РСМ не печели от припряността си по пътя към Европейския съюз
Напоследък ставаме очевидци на чести напомняния, че Република България трябвало да си " уреди " връзките с Република Северна Македония в доста къс период. Някои от даващите рекомендации приказват даже за Коледа, като допустима дата за привършване на разногласията сред София и Скопие.
Като четем тези апели, оставаме с усещане, че става дума за нещо, от което зависи минимум разрешаването на казуса с световното стопляне. Всъщност, става дума за приключването на процеса на разширение на Европейския съюз в югоизточната част на континента - нещо, което несъмнено е значимо, само че никога не е толкоз незабавно. Бързането за предоставяне на старт на договарянията е ненужно, по простата причина, че даже и да бяха почнали предишния месец, договарянията за присъединението на Република Северна Македония ще продължат толкоз доста години, че настоящето закъснение ще се отрази пренебрежимо малко на датата на привършване на процеса на приемането на нашите братя от Вардарско.
Срещу такива съображения нормално се насочат две възражения, които се свеждат до една теза. По-емоционалните съперници на забавянето на началото на договарянията насочат гневни обвинявания, че някой желае да хвърли жителите на Северна Македония в обятията на Московията или пък в ръцете на китайците. По-спокойно възразяващите с извинително изражение на лицето споделят, че не би трябвало да лишаваме македонците от вяра и че тази вяра би могла да им се даде с възможното начало на договарянията за присъединение.
Всъщност и двете тези са идентични, само че изказани по друг метод. В последна сметка се пледира, че има заплаха от геополитическо преориентиране на Република Северна Македония, в случай че последната не бъде пусната на време в чакалнята на Европейски Съюз, където глава по глава се водят договарянията за присъединение.
Обикновено, когато разногласието се води сред българи, към горния мотив се прибавя и тезата, че България не е давала единодушието си за начало на договарянията със Северна Македония, тъй като е била ръководена от едни хора, които са представлявали коалиция на простаци и националисти. (Цитира се висшият престиж на въпросната коалиция: " И аз съм елементарен и вие сте елементарни - и не щеш ли се разбираме " ).
Така описаната режисура на въпроса несъмнено не е лишена от сериозна доза истина в някои свои елементи. Не е неистина и това, че българските държавни управления, не блестят с съответна политика към Скопие от момента на признаването на новата македонска страна, (Република Македония - тогава към този момент отвън състава на социалистическа Югославия, само че на бърза ръка кръстена " Бивша югославска република Македония " ), насам. Не е неистина и това, че страстите на нашите братя от двете страни на Вардара също са променливи и с " огромна амплитуда ".
Само че се изпуска един базисен въпрос. И той е: " За каква смяна в геополитическата ориентировка на Северна Македония можем да приказваме, откакто същата е член на НАТО? ".
И тук можем да прибавим: " И какви са тези анализатори и коментатори, които считат, че една държавна конструкция с има - няма 30-годишна история ще напусне Североатлантическия пакт, просто тъй като договаряния, които ще траят не по-малко от 10 години, се забавят с месеци? ".
Когато с възможното отмятане на Северна Македония от евро-атлантизма ни плашат всякакви наши доморасли анализатори, изработили безчет човекочасове по квартални кръчми, кафенета, а от известно време и във Facebook, ние знаем защо става дума. Когато обаче такива терзания стартират да идват от водещите демокрации в света, незабавно се вижда, че нещо не е на ред в цялата история.
Тези, които имат съществено отношение към тази полемика, въпреки и в минимална степен, знаят, че България въобще не е срещу приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. Нещо повече, България постави доста съществени старания, с цел да стане разширението на Европейски Съюз на Западните Балкани тематика за сериозна полемика. Ако не беше българската упоритост, надали сега щеше да се води полемиката за датата на началото на прегорите с Република Северна Македония. Просто нямаше да съществува такава тематика.
Последното доста добре се схваща примерно в Албания, където и елементарните хора и политическият хайлайф, осъзнават и правят оценка ролята на България за приближаването на Западните Балкани към участието в Европейския съюз. Там доста добре схващат българската позиция и са безпределно признателни на ориста, че въпреки и много недодялана, българската позиция е сама по себе си кардинална. Иначе казано - албанците схващат, че България не толерира абсолютно Северна Македония по роднинска линия (в България живеят " единствено " три милиона души с родословие от Македония), а се отнася обективно към новите претенденти за участие в Европейския съюз.
Впрочем, в случай че предходната власт в България е била несимпатична на доста хора, заради редица свои непоправими недостатъци, може би в този момент е моментът всички лобисти на участието на Република Северна Македония да изчакат малко, с цел да видят какъв ще са " форматът " и " профилът " на новото парламентарно болшинство в България и по какъв начин ще се конструира изпълнителната власт. Само че - такова нещо надали ще стане - натискът дори се ускорява и повода за това е, че всички знаят, че управляващите в Скопие имат прекалено много тресчици за дялане. Ако в Република Северна Македония се резервира сегашната реторика по отношение на (всъщност - срещу) България и в случай че продължат да избуяват всевъзможни практики, показващи само злоба към България и българите, новото българско държавно управление, надали ще направи нещо по-различно от остарялото.
Всъщност, македонците знаят, че в тази война на нерви те са в по-благоприятно състояние, тъй като обликът на Северна Македония като мъничка страна, измъчвана от някакви доста по-едри балкански простаци, сполучливо се предлага по медийните сергии и се харчи добре. Пак за тях работи самото време - никой (или съвсем никой) в България не желае да проваля участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Настроенията в България са в посока на напълно законното искане, по този начин щото и политическите елити и по-широките маси в Скопие да възприемат едно по-дружелюбно отношение към България.
Част от политическите елити в Северна Македония демонстрираха, че са способни на избрани жестове - остарялата българо-македонска сентенция споделя: " Зор що не прави ". Други елементи на северомакедонските политически елити демонстрираха, че нищо ново не са научили, а още по-малко са не запомнили нещо остаряло. Новото при тях е само прозрението, че тезата за Цар Самуил като първи македонски цар би трябвало да се изостави и уверено да се прегърне концепцията, че днешна Северна Македония идва напряко от Филип Втори, брачната половинка му Олимпиада и сина им, прочут ни като Александър Велики. С други думи - новото е в това, че македонизмът, налаган от Темпо, Ранкович, Колишевски, Апостолски и други дейци на Титовия югославски комунизъм се прибира в килера и на масата се поставя нещо по-лъскаво - " антиквичкият македонизъм ".
Тук прочее е време незабавно да спрем с прегледа на полемиката за генезиса на македонския етнос, македонската нация и македонската страна. Македонската страна е приета от България от дълго време. Нещо повече, неприятната България призна Македония, през днешния ден Република Северна Македония първа. Този факт се подминава и заобикаля от всичките днешни лобисти на македонското участие в Европейски Съюз. Изобщо дума не се обелва и за обстоятелството, че повода тогавашна Елцинова Русия да призане Македония беше отново в София.
Всичко това е многозначително, само че ние няма да се занимаваме с тези въпроси, тъй като с изкючение на от дълго време позволения позитивно въпрос за признаването на македонската страна, всичко останало е тематика за полемика сред сериозните учени. (Разбира се, никой не отхвърля правото и на кръчмарските ерудити и изключително на фейсбук енциклопедистите, да водят многочасови диспути и да генерират гигабайти от трудове по въпроса). Главният въпрос е: " Има ли Република Северна Македония въпреки и минимална степен на подготвеност за участие в Европейския съюз? ".
Честният отговор е, че щом нещата са пристигнали съвсем до отправяне на покана за договаряния за участие, несъмнено е има регистриран напредък. Само че, познавайки нашия български личен опит в присъединението, без всякаква подигравка и завист, можем да кажем на нашите братя и другари от двете страни на Вардара, че бързането няма да им донесе никакво благополучие.
Всъщност, икономическите индикатори на Северна Македония са такива, че в случай че на следващия ден я одобряват в Европейски Съюз, ние ще можем към този момент гордо да оповестим, че България не е най-бедната страна в " клуба на богатите ". Северна Македония по този начин е дала отговор на Копенхагенските, Маастрихтските и впрочем критерии, че най-добре е въобще да не питаме за това, тъй като към този момент с съображение ще ни обвинят, че желаеме да провалим македонското участие в Европейски Съюз.
Тъжен факт е, че хората, живеещи на територията на Република Северан Македония, имат толкоз малко години живот и работа в някакви какъв брой - годе демократични условия, че всички останали страни от Централна и Източна Европа могат да се считат за " ветерани на народна власт " спрямо македонците. Всъщност, в случай че не се броят няколкото месеца на съмнителна независимост през 1908 - 1909 година, по време на Младотурския " Хюриет ", жителите на Вардарска Македония са живели в най-малко официално демократични условия, почти 30 години. Можем да спорим дали времето за развъждане на британска морава и за основаване на демократична политическа просвета съответстват. Англичаните приказват за най-малко 200 години за подкастряне, поливане и други процедури на една същинска морава, само че в тази ситуация с Македония не могат да се съберат нито 100, нито даже 50 години. Предците на хората в днешна Северна Македония са живели само в изискванията на отоманско господство (ако желаете - може и иго, ние си знаем защо става дума), на сръбско - югославски кралски терористичен режим (толкова жесток, че историците внимателно го заобикалят) и на титовски комунизъм.
Във всички тези ръководства има всичко друго, само че не и народна власт, демократични процедури, демократични институции и впрочем. Македонците в действителност би трябвало да се надбягват с времето, само че от една страна не проличава да имат такова предпочитание, а въпреки това - нищо чудно сходна конкуренция въобще да не е допустима. В своята еуфория, че Европа ги желае, само че неприятните българи не ги пускат там, македонските политици въобще не си дават сметка какви проблеми ще си навлекат, в случай че не влязат в Европейски Съюз най-малко поне готови. В момента Северна Македония е толкоз надалеч от европейските показа за работеща, а не фасадна, нелиберална и впрочем пишман демокрации, че единствено извънредно заслепени хора могат да настояват противоположното.
В " Стара Европа " евентуално им е втръснало от горчивия им опит с Унгария и Полша, а в избрана степен и с всички останали страни - нови членки от " Нова Европа ", че надали упорстват незабавно да се обзаведат с нови генератори на " нелиберални " демократични разновидности. Но по аргументи, които единствено те си знаят, и мастити европейски политици не пропущат да изразят досадата си, че България не кандисва на техните подканяния. Едно от последните внушения беше направено от министър-председателя на Нидерландия, за който определението " извънредно школуван политик " е най-малкото, което може да се каже. От него научихме, че българската позиция го дразнела.
Тук можем да отговорим, че и нас ни нервира резулатът от референдума за Европейска конституция в Нидерландия, който постави първия гвоздей в ковчега й. (Вторият пристигна напряко от Франция). Сигурни сме, че самият министър-председател на Нидерландия не си спомня с трогване за този епизод, само че това не анулира резултата от референдума. По-късно, след започването на войната в Украйна, нидерландците гласоподаваха на още един референдум - този път за съглашението за асоцииране с Украйна. И на този референдум нидерландците гласоподаваха тотално срещу, тъй като някой беше подвел публиката, че въпросът е дали да се одобри Украйна напряко за член на Европейски Съюз, а не става дума просто за една всеобхватно комерсиално съглашение, само че резултатът беше реалност. Добре че резултатът от референдума не беше наложителен.
Виждаме, че на всички места из Европа има страни, където участието на една или друга страна в Европейски Съюз не се приема задушевно. За разлика от непредизвиканата неприязън на нидерландците към украинците, за нашите неразбирателства с Република Северна Македония най-малко има някакви действителни и съществени исторически аргументи.
Но нагоре към този момент беше дадено, че няма да се занимаваме с история. Много по-добре е да се огледа към сегашното, с цел да се види, че в Скопие в действителност би трябвало да преразгледат отношението си към България. Европейският съюз произлиза от Европейската икономическа общественост. Той е на първо място общо икономическо пространство, най-големият пазар в света, независимост на придвижване на хора, артикули, капитали и даже хрумвания. Европейският съюз допуска съгласуваност. Е добре, бихме желали да научим, какво мислят в Скопие за свързаността с България?
Отговорът е, че десетилетия наред в Скопие сполучливо провалят всевъзможни благоприятни условия за създаване на една елементарна железопътна връзка сред двете столици - сред София и Скопие. И това не е тъй като в Скопие не са еколози и държат да си вървим на посетители с коли. Това е поредна политика, която никой в Република Македония, в Бивша югославска република Македония, в Република Северна Македония не наруши. Връзка няма и точка. Свързаност ли? За какво ни е?
Изобщо не е належащо да се повдигат такива " еретични " хрумвания като въпросът за прословутия Коридор № 8 от Черно море до Адриатика. Дори двете столици на двете приятелски страни не са свързани. Някъде към 2000-та година, тогавашният министър-председател на България - Иван Костов, подоробно изясни по време на един изкючително необятно посетен семинар на тогавашното парламентарно болшинство в България (присъстваха най-малко 400 души), че скопските управляващи са необикновено изобретателни, когато би трябвало хем да похарчат някакви европейски пари за въпросната " съгласуваност ", хем да няма и помен от връзка. Тогава той даде образци с изграждани " точкови " обекти за доста пари. Ставаше дума най-общо казано за мостове и тунели, съществуващи сами за себе си, или железопътни участаци със същата орис. Европейските пари бяха изхарчени, а съгласуваност няма и до през днешния ден.
Хайде в този момент, да оставим всевъзможни исторически реминисценции и да си зададем въпроса: " Защо в Скопие не желаят да имат железопътна връзка със София? ". На какви топли усеща се дължи това отношение, което не се трансформира, който и да пристигна на власт в Македония - Бивша югославска или Северна?
Елитите в Скопие би трябвало да схванат, че участието в Европейския съюз е нещо извънредно значимо, за което ще би трябвало да създадат и много жертви. За жертвите могат да се поучат и от нашия опит. Но също така те ще би трябвало да се поучат и от опита на Румъния и Унгария. Споровете сред двете страни за унгарското малцинство в Трансилвания стартират още с Трианонския контракт (унгарската версия на нашия контракт от Ньойи сюр Сен, единствено че доста по-страшна), не престават през Втората международна война, дори и когато двете страни са съдружници под егидата на Третия Райх и не стопират, даже и когато унгарци и румънци са прибрани " на топло " в Съвет за икономическа взаимопомощ и във Варшавския контракт.
Но когато пристигна мигът за участие в Европейски Съюз, двете страни не се поколебаха да подпишат, а и да съблюдават подобен контракт за другарство, който да убеди цялата " Стара Европа ", че с драмата на етническия спор в Трансилвания е завършено. Това е моделът, от който би трябвало да се поучат в Скопие. Всичко друго е от лукаваго.
Всъщност, в случай че би трябвало да сме напълно откровени, от натиска да " си вземем назад ветото " има и избрана изгода. Нашите български политици би трябвало в действителност да схванат, че това състояние нито може да продължи постоянно, нито пък дава отговор на същността на позицията на Република България. Ние нямаме силите и не можем сами да се борим с рецидивите на всичикет анти-български практики в Северна Македония. Време е да прехвърлим грижата за спазването на човешките права в Македония на по-могъщи рамене и това са рамената на Европейския съюз.
България би трябвало да изиска (и сигурно ще бъде необятно подкрепена, осоено в " Стара Европа " ) допустимо най-детайлен и непоколебим мониторинг за спазването на човешките права в Македония. Резултатите от този мониторинг ще бъдат лакмусовата хартия за това дали в Скопие са станали подготвени да влязат освен в " Клуба на богатите ", само че и в " Клуба на най-стриктно спазващите човешките права ". Правата на българите в Северна Македония се погазват напълно безскрупулно. Погазват се и правата на албанци, турци и роми (роми и гюпти).
Време е всичко това да се постави на масата и да се каже, че няма да спорим за история и етносоциология, а за действителностите на днешния ден. Има ли почтено отношение към хората с българско съзнание в Северна Македония (а и освен към тях) - няма причина страната със столица Скопие да влезе в Европейския съюз. Продължава ли гаврата с хора с българско схващане, просто ще се наложи учениците от Вардарско да се явят на изправителен. Само че тогава те няма да могат да се извиняват с " българската преднамереност ", тъй като мониторингът ще е европейски и те ще спорят не с управляващите в София, а с хората " по-големите капии " в Брюксел. А там не обичат да ги вършат на наивници.
В умозаключение да се върнем още за момент на въпроса за вероятната геополитичска преориентация на Република Северна Македония. Късата памет е присъща за доста хора, само че не трябва да ни управлява, когато взимаме стратегически решения. Когато новата, съвсем напълно самостоятелна македонска страна се измъкна от опеката на разпадаща се Югославия, нейната орис беше предопределена от едни към 600 американски военнослужещи, които може би още обитават там. Но на времето това беше ходът, с който тогавашният президент на днешна Северна Македония - господин Киро Глигоров, внезапно пресече всевъзможни реваншистки упоритости и измежду сръбското държавно раководство, и измежду командния състав на югославскана войска - ЮНА.
Тогава за каква преориентация на Скопие продължаваме да си приказваме сега? Нека не бъдем наивни. Мястото на Северна Македония в геополитически проект за идващите най-малко 50 години е ясно. Въпросът е какъв брой ще трае процедурата по приемането на РСМ в Европейски Съюз? Ако управляващите в Скопие не престават да хитруват и да се вършат на жертви, те рискуват да попаднат в личния си капан, без българските политичари да имат какъвто и да е принос за това. Затова, дано одобряват от нас един напълно доброжелателен съвет - каквото самичък си направиш, различен не може да ти го направи. Играйте по разпоредбите, наши македонски другари и родственици, и работите Ви ще се подреждат доста по-лесно. Поне имате пред очите си образеца на всички страни, признати в интервала 2004 - 2007 година.
Като четем тези апели, оставаме с усещане, че става дума за нещо, от което зависи минимум разрешаването на казуса с световното стопляне. Всъщност, става дума за приключването на процеса на разширение на Европейския съюз в югоизточната част на континента - нещо, което несъмнено е значимо, само че никога не е толкоз незабавно. Бързането за предоставяне на старт на договарянията е ненужно, по простата причина, че даже и да бяха почнали предишния месец, договарянията за присъединението на Република Северна Македония ще продължат толкоз доста години, че настоящето закъснение ще се отрази пренебрежимо малко на датата на привършване на процеса на приемането на нашите братя от Вардарско.
Срещу такива съображения нормално се насочат две възражения, които се свеждат до една теза. По-емоционалните съперници на забавянето на началото на договарянията насочат гневни обвинявания, че някой желае да хвърли жителите на Северна Македония в обятията на Московията или пък в ръцете на китайците. По-спокойно възразяващите с извинително изражение на лицето споделят, че не би трябвало да лишаваме македонците от вяра и че тази вяра би могла да им се даде с възможното начало на договарянията за присъединение.
Всъщност и двете тези са идентични, само че изказани по друг метод. В последна сметка се пледира, че има заплаха от геополитическо преориентиране на Република Северна Македония, в случай че последната не бъде пусната на време в чакалнята на Европейски Съюз, където глава по глава се водят договарянията за присъединение.
Обикновено, когато разногласието се води сред българи, към горния мотив се прибавя и тезата, че България не е давала единодушието си за начало на договарянията със Северна Македония, тъй като е била ръководена от едни хора, които са представлявали коалиция на простаци и националисти. (Цитира се висшият престиж на въпросната коалиция: " И аз съм елементарен и вие сте елементарни - и не щеш ли се разбираме " ).
Така описаната режисура на въпроса несъмнено не е лишена от сериозна доза истина в някои свои елементи. Не е неистина и това, че българските държавни управления, не блестят с съответна политика към Скопие от момента на признаването на новата македонска страна, (Република Македония - тогава към този момент отвън състава на социалистическа Югославия, само че на бърза ръка кръстена " Бивша югославска република Македония " ), насам. Не е неистина и това, че страстите на нашите братя от двете страни на Вардара също са променливи и с " огромна амплитуда ".
Само че се изпуска един базисен въпрос. И той е: " За каква смяна в геополитическата ориентировка на Северна Македония можем да приказваме, откакто същата е член на НАТО? ".
И тук можем да прибавим: " И какви са тези анализатори и коментатори, които считат, че една държавна конструкция с има - няма 30-годишна история ще напусне Североатлантическия пакт, просто тъй като договаряния, които ще траят не по-малко от 10 години, се забавят с месеци? ".
Когато с възможното отмятане на Северна Македония от евро-атлантизма ни плашат всякакви наши доморасли анализатори, изработили безчет човекочасове по квартални кръчми, кафенета, а от известно време и във Facebook, ние знаем защо става дума. Когато обаче такива терзания стартират да идват от водещите демокрации в света, незабавно се вижда, че нещо не е на ред в цялата история.
Тези, които имат съществено отношение към тази полемика, въпреки и в минимална степен, знаят, че България въобще не е срещу приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. Нещо повече, България постави доста съществени старания, с цел да стане разширението на Европейски Съюз на Западните Балкани тематика за сериозна полемика. Ако не беше българската упоритост, надали сега щеше да се води полемиката за датата на началото на прегорите с Република Северна Македония. Просто нямаше да съществува такава тематика.
Последното доста добре се схваща примерно в Албания, където и елементарните хора и политическият хайлайф, осъзнават и правят оценка ролята на България за приближаването на Западните Балкани към участието в Европейския съюз. Там доста добре схващат българската позиция и са безпределно признателни на ориста, че въпреки и много недодялана, българската позиция е сама по себе си кардинална. Иначе казано - албанците схващат, че България не толерира абсолютно Северна Македония по роднинска линия (в България живеят " единствено " три милиона души с родословие от Македония), а се отнася обективно към новите претенденти за участие в Европейския съюз.
Впрочем, в случай че предходната власт в България е била несимпатична на доста хора, заради редица свои непоправими недостатъци, може би в този момент е моментът всички лобисти на участието на Република Северна Македония да изчакат малко, с цел да видят какъв ще са " форматът " и " профилът " на новото парламентарно болшинство в България и по какъв начин ще се конструира изпълнителната власт. Само че - такова нещо надали ще стане - натискът дори се ускорява и повода за това е, че всички знаят, че управляващите в Скопие имат прекалено много тресчици за дялане. Ако в Република Северна Македония се резервира сегашната реторика по отношение на (всъщност - срещу) България и в случай че продължат да избуяват всевъзможни практики, показващи само злоба към България и българите, новото българско държавно управление, надали ще направи нещо по-различно от остарялото.
Всъщност, македонците знаят, че в тази война на нерви те са в по-благоприятно състояние, тъй като обликът на Северна Македония като мъничка страна, измъчвана от някакви доста по-едри балкански простаци, сполучливо се предлага по медийните сергии и се харчи добре. Пак за тях работи самото време - никой (или съвсем никой) в България не желае да проваля участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Настроенията в България са в посока на напълно законното искане, по този начин щото и политическите елити и по-широките маси в Скопие да възприемат едно по-дружелюбно отношение към България.
Част от политическите елити в Северна Македония демонстрираха, че са способни на избрани жестове - остарялата българо-македонска сентенция споделя: " Зор що не прави ". Други елементи на северомакедонските политически елити демонстрираха, че нищо ново не са научили, а още по-малко са не запомнили нещо остаряло. Новото при тях е само прозрението, че тезата за Цар Самуил като първи македонски цар би трябвало да се изостави и уверено да се прегърне концепцията, че днешна Северна Македония идва напряко от Филип Втори, брачната половинка му Олимпиада и сина им, прочут ни като Александър Велики. С други думи - новото е в това, че македонизмът, налаган от Темпо, Ранкович, Колишевски, Апостолски и други дейци на Титовия югославски комунизъм се прибира в килера и на масата се поставя нещо по-лъскаво - " антиквичкият македонизъм ".
Тук прочее е време незабавно да спрем с прегледа на полемиката за генезиса на македонския етнос, македонската нация и македонската страна. Македонската страна е приета от България от дълго време. Нещо повече, неприятната България призна Македония, през днешния ден Република Северна Македония първа. Този факт се подминава и заобикаля от всичките днешни лобисти на македонското участие в Европейски Съюз. Изобщо дума не се обелва и за обстоятелството, че повода тогавашна Елцинова Русия да призане Македония беше отново в София.
Всичко това е многозначително, само че ние няма да се занимаваме с тези въпроси, тъй като с изкючение на от дълго време позволения позитивно въпрос за признаването на македонската страна, всичко останало е тематика за полемика сред сериозните учени. (Разбира се, никой не отхвърля правото и на кръчмарските ерудити и изключително на фейсбук енциклопедистите, да водят многочасови диспути и да генерират гигабайти от трудове по въпроса). Главният въпрос е: " Има ли Република Северна Македония въпреки и минимална степен на подготвеност за участие в Европейския съюз? ".
Честният отговор е, че щом нещата са пристигнали съвсем до отправяне на покана за договаряния за участие, несъмнено е има регистриран напредък. Само че, познавайки нашия български личен опит в присъединението, без всякаква подигравка и завист, можем да кажем на нашите братя и другари от двете страни на Вардара, че бързането няма да им донесе никакво благополучие.
Всъщност, икономическите индикатори на Северна Македония са такива, че в случай че на следващия ден я одобряват в Европейски Съюз, ние ще можем към този момент гордо да оповестим, че България не е най-бедната страна в " клуба на богатите ". Северна Македония по този начин е дала отговор на Копенхагенските, Маастрихтските и впрочем критерии, че най-добре е въобще да не питаме за това, тъй като към този момент с съображение ще ни обвинят, че желаеме да провалим македонското участие в Европейски Съюз.
Тъжен факт е, че хората, живеещи на територията на Република Северан Македония, имат толкоз малко години живот и работа в някакви какъв брой - годе демократични условия, че всички останали страни от Централна и Източна Европа могат да се считат за " ветерани на народна власт " спрямо македонците. Всъщност, в случай че не се броят няколкото месеца на съмнителна независимост през 1908 - 1909 година, по време на Младотурския " Хюриет ", жителите на Вардарска Македония са живели в най-малко официално демократични условия, почти 30 години. Можем да спорим дали времето за развъждане на британска морава и за основаване на демократична политическа просвета съответстват. Англичаните приказват за най-малко 200 години за подкастряне, поливане и други процедури на една същинска морава, само че в тази ситуация с Македония не могат да се съберат нито 100, нито даже 50 години. Предците на хората в днешна Северна Македония са живели само в изискванията на отоманско господство (ако желаете - може и иго, ние си знаем защо става дума), на сръбско - югославски кралски терористичен режим (толкова жесток, че историците внимателно го заобикалят) и на титовски комунизъм.
Във всички тези ръководства има всичко друго, само че не и народна власт, демократични процедури, демократични институции и впрочем. Македонците в действителност би трябвало да се надбягват с времето, само че от една страна не проличава да имат такова предпочитание, а въпреки това - нищо чудно сходна конкуренция въобще да не е допустима. В своята еуфория, че Европа ги желае, само че неприятните българи не ги пускат там, македонските политици въобще не си дават сметка какви проблеми ще си навлекат, в случай че не влязат в Европейски Съюз най-малко поне готови. В момента Северна Македония е толкоз надалеч от европейските показа за работеща, а не фасадна, нелиберална и впрочем пишман демокрации, че единствено извънредно заслепени хора могат да настояват противоположното.
В " Стара Европа " евентуално им е втръснало от горчивия им опит с Унгария и Полша, а в избрана степен и с всички останали страни - нови членки от " Нова Европа ", че надали упорстват незабавно да се обзаведат с нови генератори на " нелиберални " демократични разновидности. Но по аргументи, които единствено те си знаят, и мастити европейски политици не пропущат да изразят досадата си, че България не кандисва на техните подканяния. Едно от последните внушения беше направено от министър-председателя на Нидерландия, за който определението " извънредно школуван политик " е най-малкото, което може да се каже. От него научихме, че българската позиция го дразнела.
Тук можем да отговорим, че и нас ни нервира резулатът от референдума за Европейска конституция в Нидерландия, който постави първия гвоздей в ковчега й. (Вторият пристигна напряко от Франция). Сигурни сме, че самият министър-председател на Нидерландия не си спомня с трогване за този епизод, само че това не анулира резултата от референдума. По-късно, след започването на войната в Украйна, нидерландците гласоподаваха на още един референдум - този път за съглашението за асоцииране с Украйна. И на този референдум нидерландците гласоподаваха тотално срещу, тъй като някой беше подвел публиката, че въпросът е дали да се одобри Украйна напряко за член на Европейски Съюз, а не става дума просто за една всеобхватно комерсиално съглашение, само че резултатът беше реалност. Добре че резултатът от референдума не беше наложителен.
Виждаме, че на всички места из Европа има страни, където участието на една или друга страна в Европейски Съюз не се приема задушевно. За разлика от непредизвиканата неприязън на нидерландците към украинците, за нашите неразбирателства с Република Северна Македония най-малко има някакви действителни и съществени исторически аргументи.
Но нагоре към този момент беше дадено, че няма да се занимаваме с история. Много по-добре е да се огледа към сегашното, с цел да се види, че в Скопие в действителност би трябвало да преразгледат отношението си към България. Европейският съюз произлиза от Европейската икономическа общественост. Той е на първо място общо икономическо пространство, най-големият пазар в света, независимост на придвижване на хора, артикули, капитали и даже хрумвания. Европейският съюз допуска съгласуваност. Е добре, бихме желали да научим, какво мислят в Скопие за свързаността с България?
Отговорът е, че десетилетия наред в Скопие сполучливо провалят всевъзможни благоприятни условия за създаване на една елементарна железопътна връзка сред двете столици - сред София и Скопие. И това не е тъй като в Скопие не са еколози и държат да си вървим на посетители с коли. Това е поредна политика, която никой в Република Македония, в Бивша югославска република Македония, в Република Северна Македония не наруши. Връзка няма и точка. Свързаност ли? За какво ни е?
Изобщо не е належащо да се повдигат такива " еретични " хрумвания като въпросът за прословутия Коридор № 8 от Черно море до Адриатика. Дори двете столици на двете приятелски страни не са свързани. Някъде към 2000-та година, тогавашният министър-председател на България - Иван Костов, подоробно изясни по време на един изкючително необятно посетен семинар на тогавашното парламентарно болшинство в България (присъстваха най-малко 400 души), че скопските управляващи са необикновено изобретателни, когато би трябвало хем да похарчат някакви европейски пари за въпросната " съгласуваност ", хем да няма и помен от връзка. Тогава той даде образци с изграждани " точкови " обекти за доста пари. Ставаше дума най-общо казано за мостове и тунели, съществуващи сами за себе си, или железопътни участаци със същата орис. Европейските пари бяха изхарчени, а съгласуваност няма и до през днешния ден.
Хайде в този момент, да оставим всевъзможни исторически реминисценции и да си зададем въпроса: " Защо в Скопие не желаят да имат железопътна връзка със София? ". На какви топли усеща се дължи това отношение, което не се трансформира, който и да пристигна на власт в Македония - Бивша югославска или Северна?
Елитите в Скопие би трябвало да схванат, че участието в Европейския съюз е нещо извънредно значимо, за което ще би трябвало да създадат и много жертви. За жертвите могат да се поучат и от нашия опит. Но също така те ще би трябвало да се поучат и от опита на Румъния и Унгария. Споровете сред двете страни за унгарското малцинство в Трансилвания стартират още с Трианонския контракт (унгарската версия на нашия контракт от Ньойи сюр Сен, единствено че доста по-страшна), не престават през Втората международна война, дори и когато двете страни са съдружници под егидата на Третия Райх и не стопират, даже и когато унгарци и румънци са прибрани " на топло " в Съвет за икономическа взаимопомощ и във Варшавския контракт.
Но когато пристигна мигът за участие в Европейски Съюз, двете страни не се поколебаха да подпишат, а и да съблюдават подобен контракт за другарство, който да убеди цялата " Стара Европа ", че с драмата на етническия спор в Трансилвания е завършено. Това е моделът, от който би трябвало да се поучат в Скопие. Всичко друго е от лукаваго.
Всъщност, в случай че би трябвало да сме напълно откровени, от натиска да " си вземем назад ветото " има и избрана изгода. Нашите български политици би трябвало в действителност да схванат, че това състояние нито може да продължи постоянно, нито пък дава отговор на същността на позицията на Република България. Ние нямаме силите и не можем сами да се борим с рецидивите на всичикет анти-български практики в Северна Македония. Време е да прехвърлим грижата за спазването на човешките права в Македония на по-могъщи рамене и това са рамената на Европейския съюз.
България би трябвало да изиска (и сигурно ще бъде необятно подкрепена, осоено в " Стара Европа " ) допустимо най-детайлен и непоколебим мониторинг за спазването на човешките права в Македония. Резултатите от този мониторинг ще бъдат лакмусовата хартия за това дали в Скопие са станали подготвени да влязат освен в " Клуба на богатите ", само че и в " Клуба на най-стриктно спазващите човешките права ". Правата на българите в Северна Македония се погазват напълно безскрупулно. Погазват се и правата на албанци, турци и роми (роми и гюпти).
Време е всичко това да се постави на масата и да се каже, че няма да спорим за история и етносоциология, а за действителностите на днешния ден. Има ли почтено отношение към хората с българско съзнание в Северна Македония (а и освен към тях) - няма причина страната със столица Скопие да влезе в Европейския съюз. Продължава ли гаврата с хора с българско схващане, просто ще се наложи учениците от Вардарско да се явят на изправителен. Само че тогава те няма да могат да се извиняват с " българската преднамереност ", тъй като мониторингът ще е европейски и те ще спорят не с управляващите в София, а с хората " по-големите капии " в Брюксел. А там не обичат да ги вършат на наивници.
В умозаключение да се върнем още за момент на въпроса за вероятната геополитичска преориентация на Република Северна Македония. Късата памет е присъща за доста хора, само че не трябва да ни управлява, когато взимаме стратегически решения. Когато новата, съвсем напълно самостоятелна македонска страна се измъкна от опеката на разпадаща се Югославия, нейната орис беше предопределена от едни към 600 американски военнослужещи, които може би още обитават там. Но на времето това беше ходът, с който тогавашният президент на днешна Северна Македония - господин Киро Глигоров, внезапно пресече всевъзможни реваншистки упоритости и измежду сръбското държавно раководство, и измежду командния състав на югославскана войска - ЮНА.
Тогава за каква преориентация на Скопие продължаваме да си приказваме сега? Нека не бъдем наивни. Мястото на Северна Македония в геополитически проект за идващите най-малко 50 години е ясно. Въпросът е какъв брой ще трае процедурата по приемането на РСМ в Европейски Съюз? Ако управляващите в Скопие не престават да хитруват и да се вършат на жертви, те рискуват да попаднат в личния си капан, без българските политичари да имат какъвто и да е принос за това. Затова, дано одобряват от нас един напълно доброжелателен съвет - каквото самичък си направиш, различен не може да ти го направи. Играйте по разпоредбите, наши македонски другари и родственици, и работите Ви ще се подреждат доста по-лесно. Поне имате пред очите си образеца на всички страни, признати в интервала 2004 - 2007 година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ