Сърбия: Протести извън шаблона
Напоследък като че ли свикнахме да възприемаме новините за митинги в разнообразни европейски страни като политически конфликт и даже като частици от пъзела на геополитическото опълчване. В Словакия протестиращите упрекват премиера Роберт Фицо, че тласка страната към съветската орбита. В Грузия управляващите бяха под продължителна блокада поради прекъсването на договарянията за участие в Европейски Съюз. В Германия неотдавна стачкуваха против (възхода на) " крайната десница " в лицето на " Алтернатива за Германия ". В Румъния се организира митинг против анулирането на първия тур на президентските избори. В Хърватска жителите бойкотираха магазините и комерсиалните вериги в символ на митинг против повишението на цените (аналогични акции се приготвят за 31 януари и в Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора), което също се явява реакция против държавната политика (или неналичието на такава по отношение на инфлацията).
В Сърбия обаче нещата стоят друго. Демонстрациите започнаха поради случай с човешки жертви (15 души починаха в резултат на сриване на козирката на гарата в Нови Сад) и не престават настойчиво съвсем 3 месеца. Но тези митинги не са политически в класическия смисъл на думата (опозиция против управляващи), а по-скоро цивилен - управляващите да поемат отговорност за нещастието и да се разкрие цялата истина, прикривана евентуално поради корупционни схеми. Доказват го главните претенции на протестиращите, а точно:
Изнасяне на цялостната информация за осъществения месеци преди случая ремонт на железопътната гара. Отпадане на обвиняванията към арестуваните по време на протестните дейности. Идентифициране на нападателите на протестиращи и изправянето им пред правораздаването. Увеличаване на бюджета за висше обучение.
На процедура, 2 и 3 са второстепенен резултат от разрастването и ескалирането на митингите, а 4 се дължи на обстоятелството, че водеща роля в протестните дейности имат студентите, въпреки те надалеч да не са единствените участници. Както се споделя, в този момент им е паднало да слагат и съсловно искане - увеличение с 20% на бюджетното финансиране на държавните университети. Което дори е признато.
Остава най-важното искане - за правдивост.
Политически бяха митингите в Сърбия преди 25 години, които смъкнаха от власт Слободан Милошевич. Тогава опозицията упрекна ръководещите, че са фалшифицирали изборите за президент - което бе доказано след това от Конституционния съд. Протестите още веднъж бяха всеобщи, само че се водеха от обединената политическа съпротива и нейните водачи, един от които, Воислав Кощуница, стана президент, а различен - Зоран Джинджич - министър-председател. Докато в този момент хилавата и разединена съпротива на практика не е " отразявана " от протестиращите.
Да, президентът Александър Вучич твърди, че зад митингите стоят " задгранични сили, идващи от няколко западни страни ". Но в реалност такава сила и повсеместност няма по какъв начин да бъде " привнесена " извън. Най-много всякакви непознати сътрудници да се пробват да се бъркат в организирането на протестните дейности (с сходни причини сръбската страна експулсира петима хърватски граждани), само че да се счита, че външни сили са в основата, е несериозно. Също толкоз несериозно, колкото нелепиците по отношение на българските митинги от януари 1997 година - че сме скачали за по 50 немски марки дневно, а в чая, който ни раздаваха от обществената работа на Столична община, имало опиати. Казвам го като деен участник в тези събития.
Тезата, че сръбските митинги са проведени от Запада (прокарвана освен от Вучич, само че и от беларуския му сътрудник Александър Лукашенко) увисва и по друга линия. Геополитически, Сърбия на Вучич не е напълно в руско-китайския лагер, а се пробва да бъде правоприемник на Титова Югославия в интернационалните връзки - самобитен " мост " сред Изтока и Запада. Белград не поддържа европейските наказания против Москва, само че за сметка на това дава оръжия на Киев. Миналата година Сърбия подписа договорка с Франция за закупуване на френски бойни самолети " Рафал ". И, в същото време, западната ни съседка се явява проводник на китайските стопански (оттам и геополитически) ползи в Европа. Като последното се оказа точно искрата, запалила митингите - ремонтът на жп гарата в Нови Сад е осъществен от китайска компания.
Тарикатлъкът на Вучич да " играе " с всички и да си оставя отворени порти на всички места, може и да не се харесва в западните столици, само че и не допуска те да му " мътят водата " и като реакция той да завие по-категорично в противоположната посока. По-скоро внушенията за западна интервенция ще да са за локална консумация.
Дори болшинството от протестиращите надали имат нещо срещу страната им да се стреми да извлича облаги отвред. Но несъмнено имат доста срещу тези опити да са за сметка на човешки животи.
Макар да са неполитически, митингите в Сърбия провокираха политическа рецесия. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка и в случай че до един месец не се образува ново държавно управление, страната отива на избори.
И това го има в обществено-политическия живот. В едни случаи целенасочените старания за дестабилизация (включително и подтиквани отвън) удрят на камък, а в други дестабилизацията се случва по натурален път.
Що се отнася до президента Вучич, той сигурно си дава сметка за рисковете пред самия него, защото преди четвърт век студентите изиграха основна роля в свалянето на Милошевич. И към този момент " къса опашката на гущера ", с цел да не концентрира протестния яд върху себе си.
А от своя страна, протестиращите към този момент би трябвало да си дават сметка за рисковете, които носи китайското икономическо навлизане. Като тук не става дума (само) за икономическа взаимозависимост. А за занижени критерии, което е отражение на заниженото оценяване на човешкия живот.
Сръбските митинги не престават към този момент 3 месеца. Но както и да завършат, ще си останат " отвън шаблона ".
В Сърбия обаче нещата стоят друго. Демонстрациите започнаха поради случай с човешки жертви (15 души починаха в резултат на сриване на козирката на гарата в Нови Сад) и не престават настойчиво съвсем 3 месеца. Но тези митинги не са политически в класическия смисъл на думата (опозиция против управляващи), а по-скоро цивилен - управляващите да поемат отговорност за нещастието и да се разкрие цялата истина, прикривана евентуално поради корупционни схеми. Доказват го главните претенции на протестиращите, а точно:
Изнасяне на цялостната информация за осъществения месеци преди случая ремонт на железопътната гара. Отпадане на обвиняванията към арестуваните по време на протестните дейности. Идентифициране на нападателите на протестиращи и изправянето им пред правораздаването. Увеличаване на бюджета за висше обучение.
На процедура, 2 и 3 са второстепенен резултат от разрастването и ескалирането на митингите, а 4 се дължи на обстоятелството, че водеща роля в протестните дейности имат студентите, въпреки те надалеч да не са единствените участници. Както се споделя, в този момент им е паднало да слагат и съсловно искане - увеличение с 20% на бюджетното финансиране на държавните университети. Което дори е признато.
Остава най-важното искане - за правдивост.
Политически бяха митингите в Сърбия преди 25 години, които смъкнаха от власт Слободан Милошевич. Тогава опозицията упрекна ръководещите, че са фалшифицирали изборите за президент - което бе доказано след това от Конституционния съд. Протестите още веднъж бяха всеобщи, само че се водеха от обединената политическа съпротива и нейните водачи, един от които, Воислав Кощуница, стана президент, а различен - Зоран Джинджич - министър-председател. Докато в този момент хилавата и разединена съпротива на практика не е " отразявана " от протестиращите.
Да, президентът Александър Вучич твърди, че зад митингите стоят " задгранични сили, идващи от няколко западни страни ". Но в реалност такава сила и повсеместност няма по какъв начин да бъде " привнесена " извън. Най-много всякакви непознати сътрудници да се пробват да се бъркат в организирането на протестните дейности (с сходни причини сръбската страна експулсира петима хърватски граждани), само че да се счита, че външни сили са в основата, е несериозно. Също толкоз несериозно, колкото нелепиците по отношение на българските митинги от януари 1997 година - че сме скачали за по 50 немски марки дневно, а в чая, който ни раздаваха от обществената работа на Столична община, имало опиати. Казвам го като деен участник в тези събития.
Тезата, че сръбските митинги са проведени от Запада (прокарвана освен от Вучич, само че и от беларуския му сътрудник Александър Лукашенко) увисва и по друга линия. Геополитически, Сърбия на Вучич не е напълно в руско-китайския лагер, а се пробва да бъде правоприемник на Титова Югославия в интернационалните връзки - самобитен " мост " сред Изтока и Запада. Белград не поддържа европейските наказания против Москва, само че за сметка на това дава оръжия на Киев. Миналата година Сърбия подписа договорка с Франция за закупуване на френски бойни самолети " Рафал ". И, в същото време, западната ни съседка се явява проводник на китайските стопански (оттам и геополитически) ползи в Европа. Като последното се оказа точно искрата, запалила митингите - ремонтът на жп гарата в Нови Сад е осъществен от китайска компания.
Тарикатлъкът на Вучич да " играе " с всички и да си оставя отворени порти на всички места, може и да не се харесва в западните столици, само че и не допуска те да му " мътят водата " и като реакция той да завие по-категорично в противоположната посока. По-скоро внушенията за западна интервенция ще да са за локална консумация.
Дори болшинството от протестиращите надали имат нещо срещу страната им да се стреми да извлича облаги отвред. Но несъмнено имат доста срещу тези опити да са за сметка на човешки животи.
Макар да са неполитически, митингите в Сърбия провокираха политическа рецесия. Премиерът Милош Вучевич подаде оставка и в случай че до един месец не се образува ново държавно управление, страната отива на избори.
И това го има в обществено-политическия живот. В едни случаи целенасочените старания за дестабилизация (включително и подтиквани отвън) удрят на камък, а в други дестабилизацията се случва по натурален път.
Що се отнася до президента Вучич, той сигурно си дава сметка за рисковете пред самия него, защото преди четвърт век студентите изиграха основна роля в свалянето на Милошевич. И към този момент " къса опашката на гущера ", с цел да не концентрира протестния яд върху себе си.
А от своя страна, протестиращите към този момент би трябвало да си дават сметка за рисковете, които носи китайското икономическо навлизане. Като тук не става дума (само) за икономическа взаимозависимост. А за занижени критерии, което е отражение на заниженото оценяване на човешкия живот.
Сръбските митинги не престават към този момент 3 месеца. Но както и да завършат, ще си останат " отвън шаблона ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ