Мирен процес в Южен Кавказ
Напоследък вниманието на главните западни медии е концентрирано най-много върху резултата от еднодневната локална интервенция осъществена от специфичните сили на Азербайджан против арменските военни сепаратисти в азербайджанския район Карабах през есента на 2023 година, която докара до рухването на подкрепяния от Армения сепаратистки режим и последвалото всеобщо тръгване на живеещите там арменци, само че тези събития бяха предопределени доста по-рано, преди тридесет години, когато арменски националисти започнаха иредентистка акция за присъединение на тогавашната руска азербайджанска самостоятелна област Нагорни Карабах към Армения под прикритието на самоопределение.
Подмамени от ловко съчиненения разказ, разпространяван от арменските националистически водачи и деятели на диаспората, либералите на Запад преглеждат арменското иредентистко придвижване като самоопределяне, без да обръщат внимание на обстоятелството, че в действителност, задачата му е окупиране на териториите на прилежаща страна. Този темперамент на придвижването се демонстрира през целия интервал на арменската окупация. Осъзнавайки „ ефикасния надзор " на Армения върху окупираните азербайджански територии Европейският съд по правата на индивида отхвърли исковете за самоопределяне на локалните арменци в Карабах през 2015 година
Арменският надзор върху азербайджанските територии в интервала 1992-2020 година е изпълнен с военни престъпелния, измежду които всеобщо изселване, противозаконни заселвания, миниране на региона и цялостно заличаване на инфраструктурата и културното завещание. Арменската сепаратистка идеология обаче получи поддръжката на някои западни политици, макар че те не преследваха идеологически цели, а по-скоро набираха дарения за предизборните си акции.
Най-голям проблем към момента остава методът на Запада към постконфликтната обстановка Армения-Азербайджан, който е подобен като че ли нищо не се е случило преди войната през 2020 година или интервенцията през септември 2023 година Този метод не регистрира първопричината за актуалната обстановка, която произтича от събитията през 1987-1990 година, когато арменското управление реши да извърши цялостно етническо пречистване на азербайджанците в Армения и насърчи етническо пречистване на азербайджанците в Карабах.
През по-голямата част от интервала на окупацията (1993-2020 г.) Армения имаше поддръжката на Русия и беше главен покровител за засилено съветско наличие в Южен Кавказ. Военната и политическа поддръжка на Русия изигра основна роля в напъните на Армения да държи окупираните територии под собствен надзор. В подмяна на това Армения поддържа сепаратизма в Грузия и Украйна, дори и под управлението на настоящия министър председател Никол Пашинян, като изпрати свои войски в Сирия дружно с съветските сили.
Действителната обстановка беше непрекъснато подценявана или изопачавана в западните медии и политически кръгове. Този преднамерен метод насърчи страната окупатор и сепаратистките сили в Карабах и подхрани нежеланието им да се вслушат в апелите за мир. Мирът в района се нуждае от обективен метод от страна на главните интернационалните участници. Южен Кавказ претърпя прекалено много кръвопролития и западните медии и интелектуалци частично носят отговорност за това, че подхранват едностранен националистически разказ и поддържат иредентистки план.
Подмамени от ловко съчиненения разказ, разпространяван от арменските националистически водачи и деятели на диаспората, либералите на Запад преглеждат арменското иредентистко придвижване като самоопределяне, без да обръщат внимание на обстоятелството, че в действителност, задачата му е окупиране на териториите на прилежаща страна. Този темперамент на придвижването се демонстрира през целия интервал на арменската окупация. Осъзнавайки „ ефикасния надзор " на Армения върху окупираните азербайджански територии Европейският съд по правата на индивида отхвърли исковете за самоопределяне на локалните арменци в Карабах през 2015 година
Арменският надзор върху азербайджанските територии в интервала 1992-2020 година е изпълнен с военни престъпелния, измежду които всеобщо изселване, противозаконни заселвания, миниране на региона и цялостно заличаване на инфраструктурата и културното завещание. Арменската сепаратистка идеология обаче получи поддръжката на някои западни политици, макар че те не преследваха идеологически цели, а по-скоро набираха дарения за предизборните си акции.
Най-голям проблем към момента остава методът на Запада към постконфликтната обстановка Армения-Азербайджан, който е подобен като че ли нищо не се е случило преди войната през 2020 година или интервенцията през септември 2023 година Този метод не регистрира първопричината за актуалната обстановка, която произтича от събитията през 1987-1990 година, когато арменското управление реши да извърши цялостно етническо пречистване на азербайджанците в Армения и насърчи етническо пречистване на азербайджанците в Карабах.
През по-голямата част от интервала на окупацията (1993-2020 г.) Армения имаше поддръжката на Русия и беше главен покровител за засилено съветско наличие в Южен Кавказ. Военната и политическа поддръжка на Русия изигра основна роля в напъните на Армения да държи окупираните територии под собствен надзор. В подмяна на това Армения поддържа сепаратизма в Грузия и Украйна, дори и под управлението на настоящия министър председател Никол Пашинян, като изпрати свои войски в Сирия дружно с съветските сили.
Действителната обстановка беше непрекъснато подценявана или изопачавана в западните медии и политически кръгове. Този преднамерен метод насърчи страната окупатор и сепаратистките сили в Карабах и подхрани нежеланието им да се вслушат в апелите за мир. Мирът в района се нуждае от обективен метод от страна на главните интернационалните участници. Южен Кавказ претърпя прекалено много кръвопролития и западните медии и интелектуалци частично носят отговорност за това, че подхранват едностранен националистически разказ и поддържат иредентистки план.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ