оповестиха за мотора на смяната – същите хора, които другояче държаха страната крепко, с цел да може Борисов по-лесно да я обяздва. За собствен идеолог и водач тази безсрамна и опортюнистична маса издигна индивида, който беше дясната ръка на герберския водач. За похлупак всичко това се случва едвам 3 месеца, откакто Цветанов напусна ГЕРБ! Въобще историята доста
припомня на ритуалното късане на партийни книжки
след 10 ноември 1989 година, когато доста членове на Българска комунистическа партия осъзнаха, че видимо безконечното владичество на тоталитарната партия е завършило и потърсиха нови пътища да осъществят властовите си упоритости.
Именно от страха на герберите, че властта на Борисов отива към своя (може би окончателен) край, се възползва Цветанов, с цел да пробие в огромната политика. Може да се хвали колкото си желае, че притегля хора от Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи и от кое място ли не другаде. Фактът е, че единственото място, от което може бързо да почерпи забележителен брой политически готови и жадни за власт фрагменти, е ГЕРБ.
Обстановката предизвиква дезертьорите – митингите не стихват
и вероятностите пред ръководещата партия за идните избори са несигурни както в никакъв случай до момента. Естествено, доста гербери съществено се замислят дали не плават на политически „ Титаник ”, който може всеки миг да потъне и да ги завлече на дъното. И още занапред се ориентират към избавителните лодки, една от които се държи тъкмо от Цветанов.
А той е в в действителност добра обстановка да отнеме от ГЕРБ каквото може да се вземе. Цветанов е в партията от основаването й. Нещо повече – през цялото време беше на върха на партийната пирамида и изигра основна роля за построяването й отвесно и хоризонтално. Познава структурите в страната като дланта си, персонално си споделяше с всички водачи по места. Повечето, несъмнено, бързо не помниха за близостта си с него, когато беше отлъчен поради абсурда Апартаментгейт през 2019 година Дойдоха обаче локалните избори, партията се разтресе поради понесените провали в провинцията, породиха крамоли и напрежение сред обособени партийни организации и централата в София. И се почна люспенето – от провалилия се на вота някогашен видински кмет Огнян Ценков, който първи застана обществено зад Цветанов, до по време на политическата рецесия, почнала през лятото на тази година. И това няма да бъдат последните, които ще изоставят ГЕРБ поради падащия й електорален рейтинг.
А толкоз ли е значим Цветанов в действителност, че да му обръщаме внимание?
Възможно ли е да се трансформира в сериозен политически фактор, без значение какъв брой някогашни поддръжници на Борисов се вливат в редиците на „ Републиканци за България ”? Може и да не успее да влезе в Народното събрание. Но сигурно ще отслаби ръководещата партия в миг, в който тя обезверено се нуждае от всичките си сили за непредсказуемите избори, които предстоят.
ГЕРБ се изправя пред огромно предизвикателство – гласоподавателят разполага с други възможности като „ ИТН ” на шоумена Слави Трифонов, „ Демократична България ”, хората към някогашния омбудсман Мая Манолова. На вота всеки извоюван мандат ще бъде от голяма важност, както и всеки загубен ще бъде проблем. А Цветанов е кадърен да нанесе огромна вреда на ГЕРБ – познава партията от вътрешната страна и знае къде да захапе омаломощеното й туловище . Това е същинската мощ на някогашния заместител на Борисов – не мъчно подаващото се на премерване електорално въздействие на неговите „ републиканци ”.
В ГЕРБ са наясно с това и ще се борят със зъби и нокти да опазят партийните си структури от попълзновенията на Цветанов. Затова като нищо може да се окажат правилни неговите изказвания, че поддръжниците му получават закани от локални представители на ръководещите. С напън обаче ГЕРБ няма да удържи вътрешния си разпад. Активистите на партията се опасяват повече от допустимо изборно проваляне и изпадане от властта, в сравнение с от бичовете на локалните си водачи. Всъщност, в случай че Борисов се беше отдръпнал по-рано от ръководството, можеше да понижи политическите вреди, които митингите му нанесоха. А не в този момент да се окаже в нежеланата обстановка на болен човек, който прелива кръв на здравия си конкурент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ